Няма област, в която да няма недостиг на медицински сестри. Само в София са необходими над 2500 медицински сестри. Това заяви доц. Ралица Симеонова-Ганева, един от авторите на анализа, посветен на недостига на медицински специалисти в здравеопазването в България, предаде репортер на БГНЕС.
Проблемът с недостига на медицински специалисти в здравеопазването не е типично български, а повсеместен. „Повечето европейски държави имат проблеми с недостига на медицински специалисти", каза доц. Ганева.
Тя подчерта, че най-сериозният дефицит е този от общопрактикуващи лекари, като посочи, че има недостиг на над 1000 общопрактикуващи лекари. Вторият проблем е недостигът на психиатри.
Има и дефицит на акушерки на национално ниво. „Имаме нужда от 2000 акушерки, за да подобрим ситуацията", добави доц. Ганева и допълни, че има и дефицит на медицински сестри на национално ниво.
Освен това има и дисбаланс в разпределението на медицински специалисти по области. Между 1/3 и 1/5 от специалистите са в област София (столица). След столицата, най-много медицински специалисти има в градовете Пловдив, Плевен, Варна и Стара Загора. Най-голям е дефицитът на лекари в Благоевград, Кърджали и Хасково.
В 12 области има недостиг на стоматолози. Недостигът при акушер-гинеколозите е наблюдаван в 13 области, а 9 области изпитват недостиг на педиатри.
Доц. Ганева коментира, че 30 пациенти на сестра са твърде много.
Доц. Антон Тонев, съветник на министъра на здравеопазването, заяви, че нашата здравна система е изключително достъпна и България е в горната граница на ЕС в това отношение.
Проф. Илко Гетов, заместник-министърът на здравеопазването, отбеляза от своя страна, че МЗ ясно осъзнава проблемите с кадрите. Той отбеляза, че местата за желаещи да учат за лекари, се запълват и има интерес към тази специалност, като подчерта, че почти се връщаме към нивата от края на 1990-те години на ХХ век, но проблемът е, че голяма част от лекарите, които завършват, напускат страната в търсене на по-добра реализация в другите страни-членки на ЕС.
„Това,, което правим, е да ги задържим тук да специализират. Проблемът е, че има атрактивни и неатрактивни специалности", добави Гетов и уточни, че съдебна медицини, патология, педиатрия са от неатрактивните специалности.
Заместник-здравният министър обясни, че по време на пандемията имаше проблем с броя на специалистите по инфекциозни болести, а сега се оказва, че има свръхспециалисти по инфекциозни болести.
„Колкото и да увеличаваме броя на приема, няма толкова желаещи да учат за медицински сестри. специалността не е атрактивна заради заплащането. Повече от половината завършващи медицински сестри напускат страната", каза още Гетов и посочи, че в България по силата на европейското законодателство да практикуваш професията не е достатъчно да имаш диплома, а трябва да си член на съсловната организация.
Заместник-министърът на здравеопазването е категоричен, че МЗ ще продължи да финансираме специализацията.
Освен това ще бъде създаден и фонд за гарантиране на равномерното разпределение на медицински сестри в страната, финансиран от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
„Навсякъде качеството на медицинска грижа трябва да бъде еднаква, включително с наличието на модерни средства", заяви той.
Гетов коментира и че в някои европейски държави трябва да чакаш няколко месеца, за да стигнеш до планова операция. Той даде пример с Германия, където се чака до 6 месеца. „Такова нещо в България няма. Достъпът в България е лесен и гарантиран", отбеляза заместник-здравният министър./БГНЕС
