Доц. Росен Калпачки: Инсултът е интердисциплинарен, обществен проблем

Инсултът е една наистина голяма трагедия. Това е локално-мозъчна смърт. Всеки инсулт води до загуба на мозъчно вещество. Мозъкът е единствената тъкан, която не може да се регенерира. Причините за инсулт започват няколко години преди той да настъпи, случва се някои заболявания да му помогнат. Инсултът трябва да бъде усетен, разпознат. Една част от пациентите оцеляват, за сметка на лека или по-тежка инвалидизация.

Това заяви доц. Росен Калпачки, досегашен председател на Българското дружество по инсулт и настоящ член на Управителния съвет, предаде репортер на БГНЕС.

„Ние не сме новатори сами, защото това се прави навсякъде по света. Ние създадохме работещ на ниво Център за лечение на инсулти. Нашият опит показа, че не можем да се справим сами. Нашето откритие е, че инсултът е интердисциплинарен, обществен проблем“, каза доц. Калпачки.

Новият председател на Българското дружество по инсулт д-р Филип Алексиев обърна внимание, че над 40 хил. са случаите на инсулт в България всяка година. „Адресирахме проблемите и до различните институции“, посочи той, като добави, че в България до момента не съществува практически план, който да е общоприет за борба с инсулта.

До 2030 г. в България трябва да бъдат изградени национални центрове за инсулт, които ще покрият територията на цялата страна, които ще координират цялата верига от грижи на пациентите с инсулт – доброволческа помощ, текущата рехабилитация и вторичната профилактика, както и достъпа до неврохирургична и съдова интервенция. В тези центрове лечението на остър инсулт се комбинира с ранна мобилизация и рехабилитация и вторична превенция според нуждите на пациента. В отделенията по инсулт в тези центрове ще се прилага както тромболиза, така и ендоваскуларно лечение.

Доц. Калчапки съобщи, че може да се очаква още следващата година в България това да се случи. „Областните болници ще получат допълнително финансиране“, добави той и уточни, че екипите в тях ще бъдат обучени, за да могат да прилагат масово съвременното лечение с интервенозна тромболиза.

Д-р Добринка Калпачка, заместник-председател на Българското дружество по инсулт, съобщи, че в страната ни трябва да бъде създаден и Национален регистър на пациентите с инсулт.

Д-р Теодора Манолова, началник на клиниката по неврология в УМБАЛ – Стара Загора, каза от своя страна, че доста сериозен пациентски поток остава вкъщи или идва ненавреме в болница. „Инсултът е едно от заболяванията, което е напълно зависим от времето. От друга страна, зависими сме от различни структури и специалности. Голяма част от колегите, които работят в спешна помощ, все още не знаят, че при най-малки съмнения за инсулт, пациентите не бива да бъдат оставяни вкъщи“, заяви тя. По думите ѝ има желание и голяма перспектива този проблем да се реши, ако има колаборация между различните дисциплини и звена, участващи в този процес.

„Почти няма болници извън София, в които целият процес на лечение да бъде завършен“, отбеляза д-р Манолова. Тя е категорична, че инсултът не е старческа болест, а напротив – вече възрастовата граница е много ниска, затова и проблемът не бива да бъде неглижиран.

Инж. Дорина Добрева, президент на Асоциацията по инсулт и афазия коментира, че инсултът е социален, икономически проблем на цялото общество.

„Наддисциплинарност е това, което ще бъде правилният подход, т.е. много повече експерти трябва да бъдат привлечени за решаване на този проблем“, заключи тя. /БГНЕС