Духът на Монтана нашепва древни истории от римско време

Любопитната история на град Монтана, датирана още от римско време, още витае в духа на града. Само на около два часа от столицата, градът е чудесен за неделна разходка, предаде репортер на БГНЕС.

Първото име на града, Монтанезиум, датира още от римско време, когато по тези земи е била изградена крепостта Кастра Ад Монтанезиум. Районът около Монтана става част от римската провинция Горна Мизия през 29 г. пр.н.е. заради стратегическото си местоположение. По това време са били построени и много обществени сгради, храмове и бани. Тази крепост се намира на върха Калето и там могат да се видят артефакти от дълбока древност. Крепостта крие останки от помещения, бани и наблюдателни кули от далечни векове.

Сред забележителностите на града е и язовир Огоста. Той е четвъртият по площ изкуствен водоем в България. Водите на язовира се използват за

производство на електричество и захранват две водноелектрически централи. Любителите на риболова задължително трябва да метнат въдиците си тук и да пробват късмета си. Носят се легенди за изобилието от водни обитатели и техните впечатляващи размери. В близост до язовира има ресторанти и комплекс с почивна база и басейни. Гледката, която се разкрива от там е впечатляваща.

Водата е водеща тема и в центъра на площад "Жеравица" с разкошния му шадраван. Фонтаните са архитектурно оформени, изработени са от мрамор, и са с множество водоскоци, а в топлите месеци на годината се осветяват в атрактивни цветове. В единия край на големия правоъгълен воден басейн се извисява монументален паметник на „Септемврийци“. Площадът на Фонтаните е място за разходка, за почивка, за срещи и същевременно за отбелязване на големите национални и местни празници и за организиране на тържества.

Около Фонтаните има чудесни места за почивка, а самият площад е паркова зона. Тъй като мястото около тях е с денивелация, монтирани са и рампи за придвижване на хора с увреждания. Цялата околна площ и съседните райони е пешеходна зона. Около площада и Фонтаните се намират редица централни административни и културни средища на града – Общинската администрация, Историческият музей, Драматичният театър „Драгомир Асенов“, Библиотеката „Гео Милев“ и др.

Лапидариумът е открита археологическа експозиция, която е част от Историческия музей. Лапидариум всъщност представлява мястото, на което са подредени камъни с археологическо значение – статуи, каменни плочи с епиграфи, архитектурни детайли като колони, фризове и акротерии. Обикновено лапидариумите са разположени на открито в дворовете на археологическите и историческите музеи. Този в Монтана е разположен в Попската градинка. Паметниците, които са изложени там, сочат каква е била почитта към древни богове и разказват без думи за римски императори и древни управници. Богинята Диана има специален паметник в града. Вълнуваща е срещата с тези артефакти, които са пътували толкова много във времето и стоят като безмълвни свидетели на далечни минали и бъдещи времена.

За падналите в битката за свободата напомня и специалният паметник на загиналите във войните за национално обединение.

Централно място в града заема и Михайловата къща. Тя е била на Христо Михайлов (работил в организацията на БКП и взел участие в септемврийското въстание в града). В къщата е разположена интересна етнографска експозиция, която показва градския и селския начин на живот от края на 19-и до началото на 20-и век.

Ключова за архитектурата в Монтана е и Старата баня, която се намира в централната градска част и е построена през 14 век от мюсюлмани. Предполага се, че тази баня е съществувала още от римско време.

И не на последно място, интересна забележителност в града е Слънчевата градина, създадена през 1952 г. и обновена изцяло през 2015 г. Сега градината разполага с една от най-големите рампи в България, където монтанските деца и тийнейджъри карат ролери и скейтборд.

Храм "Свети Дух"

Ако сте посетили града и Ви е харесал, ето още няколко интересни щрихи за името му: още римляните го кръщават Монтанезиум. Районът на римския град, обаче, получава ново име при нахлуването на славянските племена, които започват да го наричат Кутловица - заради котловината, в която е разположена областта. Името е споменато за първи път през 1575 г., въпреки че Освобождението на България през 1878 г. заварва селото с името Голяма Кутловица. През 1891 г. при откриването на железопътната гара Голяма Кутловица е преименувана на Фердинанд, като с жеста си заслужава благоволението на княза. Градски легенди гласят, че за да постигнат градския статут на селото, местните управници напили Фердинанд на празненството по случай новата жп линия и така лесно го убедили да даде градски статут на Кутловица.

Днес Монтана е красив европейски град, готов да посрещне жителите и гостите си с обновени площади и изцяло нова градска среда. /БГНЕС