„Dungeons & Dragons: Разбойническа чест“ перфектно пресъздава преживяването от играта
В свят, в който играта Dungeons and Dragons вече не е ограничена само до чудаци и маниаци, а се ползва от над 13 милиона души само в Съединените щати, като още повече от тях слушат подкасти за истинска игра като Critical Role, The Adventure Zone и Not Another DnD Podcast, е подходящо един филм най-накрая да пресъздаде какво е истинска ролева кампания.
„Dungeons & Dragons: Разбойническа чест“ пренася хаоса и ad-hoc разказите от играта с приятели в малко повече от два часа. Най-голямата сила на филма е и най-голямата му слабост; тези, които пищят, когато видят Icewind Dale, ще го харесат, а тези, които не знаят значението на Elminister, ще се насладят на един фентъзи "Бандата на Оушън", съобщи "Giant freakin robot".
„Dungeons & Dragons: Разбойническа чест“ прекарва първата си третина в запознаване с героите, като в същото време осветява включването на техните предистории и мотивации. От Еджин Барда (Крис Пайн) и Холга Варварката (Мишел Родригес) до измамника Фордж (Хю Грант) и магьосника Саймън (Джъстис Смит), в рамките на 20 минути знаем как са стигнали до настоящата ситуация, страничното задание, което трябва да бъде изпълнено преди основния обир, и недостатъците на характера, които трябва да бъдат преодолени по пътя. Режисьорите Джонатан Голдщайн и Джон Франсис Дейли използват познатия ритъм на разказване, подобен на нулева сесия при започване на кампания или на първата част на "Отряд самоубийци" за тези, които не са играли " Dungeons and Dragons", и макар да е забавен, започва да се проточва.
Еджин и Холга трябва да съберат отново бандата крадци, за да си отмъстят на Фордж и Софина Магьосницата (Дейзи Хед) две години след като са предадени при една провалена работа. Те набират Саймън, а след това и бившата приятелка на Саймън - друида Дорик (София Лилис), след което трябва да изпълнят странично задание за артефакт, необходим за завършване на обира, което води до ритъма "запознаване с герой, сцена с изложение, запознаване с герой, още изложение". Когато паладинът Зенк (Реге-Джийн Пейдж) приключва с изложението си, филмът най-накрая включва по-висока скорост и от този момент нататък се редуват една след друга изобретателни сцени, които се възползват изцяло от обстановката в "Dungeons and Dragons".
Саймън на Джъстис Смит краде всяка сцена, в която участва, с очарователната си некомпетентност, която кара публиката да му симпатизира, и това прави най-добрата сцена във филма. Увереният и способен Зенк обяснява пъзел, който трябва да бъде решен, когато Саймън го подценява. Това перфектно пресъздава преживяването на Dungeon Master (DM), който се гордее с пъзела, който е измислил, и се изнервя, когато играчите използват своя ум, за да намерят решение, за което DM не е помислил.
Крис Пайн и Мишел Родригез изпълняват тежката драматична роля и всеки от тях прави всичко възможно с материала. Хю Грант и Джъстис Смит разбират задачата и дъвчат пейзажа във всеки един момент, а Реге-Джийн Пейдж е прям актьор, който позволява на останалата част от лудостта да отскочи право от него. До момента, в който се появят надписите, публиката е преминала през цялата гама от емоции с приятни за публиката моменти за тези, които никога не са изпитвали радостта от хвърлянето на 20-страничен зар, докато се опитват да изчислят THAC0.
За тези, които редовно играят Dungeons and Dragons, филмът си заслужава да бъде видян само заради фен услугата; от Baldur's Gate до Neverwinter, от изтласкващи зверове до желатинови кубове, известните геймъри Голдщайн и Дейли знаят как да играят най-големите хитове на сетинга. Всъщност най-лошото нещо, което ще излезе от филма за ролевите играчи, е, че сега във всяка група ще има някой, който смята, че друидите са прекалено силни. /БГНЕС