ДВ: Корупция вместо коронавирус или за смяната на властта в България

Ако качеството на демокрацията се измерваше с броя на изборите, тази година трябва да бъде много добра за България. 2021 е година на супер избори и - българите не само трябва да отидат до урните в неделя (11.07.2021 г.), за да гласуват за втори път да функциониращо правителство, но през октомври ще трябва да изберат и президент.

В допълнение намиращият се в югозападната част на страната Благоевград избра миналата неделя (04.07.2021 г.) нов кмет. Победата на Илко Стоянов – представител на новосформираната популистка партия на протеста „Има такъв народ” на шоумена Станислав „Слави” Трифонов беше като лакмус за парламентарните избори в държавата-членка на ЕС, пише в свой анализ „Дойче веле”.

На парламентарните избори е заложен ни повече, ни по-малко въпросът за смяната на властта след почти 12-годишното управлението на премиера Бойко Борисов. Става въпрос за прехода от "стабилокрацията" на Борисов - управление, което се характеризираше с икономическа и външнополитическа стабилност, но също и с корупция и злоупотреба с власт, към реформаторско правителство", казва Весела Чернева, директор на Европейския съвет по външна политика в София.

За разлика от германските федерални избори през септември, управлението на кризи по време на пандемията от COVID-19, мудната ваксинационна кампания и хронично лошата здравна система едва ще играят някаква роля в българските избори. Най-важните теми са корупцията, злоупотребата с власт, съдебната реформа, опазването на околната среда и все още предстоящият план за използване на помощта на ЕС за облекчаване на последиците от корона кризата.

Външна политика и протести

Във външнополитически план става въпрос основно за руското влияние върху държавата от Европейския съюз, както и за ескалиращия спор относно идентичността, езика и историята със съседната Северна Македония. В момента България блокира членството в ЕС на бившата югославска република, като решението на този въпрос се отлага за след изборите.

„Изборите са доминирани от протестите срещу Бойко Борисов”, смята Първан Симеонов – директор на института за проучване на общественото мнение „Галъп Интернешънъл” в България. Преди близо една година избухнаха масови протести с искане за оставката на тогавашния министър-председател и неговия главен прокурор Иван Гешев. Бяха им отправени обвинения в корупция, политически произвол и сериозни нарушения на върховенството на закона.

Милиони щети и подслушване

Назначеното от президента Румен Радев – отявлен противник на Борисов, правителство след изборите през април 2020 г., намери много доказателства за това. Твърди се, че за само ремонтите на водоеми са източили стотици милиони евро в буквалния смисъл на думата. А самото протестно движение, както разкри вътрешният министър Бойко Рашков, който е на поста си от април, е било обект на подслушване по нареждане на главния прокурор Гешев и на основание съмнителното подозрение, че протестите са подготовка за " преврат ".

Това стана причина представители на протестното движение да призовават за създаване на анкетна комисия и евентуално съдебен процес срещу дългогодишния премиер Борисов. В тази връзка Първан Симеонов казва: "Протестите, свързаните с тях емоции и произтичащото от това високо ниво на политизация, особено сред младото поколение, са най-важните фактори при тези избори."

Вотът на избирателите

Основният въпрос за изборите в неделя е как би могъл да изглежда политическият рестарт в България. "За първи път през последните десет години има реален шанс управлението на Борисов да приключи, а с него и цяла политическа епоха. Вотът на избирателите изглежда ясен: насочен е срещу партиите на статуквото и е за възникналите от протестите партии", каза Симеонов пред „Дойче веле”.

Неясно остава, дали и как това парламентарно мнозинство ще сформира правителство. След изборите през април 2021г. не само победителят в изборите Борисов и неговата партия „Граждани за европейско развитие на България“ (ГЕРБ), но и всички останали партии не успяха да сформират правителство.

Мнозинство за партиите на протеста?

Най-сериозният съперник на Борисов е популистката партия „Има такъв народ”, която през април бе избрана на второ място. Нейният основател и председател Трифонов „прилича не само външно на младия Бойко Борисов”, смята Симеонов. Големият въпрос ще бъде дали „Има такъв народ” може да увеличи изборните си резултати и да постигне мнозинство заедно с по-малките партии на протеста.

В противен случай остава вариантът за правителство на малцинството с променящи се мнозинства или продължение работата на служебното правителство с подкрепата на партиите на протеста. В този случай президентът Радев може да се окаже ключов играч, който вече е балансирал умело интересите на различните групи при съставянето на сегашното преходно правителство.

Неясно мнозинство и политическа нестабилност

Независимо от това, Симеонов посочва: "Никога не бива да отписвате Борисов! През 2013 г. вече беше в подобна ситуация и след година се върна на бял кон. Неговата партия ГЕРБ през последните години е де факто държавна партия и все още е силна в областите и общините, в администрацията и икономиката. Народняшкият му политически стил, обаче, вече се изтърка."

Политическите стратези и играчите ще си направят сметките след изборите в неделя. "Преходът към ерата след Борисов ще се характеризира с нестабилност и променящи се взаимоотношения сред мнозинството. След дългите години на Борисов това изглежда необходимо, за да започнат реформите", заключи Весела Чернева. Несигурно остава колко реформи всъщност може да реализира едно ново правителство в условия на разпокъсаност и нестабилно мнозинство и какво може да ги провали. /БГНЕС