Концентрираните въздушни атаки рядко се използват срещу сухопътните сили. Самолетите, които се използваха, бяха предимно изтребители, които имат по-голяма прецизност. Това наложи разпръскване на сухопътните сили, което направи килимните бомбардировки слабо ефективни, а щурмовите самолети уязвими за огъня на земята.
Въздушната атака на Русия срещу украинската инфраструктура и градове има едно предимство пред предишните атаки: Безпилотните летателни апарати имат известна прецизност. Проблемът обаче е, че идентифицирането на целите при тях се основава на разузнавателни данни, които могат да остареят по време на полета. Освен това разузнавателните данни се събират в градска среда с голямо затъмнение. А в настоящата технологична среда е по-вероятно дроновете да бъдат свалени, отколкото самолетите в предишни войни.
Най-важният момент е, че при най-добрите обстоятелства въздушните сили не могат да завземат и задържат земя. За целта трябва да се разгърнат сухопътни сили. Безпилотните самолети могат да подкрепят наземни кампании, както въздушните сили през Втората световна война и Виетнам, но разминаването между разузнаването и действията затруднява подкрепата за наземни атаки.
Затова руснаците разчитат на последваща сухопътна атака, съчетаваща артилерия и пехота и противопоставяща се на същата. Проблемът е, че пехотата може да бъде широко разпръсната и окопана, както е днес. Градските боеве срещу противник, запознат с теренните условия, са предизвикателство. Шансовете, че въздушните сили могат да облекчат този проблем, са толкова малки, колкото и през Втората световна война или Виетнам. Наземните сили ще трябва да влязат, а голяма част от отбраняващите се сили няма да са нокаутирани от въздушната атака. Те ще бъдат в класическата ситуация на пехота в атака: ще бъдат изправени пред контраогън от добре окопан враг. Това може да стане, но твърдя, че новообучената руска пехота няма да може да се справи с закалените украински сили. Въздушната мощ, с изключение на ядрената, е необходимо, но недостатъчно измерение на войната.
-----------
Джордж Фридман, анализ за „Геополитикал фючърс”.