Русия се противопостави на изкушението да подкопае белоруския неутралитет, дори и да използва икономическите нужди на Минск, за да обслужва собствените си интереси. Не желаейки нито да бъде подчинен на Русия, нито на Запад, президентът Александър Лукашенко внимателно балансира между двете, което направи, като строго контролира вътрешната политика и сплашва политическите си врагове. Поради което той е на власт от 1994 г. Идеята, че беларусите са разстроени от непрекъснатия му електорален успех, не е ясна. Много от тях са, други не, а трети все още вероятно не изпитват спешна нужда да говорят по въпроса. В по-голямата си част Лукашенко беше приет и животът продължи напред.
Изборите през миналия уикенд са различни. Съществува съществено противопоставяне на титуляра във властта, такова, че той арестува кандидат за съперник. Беше ясно, че Лукашенко се изнерви за изборите. Той беше особено ядосан по отношение на руснаците, казвайки, че те са изпратили паравоенни войски в страната и намеквайки, че руснаците се опитват да направят собствения си площад Майдан.
Интересно е, че той хвърли вината върху Русия. Може би това е така, тъй като той предположи, че опозицията е либерална и ще се държи на идеята за руска помощ. Може би Русия се опитва да предупреди Беларус, че Западът не е балансьор спрямо Русия. Или може би е прав и Русия се опитва да възстанови иначе неутрална буферна зона.
Във всеки случай Лукашенко спечели съкрушителна победа, което не е изненада. Въпросът сега не е дали това ще предизвика въстание, и дали външните сили, особено Русия, могат да работят за предефиниране на регионалната политика. От гледна точка на Русия това е рационално и сега е добра възможност. Изборите в САЩ винаги разсейват американците, а ЕС се бори за икономиката си след коронавируса. Полша ще бъде ужасена, но на Полша й липсва способността да действа.
Лидерите се променят, но географията не. Изборите често са по-малко интересни от последствията. /БГНЕС
---------------------------------------
Джордж Фридман, „Геополитикал фючърс“.