Джордж Фридман: Геополитиката на изборите в Беларус

Беларус, чиито последни избори предизвикват шум в медиите, от известно време се очаква да стане гореща точка в Европа.

Причините за това са история и география.

От 18-ти век националната сигурност на Русия зависи от буферните зони на запад и на юг. През тези времена тя се сблъсква с четири големи нашествия: от Швеция, съюзена с Полша и Турция, на юг; от Франция, през Северноевропейската равнина; и от Германия, два пъти, през Полша и Украйна.

Три неща спасиха Русия и при четирите нашествия. Едното беше разстоянието, което всеки нашественик трябваше да измине, за да достигне руската сърцевина, разстояние, създадено от жизненоважната буферна зона на Русия. Второто бяха дългите, тежки зими, които затрудняваха снабдяването, движението и оцеляването. Третото беше многобройната, макар и слабо подготвена сила, която Русия можеше да противопостави, докато се оттегли на изток.

Руският президент Владимир Путин нарече падането на Съветския съюз най-голямата геополитическа катастрофа в историята. Със сигурност се отнася за руската история, защото лишава Руската федерация от буферите й. Прибалтика е интегрирана в НАТО, а в Украйна, чийто политически възход според Москва е организиран от Съединените щати, се създаде прозападно правителство. За да се даде на тези промени усещане за измеримост, по време на Студената война най-близкият член на НАТО беше на близо 1600 километра от Ленинград (сега Санкт Петербург). Сега най-близкият е само на 160 км от града.

Въпросът не е дали НАТО или САЩ възнамеряват да атакуват. Става дума, че с течение на времето намеренията се променят. Русия, както всяка държава, не прощава действия, които в крайна сметка биха могли да бъдат използвани срещу нея. Действително движението на НАТО на изток, и по-специално на американците, създаде заплахи за Русия от Прибалтика и Украйна. Ако Украйна беше интегрирана в коалиция, ръководена от САЩ и напълно въоръжена, враждебните сили биха били на по-малко от 1000 км от Москва. Русия не може да толерира това, затова превзе Крим, поставяйки се в състояние да заплашва украинската континентална част и да блокира украинските пристанища, и изпрати сили за специални операции в източна Украйна, за да предизвика проруско въстание. Въстанието се провали, но въпреки това ефективно раздели Украйна достатъчно, за да принуди централното правителство в Киев да се отдръпне от границата си с Русия.

Москва знаеше, че загубата на Украйна ще я остави уязвима за бъдещи атаки, но също така знаеше, че САЩ нямат желание за цялостен конфликт. Така те стигнаха до неписано разбиране, при което руснаците ще ограничат възхода си в Източна Украйна, а САЩ няма да дадат на Украйна нападателни оръжия. По същество буферната зона вече не беше под руски контрол, но все пак даде на Русия стратегическата дълбочина, от която ще се нуждае, ако споразумението бъде нарушено.

И така стигаме до Беларус, около която се разви цялата драма от студената война, но която остана сравнително непокътната. Ако американските сили някога бяха окупирали Беларус, те щяха да могат да заплашват директно руската сърцевина (Смоленск, град, който се намираше дълбоко в съветската територия, щеше да се превърне в пограничен град). От друга страна, ако руските сили бяха поели контрола над Беларус и бяха разположени на западната й граница, те биха били в състояние да заплашат Полша и по този начин директно останалата част от Европа. В крайна сметка ограничени американски сили вече бяха разположени в Полша, нещо, което може да възпира Русия или да доведе до голяма война.

Следователно неутралитетът на Беларус винаги е бил изключително важен за НАТО. Но за Русия въпросът е по-сложен. От една страна, премахването на потенциална заплаха в Беларус е изключително висок приоритет за Москва. От друга страна не така стои въпросът с ангажирането на САЩ в пряк сблъсък и окупирането на територия на НАТО.

Русия се противопостави на изкушението да подкопае белоруския неутралитет, дори и да използва икономическите нужди на Минск, за да обслужва собствените си интереси. Не желаейки нито да бъде подчинен на Русия, нито на Запад, президентът Александър Лукашенко внимателно балансира между двете, което направи, като строго контролира вътрешната политика и сплашва политическите си врагове. Поради което той е на власт от 1994 г. Идеята, че беларусите са разстроени от непрекъснатия му електорален успех, не е ясна. Много от тях са, други не, а трети все още вероятно не изпитват спешна нужда да говорят по въпроса. В по-голямата си част Лукашенко беше приет и животът продължи напред.

Изборите през миналия уикенд са различни. Съществува съществено противопоставяне на титуляра във властта, такова, че той арестува кандидат за съперник. Беше ясно, че Лукашенко се изнерви за изборите. Той беше особено ядосан по отношение на руснаците, казвайки, че те са изпратили паравоенни войски в страната и намеквайки, че руснаците се опитват да направят собствения си площад Майдан.

Интересно е, че той хвърли вината върху Русия. Може би това е така, тъй като той предположи, че опозицията е либерална и ще се държи на идеята за руска помощ. Може би Русия се опитва да предупреди Беларус, че Западът не е балансьор спрямо Русия. Или може би е прав и Русия се опитва да възстанови иначе неутрална буферна зона.

Във всеки случай Лукашенко спечели съкрушителна победа, което не е изненада. Въпросът сега не е дали това ще предизвика въстание, и дали външните сили, особено Русия, могат да работят за предефиниране на регионалната политика. От гледна точка на Русия това е рационално и сега е добра възможност. Изборите в САЩ винаги разсейват американците, а ЕС се бори за икономиката си след коронавируса. Полша ще бъде ужасена, но на Полша й липсва способността да действа.

Лидерите се променят, но географията не. Изборите често са по-малко интересни от последствията. /БГНЕС

---------------------------------------

Джордж Фридман, „Геополитикал фючърс“.