Джордж Фридман: Икономика и война

Американската икономика, която е най-голямата и най-динамичната в света, е геополитически въпрос. И в момента тя се намира в предсказуем период на дисфункция. Той е сравняван – и според мен с право - със сътресенията през 70-те години на миналия век. През 1975 г. безработицата достигна 8,2 %, през 1980 г. инфлацията достигна 14,4 %, а през 1979 г. лихвените проценти бяха 11,2 %. Купих първата си къща през 1978 г. при 19% лихва. Това беше трудно време и беше тясно свързано с войната във Виетнам.

Линдън Б. Джонсън наследи тази война и я активизира. САЩ бяха изправени пред избори през 1964 г. и още едни през 1968 г. По това време нещата във Виетнам не вървяха добре. За Джонсън може би по-важно беше това, което той нарече "Великото общество" - мащабен и много скъп опит за водене на война с бедността. Той беше изправен пред избора между "оръжията и маслото". Мащабната социална програма и пълномащабната война бяха несъвместими, но Джонсън беше идеологически ангажиран със социалната програма и не можеше да се откаже от войната. Той реши да направи и двете. Именно в този момент започна икономическата криза, която избухна през 70-те години на ХХ век.

Оръжието и маслото означаваха или масирано вземане на заеми, или масирано разхлабване от страна на Федералния резерв. Всички искаха да се присъединят към Джонсън, за да си вземат парче от тортата и да го изядат. Резултатът беше едновременно печатане на пари и вземане на заеми, което доведе до огромна инфлация и отслабване на долара.

Избраният по -късно Ричард Никсън наследи не само войната във Виетнам, но и икономика, която изглеждаше, че излиза извън контрол. През август 1970 г. той направи почти едновременно две неща: Наложи замразяване на цените и заплатите за 90 дни и се отказа от златния стандарт, установен със споразумението от Бретън Уудс. Това споразумение задължаваше Вашингтон да превръща доларите в злато по 35 долара за тройунция. Внезапното замразяване на цените парализира икономиката, а отказът от златния стандарт направи долара по-нестабилен. Най-общо казано, той намали стойността си и доведе до инфлация.

Нивото на безработица се повиши, тъй като уволненията бяха единственият начин да се управляват разходите. Лихвените проценти и инфлацията се повишиха. Изглеждаше, че всичко е извън контрол, но истинският удар тепърва предстоеше. През октомври 1973 г., когато Никсън беше затънал в скандала "Уотъргейт", Египет и Сирия изненадаха Израел със зашеметяваща и неочаквана атака. САЩ се въздържат да подкрепят Израел, но когато Израел започва да изпитва недостиг на артилерийски снаряди и други стоки от първа необходимост, САЩ започнаха да осигуряват доставки по въздуха. В отговор арабските производители на петрол наложиха петролно ембарго на САЩ и на другите поддръжници на Израел, особено в Европа. Това беше зашеметяващ удар върху американската икономика, а цените на петрола не само се повишиха, но и той самият стана недостъпен. На бензиностанциите, където имаше гориво, се образуваха опашки от автомобили, дълги половин миля. Нефтът беше основна стока, а той беше недостъпен. Инфлацията се повиши. Безработицата нарасна, тъй като предприятията затвориха. Лихвените проценти се повишиха, тъй като банките защитиха резервите си. Петролното ембарго сред някои производители продължи с месеци. Не е пресилено да се каже, че американската и другите икономики вървяха към срив. Политическите маневри, които бяха повлияли на американската икономика през предходните години, сега изглеждаха незначителни.

Това, което започна с Виетнамската война, се засили с Арабско-израелската война. Истинската болка настъпи едва в началото на 80-те години, когато нова политическа парадигма се сблъска с идеята, че инфлацията и високите лихвени проценти не само засягат личния живот, но и драстично ограничават инвестициите и на свой ред отварят вратата за японския износ. Промяната в данъчния кодекс, която увеличи инвестициите и намали потреблението, реши проблемите, създадени първо от войната, а след това от политиката. Случи се така, президентът Роналд Рейгън нямаше друг избор, освен да проведе политиката, която провеждаше. Това, което започна с оръжия и масло, завърши с капитал, който задвижи технологичния бум.

Лесно е да се обвиняват Джонсън и Никсън, но те изпълняваха политики, изисквани от обществото. Обществеността искаше проблемите да бъдат решени без разходи за нея. Тъй като това беше невъзможно, политическата система създаде илюзията за решение. Тази илюзия задоволяваше краткосрочните искания на обществото - искания, които често завършват по-болезнено, отколкото то си е представяло.

С други думи, войната поражда непредвидени последици. Друга война наложи извънредни трудности, но доведе до сътресения в политическата система. Както съм писал и на други места, така работи нашата култура. В нашата епоха краят на цикъла започна с COVID-19, който имаше същия разрушителен ефект като войната и породи същия бурен гняв. Той беше последвана от друга война - в Украйна, която има огромен ефект върху световната икономическа система. Инфлацията рязко нараства, а лихвените проценти се покачват.

Ако моят модел следва курса, политическата система няма да може да реши проблемите преди края на десетилетието. Разбира се, ще обвиняваме политиците за случващото се, тъй като това е американска традиция. Неудържимият процес причинява болка, а чудесата, изисквани от обществото, ще влошат нещата. Политиците ще бъдат обвинени. Но това изчиства системата и ни подготвя за бъдещето. /БГНЕС

Джордж Фридман, анализ за „Геополитикал фючърс”.

Авторът е международно признат геополитически прогнозист и стратег по международните въпроси, основател и председател на Geopolitical Futures.