Джордж Фридман: Карантина и вериги за доставки

Изглежда, че глобалната медицинска общност е разработила стратегия за смекчаване на коронавируса, която до голяма степен зависи от карантина или ограничаване на контакта между заразените и потенциално заразените, като по този начин се ограничава разпространението на вируса. Никой не очаква тази стратегия да елиминира вируса, разбира се. Надеждата е да бъде задържан под контрол достатъчно дълго, за да избледнее самостоятелно или, както смятат много експерти, да умре при по-враждебните условия на по-топло време. Междувременно е възможно учените да разработят по-ефективно лечение на болестта, която вирусът причинява.

Всичко това е спекулативно. Това, което знаем със сигурност, е, че световните правителства засега отлагат да се занимават с проблема, надявайки се, че по-късно е по-добре от сега. Това не е нерационален план, но идва с икономически разходи, като най-малките от тях са свързани с вериги за доставки. Това, което ни е необходимо за да оцелеем, трябва да пътува от мястото, където е направено, до домовете ни, и всяка стъпка по веригата е изложена на риск да се разпадне.

За нашите цели има три незаменими вериги за доставка: храна, фармацевтични продукти и енергия. Необходимостта от храна е очевидна. Невъзможността да се получат лекарства за съществуващи медицински състояния може да убие повече хора, отколкото самия коронавирус. Електричеството е от съществено значение за охлаждане на храни и евентуално лекарства, за да позволи на информацията да тече и да задвижва съоръжения, необходими за веригата на доставки. Бензинът трябва да бъде доставен, за да могат камионите, които разпространяват храни и фармацевтични продукти, да се движат. Несъмнено има и други вериги за доставки, които сме пропуснали, но това са основните неща, през които трябва да минем, докато времето се обърне.

Когато съпругата ми и аз пазаруваме хранителни стоки, поръчваме онлайн, така че да са готови за вземане, когато стигнем до магазина. Преди две седмици успяхме да направим поръчка, която да вземем същия ден. Бяхме поръчали доставката за след две седмици, тъй като решихме, че ще пътуваме малко и искахме да се уверим, че ще имаме достатъчно доставки, когато се върнем у дома. (Видях пристигането на поръчката и съпругата ми ме помисли за луд. Моля, имайте предвид, че в крайна сметка се оказах прав.) Миналата седмица обаче поръчахме онлайн някои допълнителни неща и трябваше да чакаме три дена. В неделя опитахме отново и най-рано можехме да получим нещата след осем дни. Проверихме с Amazon, царя на веригите за нови доставки, и при тях чакането за някои основни храни и домакински артикули беше от пет до 10 дни. Някои артикули бяха напълно недостъпни.

Това означава, че хора, които тепърва започват да се запасяват, не могат, тъй като първоначалният скок на търсенето е затруднил запасите на супермаркети и е претоварил предлагането. Складовете несъмнено имат значителна доставка, а техните източници – опаковачите на храни и други подобни, също са в състояние да получат храна от производителите. Веригата на доставките на храни е стабилна, но видяхме грохване поради търсенето, което може да окаже известно влияние следващите няколко дни.

Проблемът обаче е, че веригата на доставките на храни и социалното дистанциране, да не говорим за карантината, работят един срещу друг. Колкото и автоматизирана да е станала, тя е съставна от хора, които доставят продукти на хората. В складовете все още работят хора. Камионите и товарачите преминават от един възел в захранването до следващия. Служителите, подреждащи стоките в магазините, и касиерките докосват опаковките с храни. Списъкът продължава. Не става дума, че карантината е неефективна; това противоречи на принципите на целта й.

Всичко това има и социална цена. Бедните хора не могат да купуват храна за три седмици наведнъж. И цялата картина се усложнява от капризите на работниците, които могат да решат, че се нуждаят от заплатите си, за да оцелеят, или може да решат, че е по-безопасно да се откажат от работата си. Работната сила ще се свие, вероятно на всички нива. Всичко това включва наличието на работници, които избират да не бъдат под карантина, въпреки риска за себе си и семействата си, рационална структура на търсенето от икономически разнообразно общество и неизбежната ярост, която се изгражда под натиск.

Фармацевтичната индустрия също има тези проблеми, и разпадането на системата би било пагубно. Поддръжката на електроцентралите включва много хора, още повече, когато има проблем. Тя изисква доставката на гориво по тръбопроводи, които трябва да се поддържат, както и съоръженията за съхранение и производство. (Тук не споменаваме поддържането на инсталации за пречистване на вода, помпени станции и всички други основни услуги.)

Моят въпрос е от две части. Първо, пълна карантина е невъзможна и второ, колкото по-агресивна е карантината, толкова повече се оказва натиск върху уязвимите вериги за доставки, които поддържат живота. Системите изискват персонал и персоналът не може да избегне контакт с обществеността.

Това не означава, че карантината не е разумно решение. При сегашните обстоятелства това е единственото разумно решение. То дори може да бъде много ефективно при намаляване броя на основните работници. Но е важно да се има предвид, че веригите за доставки, независимо колко са здрави, могат да се счупят и са необходими армии работници, за да ги поддържат.

Цикълът, предвиден от карантината, се сблъсква с цикъла, който поддържа веригата на доставки. Въпросът е в математиката на карантината. До каква степен работната сила, поддържаща тези и други вериги за доставки - и техните крайни потребители - променят математиката. Предполагам, че това е изчислено и че се разбира, че тези вериги на доставки не може да бъде разрешено да се прекъснат и до известна степен ще поддържат разпространението на вируса./БГНЕС

………………

Джордж Фридман, „Геополитикал фючърс”.