Джордж Фридман: Мъглата на войната и граматиката на войната

Мъглата на войната е древна концепция, изтъркана, но вярна. Според нея, приближавайки се към това, което възприема за вражеска позиция, седнал в бронетранспортьор, войникът сънува много сънища, предимно кошмари, и лесно може да бъде хванат в капана на халюцинациите. Звукът от затръшване на люка се трансформира в изстрел на артилерийски снаряд. Гласът на крещящ в далечината човек, се трансформира в звук на приближаваща дивизия. Уплашеното мърморене на приятел се превръща в приближаващ въздушен удар. Страхът върви ръка за ръка с илюзиите, и тези илюзии могат да се превърнат в истина за репортер, който не е запознат с граматиката на войната.

Опитвайки се да осмислим войната, която започна в Украйна, е необходимо да се опитаме да разсеем мъглата. Един такъв пример е случилото се снощи, когато се появиха съобщения, че крилата ракета е избухнала, след като е ударила сграда в Украйна. Възможно е да е имало експлозия, но е малко вероятно някой да е видял действителната ракета. Почти невъзможно е някой да я идентифицира като крилата ракета. Сега някой, живеещ в Тексас, който е видял този репортаж, може да си направи извода, че руснаците са обстрелвали малки обекти с крилати ракети, и имат огромни количества от тях. Или може да направи заключението, че някой е видял експлозия и е предположил, че е причинена от руска ракета, която той е определил като крилата ракета.

Репортажи, излъчвани снощи от Украйна, съобщаваха за много експлозии, много танкове и т.н. Украинците бяха ужасени снощи. Те воюваха с мощен враг и накъдето и да обърнеха поглед, дебнеше опасност. Не е изненада, че са видели танкове, действащи поединично, или пехотинци, изминали стотици мили пеша, за да превземат малка правителствена сграда насред нищото. Но в началото на една война, хората вярват в тези неща, и задачата е да се съизмерват репортажите с граматиката на войната. Малка пехотна част не се готви да атакува сграда в същия ден, когато е била транспортирана с камион на стотици мили. Танковете не се придвижват поединично през враждебната нощ. Страхът превръща реалността в чудовище, което чака да ви сграбчи.

Това е истинската мъгла на войната. Това не е неувереността и несигурността в това, което трябва да знаете, но не знаете. Това е отчаян опит на хората да осмислят това, което виждат, или по-точно, да проумеят това, от което се страхуват. Експертите по психология на войната и от двете страни се опитват да манипулират хората. Руснаците искат да убедят украинците, че тяхното положение е безнадеждно, а украинците искат да убедят сами себе си, че имат реален шанс, ако вярват в страната си. Резултатът е, че първият ден на една война сам по себе си е форма на лудост и е невъзможно да се разбере какво ще произтече от това безумие. Репортажи от предните линии на журналисти, които последно отразяваха Супербоул, са черешката на тортата. От безопасността на нашата дистанция, все още не можем да вярваме в нищо.

Репортаж, в който вярвам, е, че колона от руска бронетехника, движеща се към Киев, се натъкна на украинска пехота, въоръжена с противотанкови ракети «Джавелин», и беше унищожена. Това съответства на граматиката на водене на война. Спомням си как съветската противотанкова ракета АТ-3 разгроми израелска бригада, която никога не беше виждала подобно нещо. Използването на управляемите ракети срещу танкове вече е добре познато и ще бъде основание ситуацията в Украйна да не е безнадеждна. Това се вписва в граматиката на войната. Останалата шумотевица - не. Всички трябва да сме внимателни, когато си задаваме въпроса защо, ако руснаците са толкова умни, не заглушиха всички украински комуникации, преди да започнат атаката. Граматиката на войната разпръсква мъглата на войната или поне дефинира въпросите, които си струва да си зададем. Точно сега, те са много. /БГНЕС

————————————

Джордж Фридман, “Геополитикъл фючърс”