Москва започна със сравнително бавно разгръщане на сили по украинската граница. Изглеждаше, че е в състояние да нахлуе в Украйна с минимална съпротива. Вместо да нападне, обаче, Русия започна дипломатическа конфронтация със Съединените щати, като поиска Украйна никога да не бъде приемана в НАТО и НАТО да ограничи разполагането на оръжия в Източна Европа.
Руските преговарящи знаеха добре, че САЩ никога няма да се съгласят на тези условия. От една страна, това е решение на НАТО, а не на Вашингтон. От друга страна, членовете на НАТО в региона се намират на най-източната граница на алианса. Те са изложени най-пряко на потенциални руски действия, особено ако Русия поеме контрола над Украйна. Накратко, капитулирането пред руските искания би оставило Източна Европа отворена за руски атаки. Най-важното за Вашингтон обаче е, че доверието към него не само в Европа, но и в целия свят, ще бъде смъртно засегнато. Да се позволи на руснаците да принудят Съединените щати да се споразумеят за бъдещите отношения с една суверенна държава е просто невъзможно. Последиците щяха да бъдат глобални и ненапразно щяха да създадат политическа криза в Съединените щати, която администрацията не би могла да овладее.
Не е логично Русия да отлага военни операции, като отправя искания, за които е знаела, че ще бъдат отхвърлени, особено след като военните ѝ сили вече са били разположени. Защо Русия, ако е напълно решена да навлезе в Украйна и да я окупира, би дала на Запада време да подготви военни контрамерки? Москва разбира, че действията ѝ ще бъдат възприети като заплаха, защото именно така е трябвало да бъдат възприети. Тя разбира, че ще има отговор, но също така разбира, че не може да е сигурна какъв ще бъде отговорът. Въздушните и военноморските сили и противотанковите оръжия, например, биха могли драматично да усложнят инвазията.
Едно нахлуване в Украйна е трудно дори и при най-добрите условия. Страната е с размерите на Афганистан, а координирането на сложна операция с бронетехника предоставя неизброими възможности за провал. Руската армия не е провеждала такава операция от времето на Втората световна война, така че войските не притежават необходимия опит. Свеждането до минимум на възможността за натрупване на антируски сили би увеличило риска за операцията. При операция от такъв мащаб нападението трябва да се извърши възможно най-рано. Изчаквайки, Русия увеличава риска от провал.