Джордж Фридман: Войната в Украйна пренарежда световния ред

Войната в Украйна със сигурност е хуманитарна трагедия, но не затова привлича вниманието на света. Да не забравяме, че докато пиша този текст, в Йемен, Сирия и други страни също вилнеят хуманитарни кризи. От геополитическа гледна точка войната е потенциално преломен момент - т.е. ако европейското военно-политическо единство издържи, създавайки нов модел на Европа и предефинирайки функционирането на глобалната система. Второстепенен въпрос е дали ще се промени и възгледът на Китай за света, който или ще търси ново разбирателство със Съединените щати, или ще се отчужди от тях.

Досега руснаците водиха изненадващо слаба война в Украйна, особено като се имат предвид техните цели: да отдалечат Украйна от Запада и да демонстрират руската мощ като сила, с която трябва да се съобразяват. Досега войната доведе до обратното. В някои случаи това е преодолимо: В Афганистан, Ирак и Виетнам, например, Съединените щати не успяха да наложат волята си и бяха разглеждани от някои като сила в упадък. Разликата е, че тези държави не бяха от съществено значение за американската сигурност. Украйна е жизненоважна за сигурността на Русия.

Затова сега Русия търси подкрепления от Сирия, Беларус, групата Вагнер и т.н. Дори ако Москва намери желаещи участници, е необходимо време за транспортиране на войските, запознаването им с бойното поле и включването им в бойната структура. И дори Москва да успее да направи всички тези неща, това все още предвещава дълъг и продължителен конфликт. За много наблюдатели необходимостта от набиране на чуждестранни войски показва неуспех на руските командири, слабост в обучението и мотивирането на войските и логистични проблеми.

Ако Русия е искала да създаде усещането в Европа, че може да нахлуе по своя воля - нещо, което вероятно няма да направи, но нещо, което потенциално би накарало Европа да търси споразумение с Москва или да преразгледа отношенията си със САЩ - тя не успя. Поне засега тя сближи Съединените щати и Европа повече от преди. Продължаващите бойни действия и бруталността, които Русия сега изглежда смята, че са необходими, за да победи Украйна, само активизират това още повече. Трудно е да си представим изход за Русия, освен използването на оръжия за масово унищожение, което прави Запада да се притеснява от Русия като основна заплаха.

И това не се дължи само на лошото представяне на Русия на бойното поле. Статутът на велика сила е отчасти военен, отчасти икономически. Брутният вътрешен продукт на Русия през 2001 г. възлиза на 1,6 трилиона долара, което я нарежда на 11-о място в света, веднага след Южна Корея. Оттогава насам Русия се задъхва от нестабилните цени на енергията, финансовата криза от 2008 г., пандемията от COVID-19, а сега и от унищожителните санкции в отговор на нейното нахлуване. С други думи, тя вече не може да се разглежда като икономическа сила. А това променя разбирането ни за света, в който Русия беше смятана за велика сила, благодарение на военната си мощ, приемайки слабата ѝ икономика.

Седмици преди началото на войната Китай потърси съюз с Русия, защото се нуждае от приятели в лицето на огромната структура на съюзите на САЩ, простираща се от Япония до Индия. Както вече споменах, Китай няма значими съюзници, освен Пакистан. Китай знаеше, че не може да окаже икономическа подкрепа на Русия - той има свои собствени проблеми, с които трябва да се справи - но най-малкото се нуждаеше от някакво облекчение, което се надяваше да постигне, като използва руската военна мощ, за да принуди САЩ и Европа да преизчислят заплахата, която представляват санкциите срещу него.

Освен от военния аспект, Русия се възползва от възможността за финансова подкрепа от Китай или поне от впечатлението на кредиторите, че Китай подкрепя руската икономика. Беше очевидно, че способността на Русия да предостави значителна сила на китайското бойно поле е ограничена, както и готовността на Китай да приеме слаба руска икономика. Съюзът имаше силата да внушава страхове на онези, които искаше да се страхуват.

Съюзът все още съществува риторично, но възможността за реална подкрепа не е налице. Русия вече е пострадала от икономическите действия на Съединените щати и техните съюзници, а Китай в този икономически момент не може да си позволи да попадне в капана, в който се намира Русия. Всяка военна подкрепа би била в противоречие със санкциите. Казано по-просто, Русия е отговорност за Китай.

Подозирам, че решението на Пекин да обяви съюза си с Русия се основава на знанието за руската инвазия. Това направи съюза привлекателен за Китай, вярващ, че Русия е способна на бърза и лесна победа, която на теория щеше да принуди Запада да преразгледа позицията си по отношение на Китай, който може би щеше да повтори руската стратегия.

Некомпетентността на Русия принуди Китай да направи всичко възможно, за да се подсигури, и по този начин да преразгледа отношенията си със САЩ. Той се намира в тежък икономически спад. Съюзът му с Русия не е дал никакви плодове, нито пък има вероятност да даде такива. Съединените щати и Европа са разработили модел на икономическа война, който, ако бъде приложен към Китай, изглежда ще бъде изключително вреден. Следователно краткосрочната стратегия на Китай е да изглежда уверен, като поддържа реторичната си подкрепа за Русия и критикува САЩ, докато обмисля следващия си ход.

Интересното е, че следващият ход не е Тайван. Китай видя от първа ръка, че войните могат да поемат в погрешна посока, поради което инвазията в Тайван е нещо, което засега трябва да се избягва.

Ако се замислим за великите сили в света, обикновено изброяваме Съединените щати, Европа и Русия. Русия ще има проблем да претендира за нещо подобно, освен ако не направи нещо поразително ефективно. Европа е велика сила, ако се държи заедно във военно и икономическо отношение. Сега тя го прави, но когато страхът от Русия се разсее, ще се появят старите напрежения. Китай все още е велика сила, макар и с неизпитана армия и проблемна икономика. Засега само Съединените щати остават велики в икономическо и военно отношение. /БГНЕС

----------------------------

Джордж Фридман, "Геополитикал фючърс".