Джуди Демпси: Гражданите на България и Беларус са заложници на интереси в ЕС

Ангажиментът на Европейския съюз към демократичните ценности е близо до крах, като Кипър и Европейската народна партия допринасят за оставането на автократични или корумпирани лидери на власт.

Беларус е на североизточната граница на Европейския съюз. В продължение на двадесет и шест години тази държава с 9,4 милиона жители се управлява от президента Александър Лукашенко. От неговия автократичен стил лъха непобедимост. Той умело използва Русия срещу ЕС с цел да пази двусмисления суверенитет на Беларус.

В югоизточната част на Европа, граничеща с Черно море, се намира България. Тази държава с 6,9 милиона е член на НАТО и ЕС. Тя се ползва с всички привилегии от членството си в двете организации, получавайки гаранции за сигурност и щедра финансова подкрепа.

И все пак, въпреки всички тези геополитически и икономически различия, гражданите и на двете страни протестират срещу своите лидери.

В Беларус десетки хиляди излизат на улиците всяка неделя след президентските избори на 9 август 2020 г. Те се чувстват измамени от изборите, за които настояват, че са фалшифицирани. Те искат Лукашенко да подаде оставка. Те искат честни и свободни избори. Те искат демокрация и свобода. Въпреки насилието от страна на беларуските сили за сигурност, задържали вероятно хиляди мъже и жени досега, хората в Беларус не са се предали. Хора от всякаква сфера на живота смело демонстрират мирно за своите права.

В България протестиращите излизат на улиците вече повече от 70 дни. На гражданите им писна от корупцията и стила на управление, упражняван от премиера Бойко Борисов, лидер на няколко дясноцентристки правителства от 2009 г. насам. Те искат той да подаде оставка и да се проведат нови парламентарни избори, вместо да се чака до планираните избори през март 2021 г.

Би могло да се допусне, че в случая с Беларус ЕС би реагирал на насилието, побоите и експулсирането на водещи опозиционни фигури, бързо налагайки санкции срещу Лукашенко, други водещи фигури от режима и силите за сигурност.

Що се отнася до България, силната и единна позиция на всички институции на ЕС срещу корупцията и предполагаемото пране на пари би могла да изпрати сигнал до правителството на Борисов.

Вместо това, и в двете страни протестиращите се превръщат в заложници на групи със специални интереси в рамките на ЕС. Резултатът е, че ангажиментът на блока към демократичните ценности и свобода в Беларус и отстояването на върховенството на закона в България никакъв го няма.

Кипър, страна, която се присъедини към ЕС през 2004 г., но оттогава нееднократно държи блока в патова ситуация по редица въпроси, отново се прояви на 21 септември. Той отново блокира опитите на външните министри на ЕС да наложат санкции на Лукашенко и други, участващи в потискането на правата на демонстрациите в Беларус.

„Днешният неуспех за постигане на съгласие относно санкциите в подкрепа на беларусите, страданията и борбата за демокрация, подкопава доверието в демократичните ценности, за които се борят“, написа в туит Линас Линкевичус, неуморимият външен министър на Литва и твърд защитник на беларуските граждани. „Някои колеги не трябва да правят връзка с неща, които не трябва да се свързват“, добави той.

Кипър настоява ЕС да наложи санкции на Турция заради разширяването на правата й за сондажи в Източното Средиземноморие, което засяга гръцките острови в Егейско море и променя съществуващите законни морски граници.

Борисов също се отървава.

Членовете на Европейския парламент му изпратиха списък с въпроси относно корупцията, твърденията за пране на пари и злоупотреба с еврофондове. Засега, с изключение на уволнението на министъра на правосъдието, Борисов се отървава. Европейската комисия, която през годините наблюдава опитите на България да реформира съдебната система и да сложи край на корупцията, леко порица опитите на правителството да прекрати протестите със сила.

Политическото бъдеще на Борисов може да се промени, ако Европейската народна партия (ЕНП), европейският чадър за дясноцентристките партии и движения, се обяви срещу корупцията. Но не е в характера й да го прави.

ЕНП продължава да си затваря очите за унгарския министър-председател Виктор Орбан, чиято партия Фидес е в ЕНП. Той нанася груба вреда на независими организации на гражданското общество и нанесе удар по независимостта на няколко академични институции и новинарски медии, като ги затвори или постави под контрола на Фидес. По същия начин ЕНП заема мека позиция и по отношение на България.

„ЕНП ще трябва да направи избор и да заеме позиция по отношение на скандалите“, каза Даниел Смилов, програмен директор в Центъра за либерални стратегии в София.

Но групата не вижда причина да критикува Борисов. „За момента няма признаци, че той е замесен в корупция“, каза Педро Лопес де Пабло, ръководител на комуникациите в ЕНП. „Това е мощна кампания срещу Борисов. Това е държава, разделена между ляво и дясно. Във всички страни има някои проблеми в съдебната система“, добави той.

Някои български анализатори са на различно мнение. „На хората им писна от постоянната корупция“, казва Радосвета Василева, адвокат и социален защитник. „Трансформацията на страната (от 1989 г. насам) никога не се е задълбочавала.“

Именно на тази трансформация, основана на демократични ценности, се опитват да дадат старт гражданите на Беларус, а гражданите на България се опитват да завършат. Не може да бъде по-ясно за ЕС какъв е залогът. /БГНЕС

-------------------------

Джуди Демпси – за „Карнеги Юръп“.