ЕЦБ очаква положителни резултати от провежданите стрес тестове на банките у нас

Финансистът Емил Хърсев заяви пред БНТ, че Европейската централна банка (ЕЦБ) вече ясно е показала своите очаквания за изцяло положителни резултати на всичките банки в България, които в момента преминават през задължителната процедура за проверка качеството на активите и стрес тест.

Това заключение той направи заради предстоящото през юни 2019 г. представяне на пътната карта за присъединяването на България към еврозоната.

Експертът е категоричен, че ако ЕЦБ имаше някакви съмнения относно резултатите от проверката на банките, то тя не би вложила такива усилия за разработването на подобна карта, а щеше да започне да работи по нея след обявяването на резултатите, които се очакват да станат факт през юли тази година.

„Искам да обърна внимание, защото това е ключовият въпрос и много глупости се пишат по тази тема. Този преглед на качеството на активите на банките, който в момента се извършва от ЕЦБ със съдействието на БНБ, отсега е ясно как ще завърши – с изцяло положителни резултати на всичките 6 проверявани банки. Защото предният през 2016 г. също завърши по същия положителен начин. Оттогава печалбата на банките се е удвоила, а делът на т.нар. „проблемните кредити“ в кредитния портфейл е намалял над една четвърт“, отбеляза Хърсев. Той обясни, че правим пак проверката, защото „ЕЦБ е уплашена от писанията на същите тези господа доносници, които репликират всеки един доклад на Европейската комисия, където е измислено глупавото понятие местни банки и спрямо тях се генерират всякакви подозрения. Това е същият механизъм за донасяне както за АМ „Струма“.

Икономистът Димитър Чобанов допълни, че подобни действия са удар върху българската икономика, защото това са български банки, които работят в България и създават хиляди работни места.

Той отбеляза, че банките с българска собственост ще имат една определена полза при присъединяването на България към еврозоната, а именно, че те ще имат достъп до ликвидност директно от Европейската централна банка - нещо, което те в момента нямат и в това отношение са един вид неравнопоставени спрямо банките с чуждестранна собственост, които през банките си "майки" всъщност получават такъв достъп.

Чобанов припомни, че надзорът върху част от банковата система и то върху най-големите банки отива директно в ЕЦБ. „Именно по тази причина сега шест от българските банки преминават през преглед на качеството на активите и стрес тестове - нещо, което те направиха всъщност за цялата банкова система, само че преди две години и половина. Сега минават същото упражнение, което им струва немалки административни разходи“, заяви той.

Банковият съюз, еврото и България

Емил Хърсев подчерта, че трудно може да се говори за банковия съюз, защото той все още съществува само на хартия, още не са разпределени компетенциите между ЕЦБ и националните надзорни органи.

„Големият проблем на банковия съюз това е гарантирането на депозитите. Позицията на Германия е абсолютно категорична - първо всеки сам си гарантира своите депозити, после ще правим общите механизми за европейските“, заяви финансистът.

На разбираем език това означава, че няма шанс с германски пари да се гарантират депозитите във Франция, Испания, Италия, дори България и другите страни, разясни Хърсев.

По-тежко е за нас, защото ние поемаме едни големи ангажименти, в това число и чисто финансови. В рамките на този банков съюз се предвижда и създаването на общи фондове, общ механизъм за стабилизиране на финансовата система, обясни Хърсев.

Той бе категоричен, че ако например Гърция отново фалира, този път България ще трябва да плаща, но не става въпрос за някакви колосални суми, а за балансирана финансова програма.

По този начин европейците изискаха от нас нещо, което е в пъти по-тежко и по-различно от стандартната процедура, подчерта Димитър Чобанов. /БГНЕС