Това заключение той направи заради предстоящото през юни 2019 г. представяне на пътната карта за присъединяването на България към еврозоната.
Експертът е категоричен, че ако ЕЦБ имаше някакви съмнения относно резултатите от проверката на банките, то тя не би вложила такива усилия за разработването на подобна карта, а щеше да започне да работи по нея след обявяването на резултатите, които се очакват да станат факт през юли тази година.
„Искам да обърна внимание, защото това е ключовият въпрос и много глупости се пишат по тази тема. Този преглед на качеството на активите на банките, който в момента се извършва от ЕЦБ със съдействието на БНБ, отсега е ясно как ще завърши – с изцяло положителни резултати на всичките 6 проверявани банки. Защото предният през 2016 г. също завърши по същия положителен начин. Оттогава печалбата на банките се е удвоила, а делът на т.нар. „проблемните кредити“ в кредитния портфейл е намалял над една четвърт“, отбеляза Хърсев. Той обясни, че правим пак проверката, защото „ЕЦБ е уплашена от писанията на същите тези господа доносници, които репликират всеки един доклад на Европейската комисия, където е измислено глупавото понятие местни банки и спрямо тях се генерират всякакви подозрения. Това е същият механизъм за донасяне както за АМ „Струма“.
Икономистът Димитър Чобанов допълни, че подобни действия са удар върху българската икономика, защото това са български банки, които работят в България и създават хиляди работни места.
Той отбеляза, че банките с българска собственост ще имат една определена полза при присъединяването на България към еврозоната, а именно, че те ще имат достъп до ликвидност директно от Европейската централна банка - нещо, което те в момента нямат и в това отношение са един вид неравнопоставени спрямо банките с чуждестранна собственост, които през банките си "майки" всъщност получават такъв достъп.
Чобанов припомни, че надзорът върху част от банковата система и то върху най-големите банки отива директно в ЕЦБ. „Именно по тази причина сега шест от българските банки преминават през преглед на качеството на активите и стрес тестове - нещо, което те направиха всъщност за цялата банкова система, само че преди две години и половина. Сега минават същото упражнение, което им струва немалки административни разходи“, заяви той.