Economist: Могат ли санкциите на Запада срещу Русия да спрат войната

Западните страни бързо наложиха първи транш от икономически санкции на Русия, след като президентът Владимир Путин призна независимостта на два отцепнически анклава в Източна Украйна и нареди в тях да бъдат разположени руски войски. На 22 февруари Америка, Великобритания и ЕС въведоха мерки, които включват ограничения върху руския дълг, замразяване на активи на руски олигарси и техните деца, на банки и парламентаристи - и заплашиха с още, ако руските войски атакуват територия, контролирана от украинското правителство. Най-впечатляващо беше неочакваното решение на Германия да спре издаването на разрешение за пускане на "Северен поток-2" - подводен газопровод, предназначен за пренос на повече газ от Русия до Германия.

Според някои, включително някои бивши служители на Републиканската партия в Америка, трансатлантическият отговор е бил сигурен, не на последно място по отношение на степента на дипломатическа координация и използването на разузнавателни данни за разкриване и разрушаване на военните планове на Русия. Въпросът е дали санкциите са съизмерими с нападението на Русия срещу суверенитета на Украйна и дали могат да възпрат Путин да впрегне 190 000-те войници, които е събрал по границите на Украйна, за да завземе още територии.

На 21 февруари, след горчива реч, засягаща историята, Владимир Путин подписа договори за "приятелство, сътрудничество и взаимопомощ" с двете подкрепяни от Русия сепаратистки държавици - "народните републики" Донецка и Луганска. Той обяви, че ще изпрати "миротворчески" войски в анклавите. Ден по-късно Путин поиска и бързо получи разрешение от парламента да разположи войски отвъд граница. Русия също така обяви евакуация на дипломатите си от Киев, столицата на Украйна.

Западните санкции не са - поне все още не са - "масираният" отговор, който Западът обеща, ако Русия нахлуе в Украйна. Може би неизбежно дебатът се насочи към въпроса какво се счита за инвазия. Първоначално високопоставени служители на Белия дом отказаха да използват думата, като отбелязаха, че планираното разполагане на руски войски в Донецк и Луганск само формализира едва прикритото осемгодишно присъствие на Русия там. Но на 22 февруари президентът Джо Байдън промени тона, като определи събитията като "начало на руска инвазия в Украйна". Той се зарече: "В отговор ще започна да налагам санкции, далеч надхвърлящи стъпките, които ние и нашите съюзници и партньори приложихме през 2014 г. И ако Русия продължи с тази инвазия, ние сме готови да продължим със санкциите". Байдън нареди на американските войски, които вече са разположени в Европа, да се разположат в Балтийския регион и Полша, за да подпомогнат укрепване на отбраната на страните, граничещи с Украйна.

Трудността за Запада ще бъде да прецени правилно своя отговор. Той иска да демонстрира решимостта си пред заплахите и действията на Русия. Но също така се стреми да остави място за дипломация, да съхрани единството на Запада и да запази надеждно възпиращо средство срещу тотална инвазия. Много зависи от това дали признаването на Донецк и Луганск от страна на Путин е самоцел или стъпка към по-широка война. Америка и Великобритания са убедени, че е второто. "Всички индикации сочат, че Русия продължава да планира пълномащабно нападение", каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

На пресконференция, излъчена по телевизията, Путин беше попитан дали руските войски ще бъдат разположени само в районите, контролирани от двете псевдодържави, или ще се опитат да окупират цялата територия, за която претендират техните лидери, голяма част от която все още е в ръцете на украинското правителство. Путин не каза докъде ще изпрати войските си: "Невъзможно е да се предвиди сценарият, който ще се развие. Това ще зависи от ситуацията на място."

Дмитрий Тренин от Московския център "Карнеги", мозъчен тръст, изказа предположение, че след месеци на военни приготовления и дипломация с високи залози, признаването на републиките може да е най-малко рискованият начин за Путин да избегне изпращането на войските си у дома с празни ръце. По този начин признаването би могло да бъде опит за "ескалация с цел деескалация". Но реториката на Путин срещу Украйна, държава, която той определя като болшевишко изобретение, е толкова яростна, че Тренин не изключва инвазия. Той отбеляза, че откритото разполагане на руски войски в Донецк и Луганск повишава риска от конфликт, ако, да речем, руски войници бъдат ранени при престрелки по фронтовата линия.

Надеждата за дипломатическо решение отслабва. Френски официални лица изразиха горчивина от отношението на Путин към Еманюел Макрон, президента на Франция, който дълго време се опитваше да привлече Русия към споразумения за сигурност и положи много усилия за изход от кризата. В ранните часове на 21 февруари Макрон обяви, че Путин и Байдън са постигнали принципно съгласие за провеждане на нова среща на върха, за да се предотврати война. Путин така и не потвърди това. Той също така заяви, че така наречените Мински споразумения от 2014-2015 г., които трябваше да уредят статута на Донецк и Луганск и които Франция и Германия се опитаха да съживят, са мъртви. Путин също така призова Украйна да се демилитаризира. В още по-неблагоприятно развитие на събитията американският държавен секретар Антъни Блинкен отмени планираната среща с руския си колега Сергей Лавров, която беше насрочена за 24 февруари.

След като Западът се насочи към санкции, Олаф Шолц, новият канцлер на Германия, има възможност да оглави европейския отговор. В продължение на седмици той търпи критики, че Германия е твърде пасивна. Съюзниците се възмущаваха от отказа ѝ да въоръжи Украйна (с изключение на 5000 каски) и от нежеланието ѝ да се присъедини към най-агресивните потенциални санкции, като например изхвърлянето на Русия от системата за международни разплащания SWIFT.

Най-спорната тема беше "Северен поток-2" - завършен, но все още неработещ газопровод, предназначен да удвои подводните доставки на газ от Русия за Германия. Критиците, включително източноевропейските съюзници, както и последователните американски администрации, заявиха, че газопроводът ще увеличи способността на Русия да използва газа като геополитическо оръжие. И като лиши Украйна от транзитни такси от съществуващия сухопътен газопровод, тя рискува да премахне един от малкото източници на влияние на тази страна срещу по-големия ѝ съсед.

Както критиците, така и почитателите му бяха изненадани, когато на 22 януари Шолц заяви, че ще прекрати работата на регулаторите, които оценяват дали газопрпвода може да започне да функционира. Според Шолц ходът на Путин е "едностранен, неразбираем и несправедлив" и е време да се направи "нещо много конкретно" в отговор. За да бъдем точни, сертификацията на "Северен поток-2" е замразена, а не прекратена. Шолц нареди на германското министерство на икономиката да оттегли оценката си, издадена през октомври, че газопровода не представлява риск за сигурността на енергийните доставки в Европа. Това решение беше предварително условие, за да могат регулаторните органи да започнат оценка. Междувременно Шолц заяви, че Германия ще трябва да диверсифицира източниците си на газ (Русия осигурява малко над половината от германския внос).

Засега няма да има пряко въздействие върху европейските енергийни доставки. Така или иначе "Северен поток-2" щеше да влезе в експлоатация едва много по-късно тази година. Но Русия, която винаги се е стремяла да изолира енергийните си отношения с Германия от геополитически скандали, изглежда изненадана. Дмитрий Медведев, заместник-ръководител на Съвета за национална сигурност и бивш президент, заплаши с "прекрасен нов свят", в който европейците ще плащат по 2000 евро за 1000 куб. м газ. (Всъщност спот цените за кратко надхвърлиха това ниво през декември.)

Защо Шолц действа сега? Действията на Путин подкопаха френско-германската стратегия за подновяване на обстойните преговори за конституционните договорености в Украйна. Възможно е канцлерът да е искал също така да предотврати риска от намеса на Америка по отношение на унищожаването на самия "Северен поток-2", както Байдън заплаши да направи по-рано този месец. А като предприе действия сега, Шолц си осигури по-удобна позиция за Германия при обсъждането на санкциите в ЕС.

Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия (изпълнителното звено на ЕС), заяви, че членовете са постигнали политическо споразумение за "единодушен" отговор, включващ санкции срещу руския дълг, банки и хора, както и срещу търговията с отцепническите региони. Освен това тя добави: "Ограничаваме възможността на руското правителство да набира капитал на финансовите пазари на ЕС. Ще направим възможно най-трудно за Кремъл да провежда агресивната си политика." Френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан заяви, че решението е взето единодушно, въпреки признаците на възражение от страна на Унгария; сред санкционираните ще бъдат и около 350 членове на руския парламент, които са наказани за това, че са гласували да призоват Путин да признае правителствата в Донецк и Луганск.

Великобритания, която вече не е член на ЕС, заяви, че ще използва "икономическата си мощ, за да причини болка на Русия". Това включва замразяване на активите на пет руски банки, обвинени в "банково финансиране на руската окупация". Активите на няколко олигарси - Генадий Тимченко, шестият по богатство човек в Русия, и Борис и Игор Ротенберг, които са близки до правителството на Путин, също бяха замразени. Някои отбелязаха пренебрежително, че тримата мъже отдавна са обект на американски санкции.

Америка първа реагира на 21 февруари, като забрани инвестициите, търговията и финансирането на отцепническите републики и се позова на правото да налага санкции на всеки, който работи в тези области. На следващия ден тя заяви, че санкциите ще бъдат насочени към възпрепятстване на вторичните пазари на руски дълг, изолиране на две големи руски банки и замразяване на активите на физически лица, сред които членове на семействата на близки до Путин фигури. Междувременно в американския Конгрес се чуха все повече искания за по-решителни действия. Боб Менендес, влиятелният председател на комисията по външни отношения на Сената от Демократическата партия, заяви, че Америка трябва да престане да се двоуми дали инвазията е започнала. Въпреки стъпката на Германия, каза той, Америка трябва да прекрати отказа на президента Байдън от санкции по "Северен поток-2", "така че той да е окончателно мъртъв". Той попита: "Кога ще дадем ясно да се разбере на Путин, че има тежки последствия за това, което прави? Кога ще поеме нова хапка след тази хапка?" /БГНЕС

----------------------------------------------

Коментар на "Економист"