ЕК: В България има макроикономически дисбаланси

Европейската комисия представи специфичните за всяка държава препоръки (СДП) за 2019 г., в които излага насоки за икономическата политика на всички държави — членки на ЕС, за следващите 12—18 месеца. Тя препоръчва също да бъде прекратена процедурата при прекомерен дефицит за Испания и приема редица документи, свързани с Пакта за стабилност и растеж.

Съдържанието на препоръките отразява общите приоритети, определени в годишния обзор на растежа за 2019 г. и в препоръката за 2019 г. относно икономическата политика за еврозоната, която бе публикувана през ноември. Препоръките се основават на подробния анализ на докладите за отделните държави, публикувани през февруари, и на оценката на националните програми, представени през април.

Забавянето на растежа в световен мащаб засилва необходимостта от продължаване на структурните реформи, като се даде приоритет на тези от тях, които са насочени към постигането на устойчив и приобщаващ растеж. Държавите-членки следва да постигнат напредък по отношение на социалното сближаване в съответствие с Европейския стълб на социалните права.

Специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г. включват поставяне на по-силен акцент върху определянето на нуждите от инвестиции на национално равнище и подреждането им по приоритет, както и обръщане на специално внимание на регионалните и териториалните различия.

Анализът на Комисията води до заключението, че в България има макроикономически дисбаланси. По-специално, уязвимостите във финансовия сектор се съчетават с висока задлъжнялост и необслужвани кредити в корпоративния сектор. Макар да има напредък в справянето с източниците на дисбаланси, пълното прилагане и мониторинг на последните реформи на надзора и управлението в банковия и небанковия финансов сектор ще бъде от решаващо значение.

В доклада се отбелязва, че въз основа на преизчисления структурен баланс средносрочната бюджетна цел - структурен дефицит от 1% от БВП в структурно отношение - продължава да бъде преизпълнена през целия програмен период. Съгласно Програмата за конвергенция от 2019 г., общият държавен дълг към БВП се очаква постепенно да намалее от 22,6% от БВП през 2018 г. до 16,7% през 2022 г.

Въз основа на пролетната прогноза на Комисията за 2019 г. се прогнозира структурното салдо през 2019 г. да регистрира излишък от 0,7% от БВП и 0,6% от БВП през 2020 г.

Като цяло Съветът е на мнение, че се предвижда България да спази разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж през 2019 г. и 2020 г.

Според доклада се подобряват данъчните приходи и спазването на данъчното законодателство и са налице редица инициативи. Отчитат се обаче проблеми със събирането на данъци в областта на труда и социалноосигурителни вноски и при някои категории акцизи. Сред предстоящите предизвикателства остават недекларираният труд и незаконната търговия с горива. Цялостната констатация е, че все още се наблюдава разрастване на сивата икономика.

Правителството обаче е предприело стъпки за подобряване на ефективността на публичните разходи, сочи доклада. С тях се очаква да се повиши и количеството и качеството на обществените стоки.

Държавните предприятия страдат от слабо корпоративно управление, предупреждава още доклада, като отбелязва, че е в ход реформа на правната рамка за корпоративното управление в сътрудничество с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и с подкрепата на Службата за подкрепа на структурните реформи на Европейската комисия.

Според доклада е налице благоприятна икономическа среда за подобряване на коефициентите на банковия капитал и ликвидност. Успоредно с това намаляват необслужваните кредити от нефинансови предприятия, въпреки че остават високи. Не са предприети обаче достатъчно политически мерки за необслужваните кредити в областта на вторичния пазар.

Завършването на реформата в областта на несъстоятелността би могло да спомогне за намаляване необслужваните кредити, препоръчва комисията. Липсата на адекватни средствата за мониторинг се сочи като причина за пречките в процедурите по несъстоятелност.

България е приела законодателни изменения през 2018 г. и работи за въвеждането на директива за борбата с пране на пари, констатира доклада, но препоръчва да се обърне внимание на ефективното прилагане на тези мерки. Властите все още не са финализирали и нотифицирали Националната оценка на риска, което е крайъгълен камък при разработването на адекватни национални политики за борбата с пране на пари и финансирането на тероризма. Необходимо е за тази цел да се засили националният надзор на международните финансови трансакции.

Особено внимание се обръща на необходимостта от конкретни резултати с окончателни решения на високо ниво за случаите на корупция.

Отчетени са реформи в небанковият надзор в сътрудничество с Европейската застрахователна и професионална пенсионна власт.

Секторът на автомобилното застраховане все още остава уязвим, сочи също доклада. Препоръчват се по-добре определени правила за компенсация, които ще улеснят съдиите при вземането на решение по отделни случаи и ще намалят застрахователния риск при отговорност на трети лица. За устойчивост на сектора се препоръчва и подобрено ценообразуване на основата на шофьорската история на клиентите.

Големи инвестиционни дупки са регистрирани в инфраструктурата. Има подобрения в транспортната инфраструктура, но тя все още остава под средното за ЕС ниво. Транс-европейската транспортна мрежа в България все още е незавършена. Освен това вредните газовите емисии от автомобилния транспорт са се увеличили значително през последните 5 години. Необходимо е подобрение на железопътния транспорт чрез нови участъци и интелигентни транспортни системи. В България е ниска и степента на свързване и третиране на градските отпадъчни води. За сметка на това е високо нивото на замърсяване на въздуха. Степента на изхвърляне и рециклиране на отпадъци е по-ниска от средната за ЕС.

Препоръчват се инвестиции за насърчаване на устойчиво управление на водите, ресурси за ефективност и преход към кръгова икономика. Сигнализира се за важността на инвестиционните нужди в областта на енергетиката и смекчаването на последствията от изменението на климата. Недостига на енергийна ефективност, по-специално в строителния сектор, е пречка за производителността и конкурентоспособността на бизнеса в страната. Трябва да се положат усилия за спестяване на енергия чрез целеви инвестиции в промишления, транспортния и строителния сектор. Националният план за климата и енергетиката на България ще допринесе за подобряване на конкурентоспособността на икономиката и качеството на живот на хората.

Въпреки увеличаването на публичния бюджет за научни изследвания през 2018 г., научноизследователската и дейност и тази в областта на развитието остават недостатъчно финансирани. Частните изследвания и инвестициите в развитието са доминирани от големи мултинационални компании и концентрирани в столичния регион. Развитието на иновации също страда. Голям брой университети и научноизследователски институти продължават да се представят слабо в научните изследвания. Връзките между науката и бизнеса остават много слаби. Научноизследователските клъстери и техният потенциал в България са недостатъчно развити. Увеличаването на цифровизацията на компаниите и въвеждането на нови бизнес модели са от решаващо значение за страната, е становището на ЕК.

Реформите в публичната администрация и електронното правителство продължават да бъдат бавни, докато бизнес средата остава слаба, е следващото становище. Институционални недостатъци, регулаторна несигурност, корупция и недостатъчното предлагане на работна сила остават сред основните пречки за инвестициите.

Комисията препоръчва по-голяма прозрачност в публичния сектор и по-ясни правила на фона на дългосрочна перспектива. Недостатъци са регистрирани и в областта на продуктовото тестване и безопасност поради ограничените финансови и човешки ресурси. При националната стратегия за възлагане на обществени поръчки се изисква непрекъснат мониторинг, контрол и оценка, както и прозрачност.

Пазарът на труда се е подобрил, като коефициентът на заетост е достигнал най-високото си ниво от присъединяването на България към ЕС, а равнището на безработица е под средното за ЕС. Въпреки тези положителни промени, някои групи като нискоквалифицираните служители, младите хора, ромите и хората с увреждания все още се сблъскват с трудности за намиране на работа. Отчита се обаче предприемането на конкретни мерки за подкрепа в дългосрочен план на безработните, които представляват 3% от активното население през 2018 г.

Хората с професионални умения в България са недостатъчно, регистрира доклада, като отбелязва, че младите хора могат да бъдат по-подготвени, ако се подобри качеството и ефективността на стажовете и се усъвършенства обучението за дадена длъжност. Насърчаване на развитието на дигитални умения (29% от лицата притежават такива умения спрямо средното за ЕС от 57%) остава сред най-ниските в ЕС.

При определянето на минималната работна заплата работодателите и синдикатите все още имат различни мнения относно критериите. Нужен е по-голям консенсус по отношение на механизъм за определяне на заплатите.

България инвестира недостатъчно в образование, особено в предучилищното и началното образование, предимно на ромите и децата от групите в неравностойно положение.

В областта на образованието резултатите са все още ниски и продължават да бъдат силно повлияни от социално-икономически статус на родителите.

Процентът на преждевременното напускане от училище е все още висок, с отрицателни последствия за бъдещата заетост и пазара на труда.

Препоръчват се и мерки за преквалифициране на учителите и подобряване на условията на труда им.

България все още е изправена пред високо неравенство по отношение на доходите и риска от бедност или социално пропадане. Въпреки че намалява, нивото на бедност през 2018 г. все още е 32,8%, над средното за ЕС. Системата за социално подпомагане и защита не прави достатъчно. През 2018 г. доходът на най-богатите 20% от населението е бил 7,7 пъти по-висок от най-бедните 20%, все още едно от най-високите нива в ЕС. Продължават да съществуват различия в достъпа до социални услуги, здравеопазване и дългосрочни грижи. Това подкопава способността да се предоставя цялостна подкрепа на най-уязвимите, като ромите, децата, възрастните хора, хората с увреждания и хората, живеещи в селски райони. Част от населението не може да си позволи достъп до жилища на достъпни цени. Следователно са необходими повече усилия за насърчаване на активното приобщаване, насърчаване на социално-икономическата интеграция на уязвимите групи, подобряване на достъпа до качествени услуги и справянето с материални лишения.

Хората в България се сблъскват и с ограничен достъп до здравеопазване, причинен от неравномерно разпределение на ограничените ресурси и ниско здравно осигуряване. Плащанията под масата са значителни. Слабата наличност на общопрактикуващи лекари ограничава предоставянето на спешна помощ. Има и значително недостиг на медицински сестри, чийто брой на глава от населението е сред най-ниските в ЕС.

Докладът отбелязва, че България продължава усилията си за реформи в съдебна система и за борба с корупцията и организираната престъпност, но са необходими допълнителни усилия в редица области. Комисията ще оцени напредъка отново в началото на есента на 2019 г.

Относно фондовете на ЕС за периода 2021-2027 г. се препоръчва укрепване на административния капацитет на страната за управление на тези средства

Основните препоръки към България за предприемане на действия през 2019 г. и 2020 г. се отнасят за:

1. Подобряване на събирането на данъци чрез целенасочени мерки в области като горивата и труда. Подобряване на корпоративното управление на държавните предприятия чрез приемане и прилагане на предстоящото законодателство.

2. Гарантиране на стабилността на банковия сектор чрез засилване на надзора, насърчаване на адекватна оценка на активите, включително банково обезпечение и насърчаване на функционирането на вторичния пазар на необслужваните кредити. Гарантиране на ефективен надзор и прилагане на рамката срещу пране на пари. Укрепване на небанковия финансов сектор чрез ефективно прилагане на надзор, основан на риска, наскоро приети насоки за оценка и надзор на ниво група. Прилагане на предстоящата пътна карта за преодоляване на пропуските, установени в областта на несъстоятелност. Насърчаване на стабилността на автомобилния застрахователен сектор чрез справяне с предизвикателствата на пазара и структурните слабости.

3. Съсредоточаване на икономическата политика, свързана с инвестициите в областта на научните изследвания и иновациите, транспорта, водоснабдяването, отпадъците, енергийната инфраструктура и ефективност, като се вземат предвид регионалните различия и подобряването на бизнес средата.

4. Укрепване на пригодността за заетост чрез повишаване на уменията, включително умения в областта на цифровите технологии. Подобряване на качеството на пазара на труда и приобщаване на ромите към образованието и обучението, както и на други групи в неравностойно положение. Обръщане към социалното подпомагане чрез по-добър достъп до интегрирани услуги за заетост, социални услуги и др., ефективна подкрепа за хората с минимален доход. Подобряване на достъпа до здравни услуги, включително чрез намаляване на заплащането под масата и справяне с недостига на здравни специалисти. /БГНЕС