Експерти: Мерките трябва да „освободят ръцете“ на предприемачите

Безусловна защита на частната собственост; Равнопоставеност на българските граждани пред закона: Децентрализация; Ниски нива на данъчно облагане; Ефективност на публичния сектор и държавната администрация; Дигитализация; Гъвкавост на пазара на труда; Повече лична отговорност и алтернатива с социалната, здравната и образователната сфери.

Това са основните стълбове в „Стратегията за дългосрочен ускорен растеж и конкурентоспособност“, около която се обединяват финансисти и икономисти от Съвета по икономически и публични политики, предаде репортер на БГНЕС.

В документа експертите предлагат своя философия за икономически мерки, свързани с предизвикателствата на COVID-кризата и преодоляване на негативните последици от нея.

„Намираме се в ситуация, в която на голяма част от европейската икономика ѝ е забранено да изпълнява стопанска дейност, което води до редица икономически негативни ефекти. Дори и в България, където сме с едни от най-либералните мерки по отношение на т. нар. локдаун. На цели сектори от икономиката им беше забранено да работят, а други работят под обикновените нива. Икономиката е низ от скачени съдове. Когато един сектор не работи, това води до спад в други сектори“, обясни финансиста Никола Филипов, който представи някои от основните акценти в документа.

За пример той даде сектора хотелиерство и ресторантьорство. Когато те на работят, посочи експертът, това води до спад в хранително-вкусовата промишленост, тъй като около 20% от оборота в нея се генерира от тези два сектора.

„Мерките са насочени предимно към запазване на заетостта. Това донякъде е позитивно. Мярката 60/40 свърши доста ефективна работа в тази насока. Обаче парите, които се плащат по тази мярка, все пак идват от бизнеса. В една пазарна икономика предприемачът е този, който създава бизнес и заетост. Без предприемача, без той да има централна функция в икономиката, няма заетост“, отчете още той.

В документа са залегнали пакет от мерки, с което се цели „освобождават ръцете“ на предприема, за да може той да печели повече, оттам да инвестира повече.

„Намаляването на данъчната и осигурителната тежест е един от основните стълбове в нашата икономическа визия за бъдещето на България. За съжаление към момента, дори и в развитите западни икономики, виждаме точно обратното – все по-големи публични разходи, все по повече и по-тежки регулации, които ще доведат до доста свит икономически растеж“, предупреждава Никола Филипов.

Сред конкретните предложения на експертите са нулев данък за печалбата, която бизнесът реши да реинвестира обратно. Тази мярка се използва изключително успешно в някои държави, като Естония например, давайки силен данъчен стимул да се генерира вътрешно-фирмен растеж с полза за цялото общество като по-голям обем продукция и по-ниски крайни цени за потребителите. Вдигането на прага за задължителна регистрация по ДДС, с която мярка предприемачите ще имат по-голям стимул да стартират нови бизнеси, а ефектът върху фиска ще е минимален. Предлагат също отпадане на данъка върху лихвите на депозитите, който смятат за ненужен, каращ хората единствено хората да не спестяват.

От своя страната икономическият изследовател и финансист Кузман Илиев призова държавата добре да помисли какво ще прави, след като мораториумът по изплащането на кредитите спре. Все още има бизнеси, които са административно затворени, не генерират приходи, а трябва да изплащат своите заеми в банките. „Това е спешен въпрос, който не се адресира от никого, а сме залети от политически боричкания“, смята той.

„Нашият екип е на мнение, че разговорът за икономиката беше отлаган прекалено дълго. Време е да бъде започнат, за да можем да се възстановим максимално бързо от икономическата криза, от която се намираме и да говорим за икономически растеж. Такъв е възможен, ако не се прибегне към финансова децентрализация. Това е единственият начин да се помогне на общините, които са „заложници“ на централното управление. За съжаление местните данъци стигат за покриване на едва 15% от финансовите нужди на общините, дори когато говорим за големите общини“, коментира журналистът Михаил Кръстев, според когото е време да се помисли за това част от подоходните данъци на физическите лица да се пренасочи към бюджетите на общините. /БГНЕС