Експерти от различни области ще обсъдят предизвикателствата пред Европейския съюз, новия мандат на европейските депутати, и бъдещето на Съюза като цяло. На специална дискусия „Изборите за ЕП и бъдещето на ЕС“, която ще се проведе на 6 април в столицата, панелистите Юлий Павлов, проф. Антоанета Христова, проф. Александър Тасев, доцент Григор Сарийски, проф. Даниела Бобева, доцент Пламен Орешарски, Красимир Каракачанов, Антон Иванов, д-р Нено Димов, проф. Пламен Киров, и Анатоли Величков ще дискутират 11 особено важни за Съюза теми.
„Темите включват както дебат за ценностите на Европейския съюз - дали той самият спазва собствените си ценности, записани в Лисабонския договор, където са записани съвсем други неща; така и икономиката и връзката й със Зелената сделка, въпроси за конкурентоспособността на икономиката, финансите на Съюза, енергетиката в контекста на Зелената сделка, самото бъдеще на Зелената сделка, разширяването на ЕС, и бъдещето на Съюза с оглед мира и войната в настоящата геополитическа ситуация“, разказа за БГНЕС Захари Желязков от „Клуб Сенатор“, организатор на дискусията.
По повод мащабната дискусия, „Клуб Сенатор“ организира специална пресконференция в пресклуба на БТА във вторник от 12.00 ч.
„Тези избори през юни наистина са ключови за това накъде ще се развива ЕС оттук нататък, дали ще бъде фактор във света, какво ще бъде вътрешното му развитие“, обясни Желязков.
Дискусията е посветена и на 25-та годишнина от получаването от страна на България на поканата за започването на преговори с ЕС. „През 1997 г. правителството на ОДС завари една фалирала държава, и успя за година и половина да стигне до съдбоносната дата 10 декември 1999 г., когато ние получихме покана за започване на преговори. И всъщност, ние тогава се качихме не на последния влак, не на последния вагон за ЕС, ами направо в движение, защото след това ЕС затвори разширяването си, както е и до настоящия момент“, разказва Желязков. След България ЕС приема само Хърватия, но там историята е друга, не може да се сравняват България и Хърватия по пътя им към ЕС, допълва Желязков.
Дали изобщо ще има разширение на ЕС зависи именно от тези избори през юни, категоричен е експертът.
БГНЕС припомня и някои важни дати при присъединяването на България към ЕС: На 22 декември 1990 г. VII велико народно събрание приема, по предложение на Любомир Иванов, решение за желанието на Република България да стане пълноправен член на Европейските общности. През 1993 г. ЕС приема Копенхагенските критерии, които страните-кандидатки трябва да изпълнят. На 14 декември 1995 г. XXXVII народно събрание гласува решение Република България да подаде официално молба за пълноправно членство в Европейския съюз.
На 10 декември 1999 г. Европейският съвет взема решение в Хелзинки да открие преговори с България, Латвия, Литва, Словакия, Румъния и Малта.
***
„Клуб Сенатор“ е създаден през 2003 г. В клуба членуват предимно бивши народни представители и лица, които са заемали висши политически и административни длъжности в държавното и местно управление - министри, заместник-министри, ръководители на агенции, на ключови дирекции. Участници в местната власт на високо ниво – кметове, председатели на общински съвети. Също ръководители на регулаторни органи като БНБ, КЕВР, КФН, ДКСБТ, КЗП и други, на структуроопределящи предприятия - АЕЦ, БЕХ, Булгаргаз, БТГ, БДЖ, ЕСО и други. Също и лица, които като експерти са съветвали висшата власт. Лица, които се занимават с научна дейност в сферата на управлението. /БГНЕС
