Евксиноград е домакин на тристранна среща България-Гърция-Румъния

Министър-председателят акад. Николай Денков днес е домакин на премиерите на Гърция Кириакос Мицотакис и на Румъния Йон-Марчел Чолаку в рамките на тристранна среща по въпросите на регионалната свързаност, предаде БГНЕС.

В резиденция „Евксиноград“ край Варна ще присъстват също заместник-председателят на Европейската комисия Маргаритис Схинас и еврокомисарят по транспорта Адина Вълян. Ще участва и министърът на енергетиката на Молдова Виктор Парликов.

Акцент в разговорите ще бъде проект за коридорите „Север-Юг“ от Солун през Кавала, Александруполис, Бургас и Варна до Констанца, с възможност за удължаване към Молдова на по-късен етап. Предвижда се по маршрута да бъде изградена модерна транспортна, комуникационна и енергийна инфраструктура, която ще активизира икономическите, а и политическите връзки между държавите. В бъдеще коридорът трябва да функционира още по-ефективно, след като България и Румъния станат част Шенгенското пространство и границите между тях отпаднат.

Срещата беше инициирана от акад. Николай Денков при посещението му в Атина през август, когато гръцкият му колега Мицотакис беше домакин на неофициална вечеря с лидерите на Западните Балкани, Молдова, Украйна и ЕС, по време на която бяха обсъдени въпроси, свързани с разширяването на блока и европейското бъдеще на региона, по повод 20-годишнината от срещата на върха ЕС-Западни Балкани и Солунската декларация.

БЪЛГАРИЯ-ГЪРЦИЯ

През септември гръцките медии написаха: „Формира се нова реалност: Гърция и България се превръщат в най-надеждните опори на Запада в Източното Средиземноморие и Черно море. Със строителството на стратегически проекти (терминал за втечнен природен газ, магистрали, връзки от гръцките пристанища до българския бряг) те представляват енергийна и транспортна ос в един бързо променящ се регион, който се стреми да допринесе за усилията на Европа да се откаже от руския газ и за усилията на международната корабоплавателна индустрия да не бъде зависима от геостратегическата експлоатация на Босфора“.

България и Гърция наистина се превръщат в стратегически партньори по отношение на енергийните и транспортните коридори „Север-Юг“. Двете страни имат потенциал за създаването на транспортен и енергиен хъб от значение за цяла Европа.

Инициативата „Sea2Sea“ цели българските пристанища на Черно море и река Дунав да бъдат свързани с гръцките пристанища в Егейско море чрез модерна инфраструктура.

Дори първоначалното изграждане на железопътни линии към Кулата и към Свиленград е от особен интерес за България. Създаването на този коридор, преминаващ пред Русе, ще даде възможност и за реализиране на продукцията на българските земеделски производители чрез железопътен транспорт. Подобряването на техническото състояние на железниците в тези две посоки би позволило пренасянето на много повече товари от България, Румъния, Украйна и Молдова към гръцките пристанища.

При посещението на премиера Денков в Гърция на 24 юли и срещата му с гръцкия министър-председател Мицотакис стана ясно, че България иска да се включи в концесиите на гръцките пристанища в Кавала и Александруполис. Интересът на България към пристанището в Кавала е за участие с 20%. Фирмите-концесионери изразиха съгласие за включването на българската страна, почти сигурно с държавно дружество.

Нефтопроводът Александруполис-Бургас също има решаваща роля в издигането на двустранните икономически връзки на нов етап. Значението на проекта за захранване на рафинерията в Бургас нарасна още повече, след като беше взето решение за отмяна на дерогацията за преработка на руски петрол, според което "Лукойл" ще трябва в срок до 1 октомври 2024 година напълно да се откаже от руското гориво.

При последните разговори между Денков и Мицотакис стана ясно, че гръцката страна е заинтересована да завърши нефтопровода до края на 2024 г., а обсъждането на възможни трасета и практически стъпки за реализация на проекта продължава.

Гърция има интерес и към други два енергийни проекта в България – разширението на газохранилището в Чирен и строежа на два нови реактора в АЕЦ „Козлодуй“. Южната ни съседка иска да запази част от капацитета в Чирен и да ползва допълнителни обеми газ срещу заплащане. Гърция е готова да се включи и в изграждането на новите мощности в „Козлодуй“ – като инвеститор или като клиент с дългосрочен договор за покупка на електроенергия.

Междусистемна газова връзка Гърция-България (ICGB) вече доказа своята роля за енергийната сигурност на Балканите, чрез диверсифицирани и сигурни доставки. Газопроводът стартира дейност в първия ден от изминалата газова година на 1 октомври 2022 г., осигурявайки нов маршрут за доставки на газ. Над 16,4 милиона MWh бяха пренесени през интерконектора Гърция-България през първата година на търговска експлоатация.

„През изминалата година ICGB успя да осигури непрекъснат газов поток, системно отговаряйки на изискванията на потребителите на мрежата за заявени количества – всеки ден, без изключения“, заявиха изпълнителните директори на преносния оператор Теодора Георгиева и Джордж Сатлас през октомври.

Ключовият интерконектор осигурява около 1/3 от вътрешното потребление на България. Той дава възможност и за транспортирането на природен газ до Молдова и Украйна чрез Трансбалканския газопровод. Газопроводът IGB е свързван с гръцката национална газопреносна система (DESFA S.A.) и с Трансадриатическия газопровод (TAP AG) в района на гр. Комотини (Гърция), и с българската газопреносна система (Булгартрансгаз ЕАД) в района на гр. Стара Загора. Общата дължина на газопровода е 182 км. Капацитетът му е 3 млрд. м3/год., но е проектиран да се увеличи до 5 млрд.м3/год. чрез допълнително изграждане на компресорна станция.

Само преди месец изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД Владимир Малинов обяви, че „Булгартрансгаз“ планира и проекти за развитието на бъдещата водородна мрежа в съоръженията на подземното газово хранилище „Чирен“. Първата фаза на проекта за инфраструктура за пренос на чист водород, включваща изграждането на 250 км. тръбопровод от София до българо-гръцката граница с две компресорни станции, е предложена за проект от общ интерес на ЕС.

Терминалът за втечнен газ край Александруполис, в който държавната "Булгартрансгаз" има дял от 20%, също е в процес на изграждане. Ако всичко върви по план, той трябва да започне работа на 1 януари 2024 г.

БЪЛГАРИЯ-РУМЪНИЯ

Свързаността между България и Румъния остава незадоволителна. Както София, така и Букурещ, имат интерес от изграждане на нов мост над Дунав, както и от стартирането на фериботна линия между Русе и Гюргево. Тези инициативи ще подпомогнат значително икономическото положение в областите в Северна България и Южна Румъния, които остават сравнително слабо развити.

През септември България и Румъния представиха съвместен план пред Европейската комисия (ЕК) за предпроектно проучване на втори мост над р. Дунав по приоритетното направление Русе-Гюргево. Предвижда се мостът да включва железопътна линия. Дали проектът ще бъде одобрен за финансиране ще стане ясно в началото на следващата година, а времевата рамка на изпълнението му стига до края на 2026 г. България ще инвестира 1,4 млн. евро (2,73 млн. лева). Очаква се до 50% от тях да бъдат безвъзмездна помощ по Механизма за свързване на Европа.

Двете страни изпълняват одобрената от ЕК „Програма за трансгранично сътрудничество Румъния - България за програмен период 2021-2027“. Тя предвижда ускорено развитие на жп линиите и речната свързаност.

Териториалният обхват на Програмата покрива седем окръга от южната част на Румъния (Мехединци, Долж, Олт, Телеорман, Гюргево, Кълъраш и Констанца) и осем области в северната част на България (Видин, Враца, Монтана, Велико Търново, Плевен, Русе, Добрич и Силистра).

Проектът „Fast Danube“ е съсредоточен в определен участък от коридора Рейн-Дунав, като има за цел да ускори премахването на съществуващи тесни участъци по речната граница между двете страни. Проектът е свързан с изпълнението на глобалния план за рехабилитация, поддръжка и навигация на плавателния маршрут по река Дунав.

Неразделна част от подобряването на свързаността между двете държави са усилията на двете страни за членство в Шенгенското пространство - приоритет за България и Румъния, който наред с останалото ще предотврати проблемния трафик на граничните пунктове. В този смисъл присъединяването ни към Шенген би трябвало да е в интерес и на Гърция, страна членка на Шенген, като се има предвид възможността за много по-ефективни икономически маршрути „Север-Юг“.

„ТРИ МОРЕТА“ И НОВИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ

През септември външните министри на България, Гърция, Румъния и Хърватия приеха обща декларация в рамките на 78-ата сесия на ОС на ООН, в която се призовава за присъединяване на България и Румъния към Шенген. Габриел, по чиято инициатива беше приета общата позиция, и колегите ѝ дискутираха платформата „Три морета“, регионалната и икономическата свързаност.

"Срещата е знакова. Четирите държави сме членове на ЕС и НАТО, а това прави регионалното сътрудничество още по-значимо”, коментира тогава вицепремиерът и външен министър Мария Габриел.

Инициативата „Три морета“ обединява 13 държави, членки на Европейския съюз, включително България, Румъния и Гърция. Последната се присъедини към групата в началото на септември на осмата среща на върха в Букурещ, с домакин румънският президент Клаус Йоханис. Молдова и Украйна получиха статут на асоциирани членове.

Платформата цели именно развитието на транспортна, дигитална и енергийна инфраструктура и свързаността в региона между Балтийско, Черно, Адриатическо, а вече и Егейско море. Именно към тези цели се стремят София, Атина и Букурещ. Скорошното присъединяване на Гърция към платформата отваря нови възможности за целия регион.

Като се има предвид активното партньорство на платформата с ЕК, Германия и САЩ, трите балкански държави могат да потърсят допълнителна помощ за бърза и ефективна реализация на стратегическите си планове. /БГНЕС