Елеонора Лилова: Новата стратегия е в полза на детето и неговото семейство

В центъра на проекта за „Национална стратегия за детето 2019-2030“ е детето, а до него веднага стоят родителите. Целта е всяко българско дете да развива своя потенциал в една сигурна среда. Най-важното е да бъдем добър пример за нашите деца и да спрем езика на омразата. Това заяви в интервю за БГНЕС Елеонора Лилова, председател на ДАЗД.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с нея:

БГНЕС: Какви са новостите в подготвяната „Национална стратегия за детето 2019-2030 г.“ в сравнение с тази, която беше в сила до миналата година?

Елеонора Лилова: Целта на проекта за „Национална стратегия за детето 2019-2030 г.“ е всяко дете в България да развива своя потенциал в една среда на сигурност и благосъстояние.

Тази сигурност първо започва в дома, а след това на улицата, в детската градина, в училище, на обществените места. Документът е организиран по своята същност за всяко дете, докато в предходната стратегия децата се разглеждаха разделени на групи. Това не беше добър подход. Той беше обсъден от работната група, която създаде документа и в рамките на широк консултативен процес, в който се включиха всички заинтересовани страни.

Нов подход в проекта на стратегията е жизненият цикъл на детето, който се разделя на три периода. Ранното детство - е първият период и обръща внимание на това как се става родител.

Вторият период е същинското детство и ранното юношество до 13-14 години. След това има отделен акцент върху юношеството като един специален момент, в който трябва да бъдат подкрепени и родителите, и децата, защото знаем колко много са проблемите, които настъпват в този период. Не можем да разглеждаме детето с едни и същи мерки на подкрепа: например дете на 2 години и тийнейджър на 17 години.

Предстои да бъде разработена и стратегия за ранното детско развитие заедно с Министерството на образованието и науката и експертна група, която да подкрепи „Националната стратегия за детето“ с допълнение по отношение на ранното детство.

Нов е и подходът на организираност на подкрепа за детето. Това означава, че проблемите на детето няма да се разделят секторно, а ще се търси цялостна подкрепа за детето и родителите.

БГНЕС: Проектът за стратегия предизвика недоволство в обществото. На какво го отдавате?

Елеонора Лилова: Отдавам го на това, че като цяло това е стратегически документ, труден за четене. Хората, които си позволиха да коментират, не вярвам, да са го прочели с разбиране и добронамерено. Те са искали да извадят отделни моменти от него, така че да станат по-известни и популярни в социалните мрежи.

Разработихме документа и го оповестихме на 9 май с решение на Националния съвет за детето. Повече от 7 месеца търсим мнението на професионалисти и родителски организации, които ни подкрепиха. Тези, които го разписваха са всички ресорни министерства с експертите си.

След това Стратегията беше подкрепена и от заместник-министрите в тези министерства, които са участници в Националния съвет за закрила на детето. Не на последно място с подкрепата на министър Бисер Петков и на вицепремиера Марияна Николова.

Винаги се случва така в България. Има една група недобронамерени хора, които дезинформират и произвеждат фалшиви новини. Може би, защото през последните години институциите загубиха доверието, може би затова хората станаха по-подозрителни и се подават по-лесно на дезинформация. Наистина документът е добър. Той е в полза на детето, на неговото семейство и подкрепя родителите.

БГНЕС: Има ли основание за притеснение сред отделни родители, че детето се разглежда като отделна част от семейството?

Елеонора Лилова: Не, не би трябвало да се притесняват родителите, защото детето не се разглежда като отделна част. В центъра е детето, а до него веднага стоят родителите и това лесно може да се види от четящите документа.

Призовавам всички, които желаят да разгледат Стратегията. Ако не им се четат около 70 страници, тогава поне да разгледат схемите към документа. Съвсем ясно могат да видят, че точно до детето веднага стоят родителите, а след това професионалистите и подкрепящата цялостна общност, която се организира около живота на детето.

Всички знаем, че когато едно дете се роди в семейството, тогава и семейството реорганизира своя живот. То го поставя в центъра. Няма нищо притеснително за родителите, всички знаем как да организираме ежедневието около детето.

БГНЕС: Децата от 2-3-годишна възраст започват да се интересуват от модерната техника – таблети, смартфони. В тази връзка как, според стратегията, трябва да изглежда детето на бъдещето?

Елеонора Лилова: Това беше най-важният въпрос, който Междуведомствената група си зададе – как да напишем Стратегията за детето на бъдещето. Ние днес не познаваме много добре децата. Те имат своите проблеми и не ги споделят с нас възрастните. Така че, имаме какво да проучваме и да желаем за настоящите поколения. Те са много по-технически организирани от нас, могат много повече неща и боравят с техниката много по-бързо. В този информационен век, в който технологиите продължават да се развиват, наистина подкрепата трябва да върви през това децата да бъдат дигитално и медийно грамотни. Трябва да бъдат много адаптивни – не само към техниката, но и към новите условия.

Децата днес са мобилни заедно с родителите си, а след 18-та година са мобилни сами. Трябва да ги научим да се адаптират към новите условия. Днес децата имат различни проблеми от децата от предходното поколение.

Един сериозен проблем е това как да общуват с родителите си, защото приятелите днес са различни. Това не са онези верни приятелства. Има повече предателство и думи на омраза. За това вина имаме и ние възрастните, които не даваме добър пример.

В проекта на документа се препоръчва да бъдем по по-положителни, да забравим езика на омразата, защото децата имат нужда от положителните примери, от добрата дума, от добрите ситуации, в които да ги поставяме. Знаем, че всички семейства са много уникални. Именно затова и дойде трудността този документ да бъде добре възприет, защото хората, които го четат се опитват да мислят за собственото си семейство, а той е за всички деца. За всеки един случай търсихме да бъде разписана подкрепата на детето и родителите. Може би затова той беше трудно възприет.

Най-важното е да бъдем добър пример за нашите деца и да спрем езика на омразата. Да си обърнем внимание на децата, да ги учим да вървят напред както е знакът на светофара. Червената светлина – първо да се спрем и да помислим в една трудна ситуация какво решение да вземем. Жълтата – да вземем всички предвид, а когато светне зелената вече да сме позитивно надстроени и да се обединим всички и да бъдем заедно до детето, защото те го заслужават. Нашите деца трябва да имат щастливо детство и ние да сме адекватни до тях в нашата подкрепа. /БГНЕС