Ели Секуловска: Победата на Силяновска удължава агонията на македонските българи

В Северна Македония вчера, 24 април, се проведе първият тур на седмите по ред президентски избори. Според последните резултати, публикувани от ДИК /Държавната избирателна комисия/, кандидатът за президент от партията ВМРО-ДПМНЕ проф. Гордана Силяновска-Давкова има убедителна преднина пред настоящия държавен глава Стево Пендаровски.

Изглежда, че и голяма част от социалдемократите са гласували за професор Силяновска! Фракцията на Социалдемократическия съюз начело с Максим Димитриевски /ЗНАМ/, както и Лявата партия, чийто кандидат беше проф. Биляна Ванковска, събраха гласовете на недоволните социалдемократи.

След първоначалните резултати, от ДИК имаше предавания по почти всички телевизии, в които основната полемика беше около въпроса къде ще бъдат разпределени гласовете на албанските кандидати Буяр Османи и Арбен Таравари във втория тур на президентските избори? Общият брой на гласовете, получени от двамата кандидати, е повече от 200 000!

Но какво би означавала победа на ВМРО-ДПМНЕ и Силяновска за македонските българи?

Във всичките си изказвания Силяновска е категорична, че ще иска преразглеждане и ревизия на Преспанския договор, който уреди спора за името Македония между Скопие и Атина, както и предефиниране и намиране на някакво Соломоново решение с Република България. Предупрежденията на американските и европейските дипломатически представители в Северна Македония, в които се подчертава, че не са възможни промени в договорите, както и в приетата Преговорна рамка с Европейския съюз, не спряха професор Силяновска да изрече същата квазипатриотична мантра в почти всички нейни изявления.

Според предизборния риторичен фолклор това би означавало потупване по рамото за Северна Македония, срив на демократичния процес и най-вече печелене на време в полза на авторитарната клика, която управлява необезпокоявано повече от 70 години , а след падането на комунизма на югославския диктатор Тито структурата му остава непроменена.

От друга страна, Силяновска непрекъснато говореше за човешки права, ценности, свободи, светло бъдеще... Но не може ли цялата тази реторика, изпълнена с твърде много "ценности", да изкриви обективността на историческия анализ?

Няколко години след подписването на двустранния договор с България, народът на Северна Македония беше и все още е подложен на изтощителна антибългарска пропаганда от медии, политици и историци. Омразата към македонските българи стана още по-ожесточена, а победата на Силяновска означава продължаване на агонията, както и постоянно, систематично и системно малтретиране над нас.

Нека тестваме г-жа Силяновска за историческа истина, основана на факти.

ВМРО е организация, основана през 1893 г. от македонски българи като БМОРК /Български македоно-одрински революционни комитети/.

Според приетия през 1896 г. Устав на БМОРК, в чл.3 се казва, че всеки българин, независимо от пола, може да бъде член на БМОРК.

Чудя се, как може Силяновска да е кандидат за президент на ВМРО, организация, създадена от македонски българи, и в същото време да бъде категорична против вписването на българите в Конституцията?

Днес, ако членовете на БМОРК, които се бориха за свобода и права на човека, независимо от национална етническа и религиозна принадлежност, имаха възможността да видят днешната ВМРО и ако можеха да чуят г-жа Силяновска, наистина щяха да се срамуват.

Илинденското въстание пък, в което българите имат водеща роля, днес упорито се фалшифицира като македонско!

Един от въпросите, които бих задала на Силяновска, е защо оцелелите илинденци или техните наследници, както и всички вмровци, са съдени, затворени и избити като българи след 1944 г.?

Разбира се, няма да получа отговор на този въпрос.

Но абсурдът е част от живота в днешна Северна Македония.

Френският наказателен кодекс, приет още през 1948 г., гласи: „Геноцид означава акт, който с помощта на сложен план има за цел пълното или частично унищожаване на национална, етническа, расова или религиозна група или друга група, според всеки произволен критерий.

Днес се извършва геноцид над македонските българи и изглежда, че няма да има край.

Вероятно трябва да се потърси спешна помощ от Европейската комисия, както и от всички съответни международни организации. /БГНЕС

---------------------------

Ели Секуловска, активист за правата на човека в Македония. Анализът е написан специално за Агенция БГНЕС.