Ели Юрукова: Сиктир-политиката на Вучич

Не случайно новинарите тук предлагат думата на годината в Сърбия да бъде – сиктир.

Словесната риторика на Вучич звучи балкански мрачно и политически тъжно и безпомощно, независимо, че сръбският президент играе засега много успешно ролята на политик, който не се страхува от нищо и може да си позволи всичко. Тази сиктир-политика е огледало на политическата сцена в Сърбия и единствено не е ясно защо Вучич се прави на истерично сърдит държавник, след като срещу себе си няма силни опозиционни противници, партии и лидери, няма обединен опозиционен блок, който може да промени нещо в държавата под негов контрол.

Многото роли, които играе може би най-хитрият, амбициозен и професионален политик в Сърбия, се преплитат в една – контрольор на своята Сръбска прогресивна партия, на медиите, финансите, полицията, ДС, правосъдието, държавния апарат. Цялата власт в Сърбия е съсредоточена в неговите ръце, ако поиска, може да владее и без коалиционни партньори, които го слушат без право на глас. Защото всички са наясно, че Вучич ще спечели следващите избори напролет 2020 и около това няма илюзии.

Докога ще продължи тази политическа агония, не е ясно, има само един въпрос – как Сърбия с Вучич ще прекрачи прага на ЕС? Но, според мен, ЕС няма дилеми около това, че европроцесите тук ще бъдат дълги и мъчителни, така че този на етап за Брюксел дори е много удобно да разговаря с предвидими политици около кризисните въпроси в региона и признаването на Косово.

Сигурно е и още нещо – по времето на Вучич и с него ще бъде решен сложният и взривоопасен косовски проблем. Разбира се, със силен натиск на Америка и Европа. Брюксел и Вашингтон дори ще му позволят да се провъзгласи за победител пред сърбите за сложния косовски сценарий, в който Сърбия дава всичко, а получава символично малко. Само разплитането на косовския възел ще бъде добре опаковано в документ, който ще гарантира и всичко, и нищо. Очевидно предишните демократи, сега опозиция, се страхуваха да се заемат с косовската кръстословица, и това е за Вучич големия международен коз, което го прави изключително значим в международен аспект.

Какво ще стане обаче, когато той дешифрира ,или изгуби картата Косово... Точно тогава ще започне да се клати неговия престол, никой няма да знае колко са доволните или недоволните, а и политическите реалности в Европа и света вървят в неизвестна посока.

Опасността за Вучич идва и от самата Сръбска прогресивна партия. Той в последно време обеща „прочистване“ и подмладяване на партийния състав, но всичко това виси във въздуха. Евентуалните чистки сигурно ще му донесат неприятни изненади, защото той в своята политическа еуфория не вижда дълбоките корени на корупцията и мафиотските структури. Когато се опита да засегне привилегиите на богоизбраните съпартийци, те сигурно ще му обърнат гръб и ще направят нови партии под друго име, но със същата цел.

Но ако първите два варианта донасят някакви положителни точки за сръбската опозиция, тя не трябва да вярва, че може без сериозна концепция и легална политическа борба да елиминира Вучич, защото всяка власт се печели и губи на избори.

Гражданските протести в Сърбия под мотото „Един от пет милиона“ са само едно бледо начало на нарастващия вътрешен бунт в сърбите, само сигнал, че Сърбия полека се събужда от дълбокия многогодишен сън, но все още няма сили за промени. Ако 1000, 2000 или дори 20 000 души протестират, но с всеки ден числото им намалява, или дори затихва, това говори, че сръбската опозиция засега няма нито харизматични, авторитетни и сериозни лидери, нито стратегия и програма. В Сърбия няма опозиционни партии, формации или движения, които могат да сложат в рамки гражданското недоволство, нито да дадат посока, но и надежда на протестиращите.

Новите опозиционни лидери се лутат между познатите постулати за демокрация и критики срещу сегашния режим, с примеси на национализъм и някаква неясна авангарда, за и против Москва, Вашингтон и Брюксел.

Старите опозиционни лидери, като бившия президент Борис Тадич или бившия кмет на Белград Драган Джилас, са изгубили своя политически ореол и рейтинг. Тяхното политическо минало няма да влезе с плюсове в сръбската история, дори и само заради факта, че в резултат на тяхната вяла и несигурна политика Вучич се превърна в новата надежда на сърбите, дойде на власт на редовни избори, и върна Сърбия години назад.

Може ли се прави нова Сърбия с неясни идеи, познатия сценарий за щурмуване на телевизията, с лидери и политици, които са изгубили властта и сега искат да излязат на поправителен изпит по предмет, който не са научили добре... Почти невероятно е мнозинството от разочарованите сърби да гласуват за тях на нови избори, по-скоро ще си седят в къщи в знак на протест.

Генерално, всяко решение за бойкот на изборите от страна на опозицията заради условията и избирателните закони не може сериозно да разклати сегашния сръбски режим, защото той няма да позволи парламента да остане без опозиция, може да създаде партии-сателити, които ще оказват бъдат мнима съпротива на управляващите. Бойкотът на изборите може да бъде опасен за опозицията, която доброволно остава без парламентарен шанс.

Засега няма отговор и на въпроса кой е, дори формално, лидер на сръбската опозиция и водещата фигура, дали Джилас от Съюз за Сърбия, актьорът Сергей Трифунович или пък националистът Божко Обрадович от Двери. Техните разногласия са видими и опасни, борбата за лидерство няма скоро да има развръзка, докато сръбската политическа криза ще се задълбочава, но Вашингтон и Брюксел няма да позволят тя да ескалира и да застраши преговорите между Белград и Прищина, където главният сръбски преговарящ ще бъде Александър Вучич.

Затова Вучич може на този етап да си позволи всичко да си играе на котка мишка с опозицията, да се присмива и да преговаря с нея, да се подмива пренебрежително, и дори още веднъж да каже на някого сиктир, защото това стана вече негов президентски патент.

Няма защо да се учудваме от брилянтно арогантната риторика на Вучич, защото не е далече от него и неговия външен министър Дачич със скандалните критики към българския премиер.

Сърбия отново е на кръстопът, но засега никой тук няма илюзии, че бързо ще има промени.

---------

Ели Юрукова, кореспондент на БГНЕС в Белград.