Емблематични сгради в София напомнят за социализма всеки ден

През времето на социализма в България са се случили множество неща, които за добро или за лошо са оставили отпечатък, както на българското население, така и върху страната. Все по-често ставаме свидетели на тежкото разделение между гражданите по оста „русофили-русофоби”. Едните твърдят, че на 9 септември 1944 г. руската страна е освободила страната ни, а според другите на практика е наложила режим, от който измъкване няма, предаде репортер на БГНЕС.

Дори и с отминаването на времето, промяната към демократичен режим и опитите на част от българите да забравят или поне да не си мислят за времената, в които са живели техните баби и дядовци, се оказва, че всеки един се сблъскват почти ежедневно със символи, напомнящи за периода след 9 септември. Може би най-лесните примери, които можем да дадем, за да покажем това са Партийният дом, Народен дом (до Лъвов мост), Хотел Славянска беседа и бившата сграда на ДКМС.

След преврата на 9 септември комунистическият режим започва да установява своята власт и започва и търсенето на седалища на партията. Избран е Партийният дом и след близо шест години строителни години той се превръща в събирателно ядро на партията и на администрацията. Сградата се простира на близо 40 хиляди квадратни метра и коридорите са с дължина около 3 километра. Част от хората в България смятат, че след като преди сградата е била свързана със система от тунели със съседните, то и до ден днешен е възможно това да е така.

Хотел Славянска беседа, който също се намира в центъра на София и който вероятно всеки е виждал е бил щабът на новосъздадената Народна милиция в първите дни след 9-ти септември. В него обикновено са водени хора, заемащи по-високи позиции като депутати или с административни позиции. Там те са били разпитвани и вероятно някои от тях са намерили смъртта си.

По това време се е търсило и място, на което да се водят арестуваните. Сградата, която е избрана се намира до Лъвов мост и се нарича Народен дом. След преврата сградата се превръща в щаб на Народната милиция, като тя става средище, в което комунистическата власт започва да се справя с неудобните за нея личности. През годините след преврата досега така и не става ясно колко души са били в Народния дом, колко от тях са се спасили и колко са загубили живота си. Там са се взимали решения за съдбата на хората – кой ще живее и кой не, дали човекът да бъде изпратен в лагер или в затвори.

Комунистическата власт е имала и специална сграда, в която се е помещавало ръководството на комунистическия младежки съюз. Тази сграда се намира в близост до партийния дом и накратко се нарича ДКМС. Комсомолът е държал да създаде и образова младежи, които да са близки до режима, за да може той да не се загуби или унищожи във времето.

Важно е да отбележим, че за да бъде успешен един политически режим, той трябва да има достатъчен брой поддръжници. Тук е моментът, в който комунистическата власт се е заела активно с това не само да печели поддръжници на по-зряла възраст, но и да обучава малките в ценностите и идеалите, които те трябва да изповядват, за да бъдат част от своето общество и да не бъдат отритнати или наказани в бъдеще. /БГНЕС