ЕП 2019: ГЕРБ, БСП, ДПС и ВМРО излъчват евродепутати, ДБ под въпрос

Мнозинството българи направиха избор в полза на Европа, гласувайки за проевропейските партии и не се подадоха на призивите на крайнодесните популисти, предаде репортер на БГНЕС.

ГЕРБ за пореден път спечелиха евроизборите в България. Избирателната активност на тези европейски избори е исторически ниска, по данни на ЦИК към 17.00 часа - 26,22%. На предишните евроизбори през 2014 г. избирателната активност към този час беше малко по-голяма – 27,97%. Според социологическите агенции, към края на изборния ден, активността е под 32 процента. По предварителни данни много избиратели са се възползвали от правото си да гласуват преференциално.

Според данните от 100% от паралелното преброяване на „Алфа Рисърч”, оповестени пред бТВ, "Демократична България" с Радан Кънев за водач няма да има евродепутат. Единият мандат отива не при ДПС, а при ВМРО.

В проценти гласовете на българите след изборите за Европейски парламент изглеждат така:

• ГЕРБ – 31.6%
• БСП – 24.2%
• ДПС – 15.8%
• ВМРО – 7.1%

Паралелното преброяване потвърждава, че ДБ е на косъм под прага за евродепутат с 5.7%.

Така само четири партии от България излъчват евродепутати. Обратът идва при мандатите, тъй като вместо при ДПС единият мандат от ДБ отива при ВМРО.

7 мандата на ГЕРБ, 5 за БСП, 3 за ДПС, и 2 за ВМРО.

Бъдещите евродепутати от ГЕРБ ще са Мария Габриел, Андрей Ковачев, Андрей Новаков, Ева Майдел, Асим Адемов, Александър Йорданов и Лиляна Павлова.

Мандатите на БСП са за: Елена Йончева Петър Витанов, Цветелина Пенкова, Иво Христов и Сергей Станишев.

От листата на ДПС влизат Мустафа Карадайъ, Делян Пеевски и Илхан Кючук.

От листата на ВМРО Ангел Джамбазки си осигурява втори мандат в ЕП, а с него влиза и Юлиан Ангелов.

Дали обаче някои от тези имена ще се променят заради преференция, предстои да разберем.

Според данните от паралелното преброяване при 85% от извадката на "Тренд", представени по Нова телевизия, ГЕРБ получава 29% от гласовете на европейските избори. БСП получават 23.9% от евровота, а третата политическа сила е ДПС.

Според данните резултатите са:

• ГЕРБ - 29% - 7 депутати
• БСП - 23.9% - 5 депутати
• ДПС - 17.4% - 3 депутати
• ВМРО - 8.0% - 1 депутат
• "Демократична България" - 5.9% - 1 депутат.

Според данните от паралелното преброяване на "Галъп интернешънъл", представено пред БНТ, при 75% от извадката ГЕРБ печелят евровота с 30,5% от гласовете. На второ място са БСП с 25%, а трети - ДПС с 14,5%. Свои представители в Европарламента ще изпратят също така ВМРО (7,5%) и "Демократична България" (6,4%). Според тези резултати броят на спечелените от ГЕРБ мандати са 6, 5 - за БСП, 3 за ДПС, 2 за ВМРО и 1 за "Демократична България".

Данните на "Алфа Рисърч" показват, че ГЕРБ печелят във възрастовите групи 18-30 г. и 31-60 г., а БСП сред избирателите над 60 години. Подобна е и информацията на "Галъп интернешънъл".

Сред висшистите победители също са ГЕРБ, следвани от БСП и "Демократична България". Сред гласоподавателите със средно образование най-много гласове също имат ГЕРБ, следвани от БСП и ДПС. Почти половината от България с основно и по-ниско образование са избрали ДПС по данни на "Алфа Рисърч".

Извън Европейския парламент ще остане партията на Веселин Марешки „Воля“ с 3,8%, която заложи на антиевропейската риторика и агитираше в своя предизборен клип с Марин льо Пен и Матео Салвини.

Първи реакции след вота

"Благодаря на всички български граждани, които днес гласуваха! Благодаря и на нашите избиратели, които ни подкрепиха и ни се довериха. Съзнавам, че нашите грешки, макар и осъзнати, може да ги поправим само с много работа", написа във Фейсбук страницата си премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов.

"Благодаря Ви от сърце за подкрепата в този момент, тя ме мотивира още повече и отговорността ми пред Вас е още по-голяма. Обещавам Ви - само работа, работа и пак работа", пише още Борисов в социалната мрежа след края на изборния ден.

Българите показаха, че не вярват на фалша. Не можеш да правиш кампания с фалшиви новини и компромати. Ние работим, грешим, но поправяме грешките си. Това каза на брифинг в централата на ГЕРБ водачът на евролистата на партията Мария Габриел. Тя благодари на участниците в евроизборите, които не са се поддали на провокации. Във вторник лидерът на партията Бойко Борисов ще направи анализ на проведените избори и постигнатите резултати, съобщи Габриел. БСП заявиха, че няма да коментират за момента резултатите. От партията правят паралелно преброяване. Според БСП обявените данни са доста разнопосочни, заяви Георги Свиленски на кратък брифинг пред "Позитано" 20. България има нужда от ясна програма за ускорено догонващо развитие в рамките на Европейския съюз. Ние много добре знаем каква Европа искаме – Европа не на разделението, Европа на мира, на демокрацията, на заедността и на толерантността. Това заяви лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ. Ние направихме една проевропейска позитивна кампания, разяснихме на нашите избиратели защо са важни тези избори и какво трябва да се случи в ЕС и как ЕС ще бъде полезен за развитието на нашата страна. Успоредно с това обяснихме, че нашата страна има нужда от ускорена програма за догонване на ЕС, за да може нашите събратя, които са на гурбет, да могат да се върнат у нас, каза Карадайъ. Европейският парламент може би ще се промени след тези избори. Традиционната ляво-дясна коалиция, която много години наред управляваше Европа няма да има мнозинство и това е една предпоставка да се търси решение по друг начин на задълбочаващите проблеми, а именно с идентичността на европейските държави, нелегалната миграция и двойните стандарти. Това каза лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов. 70% от гласувалите за листата на ВМРО са гласували преференциално, съобщи Каракачанов. Без значение кой ще е втори от евродепутатите, нашата кауза е ясна, добави още той. Вече е напълно ясно, че в България има алтернатива и тя не се нарича БСП, заяви водачът на евролистата на „Демократична България” Радан Кънев. Ние сме реалната алтернатива на партиите на статуквото, каза от своя страна Стефан Тафров. По думите му „Демократична България” от тази вечер е в Първа лига. Ние сме политически фактор в страната, каза още Тафров.

6,3 млн. българи гласуват в 11 661 секции

На тези европейски избори 6 355 633 българи имаха право да гласуват. Общият брой на избирателните секции в страната е 11 661, а извън граница те са 191.

Изборният ден в България започна в 7.00 ч. и приключва в 20.00 ч. Той премина без съществени нарушения, съобщиха от Централната избирателна комисия.

Евроизбори 2014 г.

На предишните европейски избори през 2014 г., които бяха белязани от силното вътрешно противопоставяне между ГЕРБ и БСП, за партията на Борисов гласуваха над 680 хиляди гласоподаватели или 30,4% от имащите право на глас. Втори останаха БСП с 424 хиляди гласа или 18,9%. ДПС се наредиха на трето място, отстъпвайки минимално пред втория, с 386 хиляди гласа или 17,2%.

В Европарламента свои депутати изпрати и вече не съществуващата формация на Николай Бареков „България без цензура“. За нея гласуваха почти 10% и това даде възможност тя да вкара двама свои представители – Бареков и Ангел Джамбазки, който на тези избори е водач на листата на ВМРО. Още една вече не съществуваща коалиция получи представителство в Европарламента. Това беше Реформаторският блок, за който гласуваха 144 хиляди избиратели или 6,45%.

Европарламентът – институцията на европейските граждани

Европарламентът е единствената институция на Европейския съюз, чиито членове се избират пряко от гражданите на членуващите в него държави, а мандатът им е 5-годишен. Всяка държава има свои правила за провеждане на изборите, но съществуват и някои общи за съюза разпоредби.

У нас европейски избори се провеждат за четвърти път. След подписването на Договора за присъединяване в Люксембург на 25 април 2005 г., тогавашният председател на ЕП Ханс-Герт Пьотеринг покани парламентите на България и Румъния да определят измежду своите народни представители наблюдатели в Европейския парламент, които да се присъединят към работата на институцията от 26 септември 2005 г.

С официалното ни приемане в Съюза на 1 януари 2017 г., 18-те наблюдатели бяха заменени от 18 членове на ЕП, назначени от Българския парламент до провеждането на редовни избори на 20 май 2007 г., когато страната за първи път избра пряко своите евродепутати. Впоследствие бройката на българските представители беше намалена от 18 на 17, а оттогава досега са се провеждали още два избора – през 2009 г. и 2014 г. /БГНЕС