ЕП – законодателният орган на над 500 млн. европейци

Мнозинството от 751 депутати от Европейския парламент се гордеят с това, че са представители на уникален орган на властта.

От 1979 г. членовете на Европейския парламент се избират чрез пряко гласуване, провеждащо се едновременно във всички страни-членки на ЕС, а след това приемат закони, засягащи гражданите на 28-те държави с общо население от 512 милиона души.

Европейският парламент – един от двата законодателни органа на ЕС

Европейският парламент разделя законодателните функции със Съвета на ЕС, в който влизат министрите в правителствата на страните-членки на Евросъюза: неговият състав всеки път се променя в зависимост от обсъжданите въпроси. В повечето случаи Европейският парламент наравно със Съвета разглежда и утвърждава законопроектите, внесени от Европейската комисия. Но по някои въпроси – например, в сферата на антимонополното законодателство – решаващата дума има Съветът на ЕС. За разлика от националните парламенти, ЕП не притежава законодателна инициатива.

След излизането на Великобритания от ЕС броят на европейските депутати трябва да намалее до 705. Но не е известно, кога това ще се случи. Заради отлагането на „Брекзит“ в края на май британците отново ще трябва да се явят пред избирателните урни. Това на свой ред може да окаже решаващо влияние върху състава на парламента. Британските избиратели могат да изпратят много евроскептици и десни популисти, което ще съдейства за увеличаването на влиянието на десните сили в ЕП. Според последните прогнози, делът на десните популисти в новия парламент, включително британските депутати, може да достигне 23% от общия брой на парламентаристите.

Колко места ще получат десните популисти?

В многоезичния Европейски парламент има над 200 национални партии, които са обединени в осем парламентарни групи. В началото на април евроскептиците от няколко европейски държави обявиха плановете си за създаването на нова парламентарна група Европейски алианс на народите и нациите. Алиансът няма обща програма, всяка партия „провежда своя национална кампания и се опитва да получи максимален брой гласове“. Партиите от новата група се обявяват срещу „еднополовите бракове и джендърното умопобъркване“, а също така са за „строги ограничения в миграционната политика“.

В новата парламентарна група планират да влязат „Алтернатива за Германия“, италианската Лига, Датската народна партия, партията „Истински финландци“, Австрийската партия на свободата, френското „Национално обединение“, а също така естонските десни популисти. Според прогнозите алиансът може да разчита на 10% от гласовете на изборите, които ще продължат няколко дни от 23 до 26 май.

В настоящия ЕП дясната популистка група „Европа на нациите и свободата“, в която влиза френското „Национално обединение“, италианската Лига и техните съюзници, има 37 депутатски мандата от 751. От последните европейски избори през 2014 г. са изминали пет години и от тогава популярността на десните партии в ЕС значително е нараснала.

Ключовият фактор – избирателната активност

Изходът от гласуването до голяма степен ще бъде решен от избирателната активност. Доскоро интересът на европейците към Европарламентът непрекъснато спадаше: през 2014 г. избирателната активност беше едва 42,6%. Тази година се очаква промяна на ситуацията: изследване на германския фонд „Бертелсман“ установи, че 68% от анкетираните са изразили готовност за гласуват.

Според данните на фонда евроскептиците, които са малцинство сред избирателите, са гласували по-активно, отколкото проевропейски настроените граждани, които са ядрото на електората. На този фон мобилизацията на последните е ключово условие, за да има работоспособно проевропейско мнозинство в бъдещия Европарламент.

Изборите в ЕП – свободни, но несправедливи?

До момента двете най-големи политически групи в Европарламента – Европейската народна партия и Прогресивният алианс на социалистите и демократите – работеха в нещо като „голяма коалиция“. Много е вероятно в бъдеще да им се наложи да прибегнат до помощта на „зелените“ и либералите, за да формират мнозинство. При това неформалните коалиции имат голямо значение за запазване на работоспособността на парламента: например, за текущия мандат бяха приети над 110 законодателни акта, които сега трябва да бъдат внедрени в националните правни системи на страните-членки на ЕС.

Междувременно в едно от постановленията на Конституционният съд на Германия се отбелязва, че изборите за Европарламент са свободни и всеобщи, но несправедливи в юридически смисъл. Към този момент гласът на гражданина на Люксембург, който има 600 хиляди души население, има по-голяма тежест, отколкото гласа на един германец, чиято страна е най-голямата с население от 82 милиона души. Люксембург е представен в ЕП от шестима депутати, а Германия – 96: това е твърде малко, имайки предвид общия брой на германските избиратели.

Брюксел, Страсбург и Люксембург

Освен всичко друго, евродепутатите често са критикувани за това, че продължават редовно да се местят от Брюксел в Страсбург. В момента Европарламентът продължава да е разделен между три града: в Страсбург се провеждат 12 ежемесечни пленарни заседания, в Брюксел заседават различни комисии и депутатите провеждат своите основни срещи, а в Люксембург се намира секретариатът на Европарламента. Номадството на евродепутатите излиза скъпо на европейските данъкоплатци: ежегодните разходи за постоянните преселвания на депутатите и техните помощници струват 114 милиона евро, а сградата на Европейския парламент в Страсбург е пуста 300 дни годишно.

Самите депутати отдавна са недоволни от тази ситуация. Два пъти годишно по време на обсъждането на бюджета на ЕС мнозинството европарламентаристи настояват да им се осигури една място за работа – в Брюксел. Но техните опити да се прекратят тези постоянни премествания засега не се увенчават с успех. Франция носи основната отговорност за нерационалното изразходване на бюджетни средства, защото иска на всяка цена да запази централата на ЕП в Страсбург. /БГНЕС

------------

Бернд Ригерт, „Дойче Веле“.