Епохата на Мицотакис: завръщането на Гърция на международната сцена

Кириакос Мицотакис, настоящият министър-председател на Гърция и лидер на дясноцентристката партия „Нова демокрация“ (НД), ръководи съседната страна през по-голямата част от последните 4 години като избран за първи път лидер. Политическата си кариера започва през 2003 г. Като член на „Нова демокрация“ той заема редица правителствени и партийни постове и най-накрая става неин лидер през 2016 г., когато тя е в опозиция на правителството на СИРИЗА водено от Алексис Ципрас.

Изключително амбициозен, Кириакос Мицотакис върви по стъпките на своя баща Константинос, който беше премиер в периода 1990-1993 г. Амбициите на младия политик стават реалност след изборите през 2019 г., когато той побеждава Ципрас и СИРИЗА. НД получава пълно мнозинство в парламента със 156 от общо 300 места. Причините за тази победа са многобройни и сложни, но основно се свеждат до това, че СИРИЗА взе много спорни решения и не изпълни много от предизборните и следизборните си обещания.

През 2015 г. Ципрас дойде на власт с обещания, че ще се противопостави на контрола върху гръцките банки и ще облекчи икономическия натиск от страна на Брюксел, а на практика се случи точно обратното. Той подписа така наречения трети пакет с помощи, като преди това СИРИЗА предложи референдум по този въпрос. Гръцките граждани гласуваха против приемането на помощите, но СИРИЗА все пак ги прие.

Правителството на Ципрас също така подписа Преспанския договор, с който официално се признаваше името Северна Македония за страната известна преди като Бивша югославска република Македония. Това даде целесъобразен, но широко неодобряван завършек на един дълъг дебат, който се води от 90-те години на миналия век. Много граждани на Гърция не са съгласни с това и се обиждат, че страната е наречена Северна Македония, тъй като в Гърция има област с името Македония. По тази причина в цяла Гърция се разразиха масови демонстрации и протести, на които много гърци изразиха своето неодобрение.

На този фон „Нова демокрация“ победи СИРИЗА, която се превърна в опозиция, след като остана втора на изборите.

При управлението на Мицотакис се проведоха много реформи и се промениха редица позиции на гръцкото правителство както във външната, така и във вътрешната политика.

Външната политика

В международен план Гърция се превърна в страна, която се стреми да играе по-авторитетна и активна роля на Балканите. Независимо дали става дума за енергийна инфраструктура и проекти, военно сътрудничество със супергиганти като САЩ и Израел или дори за дипломация и бизнес, Гърция прави стъпки към активно участие в регионалната и световната политика.

4-те години на Мицотакис не бяха по-различни в гръцко-турските отношения, като в по-голямата си част напрежението беше високо, както обикновено, с изключение на първото тримесечие на 2023 г. От 2019 г. нататък гръцко-турските отношения се раздвижиха с подписването на турско-либийския меморандум, който имаше за цел да разшири сътрудничеството в областта на морската дейност и сигурността между двете страни. Този меморандум обаче включваше морски зони, които се припокриваха с тези на Гърция, и по този начин накара Атина да предприеме мерки срещу двете държави, като се обяви публично срещу меморандума и поиска той да бъде реформиран, тъй като оспорва националния ѝ суверенитет и противоречи на международното право. Когато турско-либийската страна не се подчини, Гърция изгони либийския посланик и получи подкрепата на много европейски държави, както и на Америка и Израел. По същия начин Еврокомисията осъди действията на Турция заради незачитането на международното право. По този начин правителството на Мицотакис ефективно използва дипломацията и международното мнение в дипломатическия маратон с Турция.

Друго събитие, което в значителна степен отразява гръцко-турските отношения през този период, е отварянето на границата на Еврос, откъдето хиляди бежанци се опитват да преминат в Гърция, а след това и в други европейски държави.

Както беше споменато по-горе, през първото тримесечие на 2023 г. се наблюдава намаляване на напрежението в гръцко-турските отношения. Това се дължи на трагичните земетресения, които засегнаха турския регион Антакия, на границата със Сирия. Гръцкият министър на външните работи Никос Дендиас посети мястото и изрази солидарност. След това събитие напрежението като цяло спадна, като гръцката страна неохотно изрази надежда за възобновяване на диалога между двете страни.

Друга актуална тема в гръцко-турските отношения беше газопроводът EastMed, който предизвика силни реакции от страна на Турция. Съвместният проект между Израел, Кипър, Гърция и Италия беше неприемлив за Турция, тъй като той щеше да експлоатира газовите запаси на Кипър, които Анкара оспорва. Като цяло проектът щеше да подобри геополитическото положение на гореспоменатите държави и да застраши превъзходството на самата Турция в енергийния сектор. Проектът все още не е осъществен, въпреки че стимулира голям растеж за Гърция в сферата на енергетиката. А именно интерконекторът Гърция-България и газопроводът „Посейдон“, които свързват Балканите, Централна и Северна Европа с „Южния газов коридор“, идващ от Турция. Тези два проекта са важни постижения, допринасящи за енергийната сигурност не само на Гърция, но и на Балканите и Европа.

Друга област, в която правителството на Мицотакис разшири възможностите на Гърция, е международното сътрудничество в сферата на сигурността с Израел и САЩ. През 2022-2023 г. Гърция и Израел подписаха съвместна програма за сътрудничество в областта на отбраната, която включва сътрудничество в отбранителното обучение, киберсигурността, операциите на специалните сили и като цяло разширяване на съвместната работа. Това значително обогатява гръцките отбранителни способности. Настоящото правителство също така отдели голямо внимание на сътрудничеството със САЩ. То е спазило трите от четирите стратегически диалога между двете държави и е разширило вече съществуващото отбранително, дипломатическо и икономическо сътрудничество между двете страни.

През последните четири години Гърция като цяло се разгърна навън, участвайки по-активно в международни събития, не само в тези, които засягат Балканите. Атина и нейните политически фигури заеха твърда позиция срещу войната в Нагорни Карабах през 2020 г. Гърция активно оказваше подкрепа към Украйна по време на войната, като дори изпрати оръжия и боеприпаси в началото на 2022 г.

Вътрешната политика

Във вътрешнополитически план правителството на Мицотакис също направи някои промени в различните системи, като проведе реформи в образованието, здравната система, модернизира военните и полицейските органи и предприе мерки за укрепване на икономиката на страната. Последните години политическата сцена в Гърция също беше осеяни с доста скандали.

Гръцката икономика отбеляза развитие през този период. Атина извървя труден път в своята икономическа политика и постигна голямо възстановяване след пандемията от КОВИД-19. Страната отбеляза забележим ръст в сферата на промишлеността, инвестициите и бизнеса с програми за стимулиране на чуждестранните инвестиции, а туристическата индустрия, която съставлява около 25% от БВП, успя да се възстанови на задоволително ниво след две години локдаун. Като цяло Гърция бележи възходящ тренд в много области на икономиката.

Сегашното правителство работи за подобряване на отбранителните способности на армията чрез предоставяне на по-нови и по-добри технологии. Гърция модернизира самолетите си F-16, а също така придоби редица военни самолети Rafale. Тя също така обнови флота си, като добави нови фрегати. Правителството също така придоби по-нови оръжия и модернизира по-старите оръжейни системи. Гърция също така попълни полицейските си сили, като бяха създадени над 1 500 нови работни места в полицията. Тя също така обнови полицейския автопарк с 675 нови автомобила и общото полицейско оборудване в страната.

През последните четири години в Гърция се случиха и много промени в здравната система. През 2022 г. беше извършена и промяна в начина на функциониране на националната здравна система. Най-важната част от тази реформа e, че стимулира частните лекари да се преместят в националните болници с двойно по-високо заплащане от обичайното, като същевременно им се позволява да извършват частни операции чрез болницата за сметка на гражданите. Този ход беше остро критикуван, че приватизира общественото здравеопазване в Гърция, и заедно с общата липса на персонал в болниците и влошаването на състоянието на обществения здравен сектор, тормози страната през последните четири години.

Образованието в Гърция също беше донякъде реформирано, тъй като се промени начинът, по който студентите постъпват в университет. Тази промяна като цяло се възприема като негативна, тъй като броят на приеманите студенти драстично намаля и много университети останаха без студенти. Други промени, които бяха направени в сферата на образованието, бяха премахването на университетското убежище, което защитава студентите от лишаване от свобода в рамките на университета, и приравняването на дипломите на държавните университети към частните - и двете се смятат за противоречиви промени.

Администрацията на Мицотакис също многократно е попадала в напечено положение заради няколко домашни скандала. Най-значимите от тях са списъкът „Пецас“ от 2020 г., когато на изданията, подкрепящи опозицията, беше платен само 1% от общата сума от 20 млн. евро за рекламната кампания "Ковид-19", подслушването от страна на Информационната агенция на Гърция на политически лидери и други официални лица с шпионския софтуер „Predator“ през 2022 г. и съвсем наскоро трагичното събитие от 2023 г., когато влаковете катастрофираха в Темпе в Централна Гърция. Всички те предизвикаха много критика и несъгласие в страната.

Ситуацията във вътрешнополитически план може да бъде разглеждана през множество призми, тъй като много от решенията поляризират гръцката нация. Освен това многобройните скандали, които засегнаха страната, оставиха следа и траен отпечатък в съзнанието на гърците.

Като цяло е сигурно, че правителството на Мицотакис положи много усилия Гърция да играе по-активна роля на международната политическа сцена, опита се да отвори отново страната, а също и да продължи да преследва дипломатическите си цели. То донесе и някои вътрешни промени, които бяха положителни, но също така се провали в много отношения във вътрешен план. /БГНЕС

------------

Георгиос Ставракопулос, редактор в Международния отдел на БГНЕС.