"Индикациите, които имаме, са положителни. Така че нормално бих очаквал процедурата да мине и Хърватия да може да се присъедини към еврозоната от следващата година", заяви изпълнителният заместник-председател на ЕК Валдис Домбровскис.
Домбровскис, най-високопоставеният икономически служител на Комисията, ще пътува до Загреб в четвъртък, за да представи официално становището пред хърватското правителство.
Страхове от повишаване на цените
На 1 януари 2002 г. милиони европейци в 12 държави се отказаха от лирата, франка, германската марка и драхмата, заменяйки ги с евробанкноти и монети.
Оттогава към тях се присъединиха още седем държави: Словения през 2007 г., Кипър и Малта през 2008 г., Словакия през 2009 г., Естония през 2011 г., Латвия през 2014 г. и накрая Литва през 2015 г.
България е следващата държава на опашката за присъединяване към еврото и заяви готовност да го приеме от 1 януари 2024 г.
Членовете на еврозоната обаче са загрижени за дългосрочната стабилност на българската икономика, а София все още не е получила същата политическа подкрепа като Хърватия.
Правителствата на държавите от ЕС се опасяват да не повторят грешките от първите дни на еврото, когато страни като Гърция се втурнаха към единната валута с нестабилни финанси, което създаде предпоставки за дълговата криза в еврозоната.
Подобно на приелите еврото граждани преди тях, много хървати се опасяват, че въвеждането на еврото ще доведе до повишаване на цените - по-специално, че фирмите ще закръглят цените, когато ги конвертират от куна. /БГНЕС, АФП
Брюксел / Белгия