Естер Дюфло: Трябва да има данък за изменението на климата

Изменението на климата ще доведе до рязко повишаване на смъртността в бедните страни, предупреди носителката на Нобелова награда за икономика Естер Дюфло в интервю за АФП, като призова за глобален данък.

Според доклад на световни учени в областта на климата, публикуван по-рано тази седмица, светът вече се е затоплил средно с близо 1,2 °C от средата на XIX в. насам. Това е довело до опустошителна каскада от екстремни метеорологични явления - от по-интензивни горещини до силни бури.

До края на века продължаващото въздействие на променящия се климат ще доведе до увеличаване на броя на смъртните случаи със 73 на 100 000 души, казва Дюфло, който специализира в областта на бедността в Колеж дьо Франс и Масачузетския технологичен институт (MIT).

"Това може да изглежда абстрактна цифра, но... тя е еквивалентна на всички смъртни случаи от инфекциозни болести днес", каза 50-годишният специалист.

"Всеки тон въглероден диоксид, който се изхвърля в атмосферата, струва човешки живот".

Най-тежко засегнати са най-уязвимите хора и най-бедните страни в света, които са направили малко, за да допринесат за емисиите на изкопаеми горива, които повишават температурите.

В средата на април в някои части на Индия температурите надхвърлиха 44°C, като в един ден край Мумбай поне 11 души починаха от топлинен удар.

От края на 2020 г. страните от Африканския рог като Етиопия, Кения и Сомалия страдат от най-тежката суша в региона от 40 години насам.

Неправителствени организации заявиха, че въпреки помощта, която се изсипа в региона през миналата година, само в Сомалия през 2022 г. от сушата са починали около 43 000 души.

Поставяйки отговорността върху богатите държави, Дюфло заяви: "Ние налагаме огромна цена на най-бедните страни с начина, по който решаваме да живеем днес".

Пионер в областта на полевите експерименти, които ѝ донесоха Нобеловата награда за икономика за 2019 г. заедно със съпруга ѝ Абхиджит Банерджи и американския икономист Майкъл Кремер, Дюфло казва, че ситуацията е все по-належаща, след като крайната бедност се е увеличила от 2020 г.

Посочвайки задълбочаващото се неравенство, тя заяви, че богатите страни са изразходвали 27% от своя БВП за мерки в подкрепа на населението си по време на пандемията, докато бедните страни са изразходвали само 2%. Докато глобалната солидарност е била "почти на нулево ниво", когато става въпрос за международна помощ и ваксини.

Войната в Украйна и инфлацията, която повишава цените на стоките от първа необходимост, влошиха положението.

А ангажиментите, поети на срещите на високо равнище на ООН по въпросите на климата (COP), многократно не бяха изпълнени, каза тя.

Държавите например така и не спазиха обещанията си за 100 млрд. долара всяка година за фонд за преход към климата за бедните страни и не намериха средства за подпомагане на схемата за покриване на загуби и щети, обявена по време на срещата на върха COP27 в Египет.

В навечерието на световната среща на високо равнище в Париж в четвъртък и петък, която има за цел да преосмисли световната финансова система, за да се отчита по-добре изменението на климата, Дюфло изрази съмнение, че ще бъдат поети някакви конкретни ангажименти.

Вместо това тя призова за "механизъм за данъчно облагане на страните" в международен мащаб, който да е "задължителен", като се увеличи минималният данък за мултинационалните корпорации или се обложат с данък най-богатите на планетата.

Част от данъка ще отиде в банковите сметки на тези, които са изправени пред най-големите екологични опасности, каза тя, "например... хората, засегнати от наводнения, екстремни горещини, като им се позволи да се преместят временно или за постоянно, за да могат да се адаптират към нов начин на живот".

Останалата част може да се използва за финансиране на решения за адаптиране на живота "в тези страни, които ще бъдат дълбоко засегнати", каза тя.

По думите ѝ, подобна реакция ще трябва да се основава на изследвания на място в засегнатите страни, а не да се диктува от лидерите в Париж или Вашингтон. /БГНЕС