Естонски стартъп превръща дървени стърготини в храна

Бихте ли яли промишлени странични продукти? Една компания за хранителни технологии от Естония със сигурност се надява на това.

Тя залага на… дървените стърготини.

Вероятно консумацията им е последното нещо, което ви идва наум, но това може би ще се промени благодарение на един естонски стартъп. ÄIO, създаден през 2022 г., е създал начин за производство на мазнини и масла от промишлени отпадъци, съобщава Евронюз.

"Това, което разработихме, е много подобно на варенето на бира, при което дрождите се използват за превръщане на захарите от ечемика в алкохол, а хмелът се добавя за вкус", казва съоснователят Петри-Яан Лахтвее пред Евронюз, като обяснява как работи това с най-прости думи.

"Ние използваме различен вид дрожди, които покриват захарите от страничните промишлени потоци, но не в етанол - вместо това в мазнини и масла", добави той. "В основата си това е много естествен процес като ферментацията".

Дървесината, селскостопанските странични продукти като слама и дори хранителните отпадъци могат да бъдат превърнати в съставки за хранителната или козметичната промишленост. Освен това процесът не се нуждае от други суровини - с изключение на "малко" азот - и е лесно мащабируем на други места по света, според Лахтве.

Розовочервеното масло, произведено чрез иновативния процес на ÄIO, е идеално за производство на алтернативи на месото, които често се нуждаят от цветен отблясък, за да привлекат потребителите от техните конкуренти от животински произход. Компанията твърди, че нейните капсулирани масла са "идеален" заместител на растителна основа за хлебни изделия. Освен че са "по-вкусни и по-здравословни" от алтернативите на пазара, ключово предимство на тяхното изобретение е, че "смекчава" "огромното въздействие върху околната среда" на животинските мазнини и маслата на растителна основа, каза Лахтве.

Според Световния фонд за дивата природа производството на палмово масло, което се използва в безброй продукти от ежедневието като пасти за мазане и шампоани, е довело до опустошително обезлесяване в Азия, Африка и Латинска Америка.

Но има и други предимства.

Лахтве твърди, че техният процес може да подобри продоволствената сигурност, когато се използват местни суровини, като се позовава на това как пандемията от COVID-19 и войната в Украйна нарушиха глобалните вериги за доставки.

С поглед към бъдещето естонският учен-предприемач казва, че ÄIO работи върху технологии за "рециклиране" на битови хранителни отпадъци, като например бананови и портокалови кори.

На въпроса дали ÄIO се сблъсква с предразсъдъци от страна на потребителите, които може би не са склонни да консумират промишлени странични продукти, Лахтве настоява, че процесът е същият, както при производството на други ферментирали храни като кимчи или кисело мляко, които хората консумират, без да се замислят.

След това стои въпросът за цената.

За да се конкурират ефективно на пазара, продуктите ÄIO трябва да са по-евтини от алтернативите, особено от палмовото масло.

Понастоящем това не е така, въпреки че експертите от бранша твърдят, че ако се вземе предвид екологичната цена на продуктите на животинска и растителна основа и се премахнат държавните субсидии, иновативните заместители ще бъдат много по-конкурентоспособни.

В началото на 2023 г. ÄIO набра 1 млн. евро от инвеститори, за да подкрепи опита си да направи революция в хранителната индустрия.

За Лахтве "по-големите въпроси" са свързани със законодателството.

"Правните бариери вероятно са най-сложни за преодоляване или, да кажем, съдържат най-много несигурност, защото от технологична гледна точка успяхме да увеличим процеса много добре", каза той. "Най-голямата неизвестна за нас днес са регламентите, всички знаем и разбираме, че храната трябва да е безопасна. Но процесите за кандидатстване за разрешение за нормална храна днес са, как да кажа, не много разбираеми или предвидими".

ЕС има едни от най-строгите правила за производство на храни в света. Те помагат да се гарантира, че продуктите, годни за консумация, не са вредни за потребителите или околната среда. Някои експерти и представители на промишлеността обаче твърдят, че законите на ЕС възпрепятстват иновациите в храните. /БГНЕС