EUobserver: Българите протестират срещу неспособността на властта да спре корупцията

Новите граждански протести в България започнаха в началото на юли, с гняв към правителството в София за неспособността да ограничи широко разпространената корупция.

"Има дълбоко вкоренено чувство за несправедливост. Правилата се прилагат само за някои, а не за всички", казва Луиза Славкова, директор на „Sofia Platform“, неправителствена организация, която има за цел да насърчава диалога и гражданското образование.

Демонстрантите настояват премиерът Бойко Борисов и главният прокурор Иван Гешев да подадат оставки след нахлуване в кабинета на президента. Румен Радев е явен критик на правителството и корупционната му практика. Тези действия бяха счетени от мнозина за опит за заглушаване на популярния държавен глава, посочвайки силната вражда между двамата.

Миналия месец Борисов обвини Радев, че използва дронове, за да го шпионира.

Междувременно президентът Радев излезе в подкрепа на протестиращите, призовавайки ги да "изхвърлят мафията от правителството". Той коментира още, че народният гняв е дълбок и се трупа от години.

Борисов се появи в социалните медии, като заяви, че е отворен за диалог. "Уважавам правото на протест и трябва да се упражнява властта отговорно."

В момента Борисов е в третия си мандат като министър-председател на България. Бившият пожарникар, бодигард на последния комунистически лидер на България, и бивш кмет на София, се изкачи по стълбицата на властта, за да заеме най-силния пост в страната, на който е вече почти 10 години.

Въпреки призивите за оставка, управляващата коалиция заяви, че ще остане на власт до края на мандата, следващата пролет.

Тайната вила

Междувременно тайната крайбрежна вила на бившия лидер на турската малцинствена партия Ахмед Доган (протеже на Борисов – бел. EUobserver) стана публично достояние - допълнително подхранвайки продължаващите демонстрации.

Скандалът стигна чак до Брюксел, където председателят на либералната група ALDE Ханс ван Баален туитва в подкрепа на Доган. Постът предизвика обратна реакция, след като Баален нарече протестиращите екстремисти.

Протестите, които започнаха по-миналата седмица в София, се разпространиха в цялата страна. Те вече се провеждат в 10 града в цяла България.

Славкова посочи, че много хора, които участват в тях, не са такива, които разчитат на държавна помощ или работни места в държавните институции.

„Критичната маса се състои от онези, които са напуснали страната; от тези, които са заминали да учат в чужбина, но сега се завръщат. Те са по-малко зависими от това правителство, от политическата реалност в тази страна и по-малко се страхуват, че могат да загубят работата си. Те всъщност не зависят от нищо тук", каза тя.

Студенти, млади хора и хора със собствен бизнес се сплотяват в редиците от хиляди от няколко дни, скандирайки антиправителствени лозунги пред сградата на Министерския съвет в столицата на България.

"Това са изключително младежки протести. Ще видите хора в края на 20-те, между 20 и 40 години. Според мен тези протести са „перфектната буря“, защото идват след дълъг период на карантина, хората искат да излязат и не могат пътувайте в чужбина", заяви Славкова пред EUobserver.

Андрей Ковачев, евродепутат от управляващата партия ГЕРБ на Борисов, заяви пред EUobserver, че българският президент използва протестите като възможност.

"Мотивацията на президента е ясна. Ако настоящото правителство подаде оставка, от него зависи да сформира правителство. Има опасения, че това потенциално правителство ще бъде прокремълски ориентирано", каза той.

В опит да потуши протестите в четвъртък (16 юли), Борисов поиска оставките на трима свои министри.

Демонстрантите приветстваха новината, но близо 20 000 души по-късно бяха отново на улиците - продължавайки да призовават за оставката на Борисов.

България е една от най-бедните страни в ЕС и според Индекса за корупцията, една от най-корумпираните страни-членки.

В последното проучване на „Галъп“, 77% от българите смятат корупцията за широко разпространена в правителствените и държавните институции. /БГНЕС

----------------------------------

Криситиан Герасим за EUobserver.