Групова снимка на цар Фердинанд, царица Елеонора, князете Борис и Кирил, членовете на правителството, военни, граждани и др. по време на тържествата по повод годишнината от обявяване на Независимостта на България. Цели фигури. Военно, цивилно облекло. Фото “GWolz.Sofia“. ЦДА, Ф. 173К.
Покритите с прах през годините лични и институционални фондове се съхраняват в Централния държавен архив (ЦДА), София, и в други регионални архиви. Запазените в тях документи очертават причините, опитите и предпоставките за обявяването на независимостта, акта на осъществяването й и трудния дипломатически път, довел до признаването й.
Особено важни са оригиналите и копията на документи в личните фондове на семейство Гешови, А. Ляпчев, Н. Мушанов, К. Стоилов, Р. Петров, Д. Станчов и Д. Ризов, във фондовете на Монархическия институт, Министерство на финансите, МВнР и в архивните фондове на българските легации в Цариград, Париж, Лондон, Белград, Букурещ, Атина и др. Има и богат снимков материал, пазен в архивните фондове на ЦДА, в личната колекция на внучката на ген. Ст. Паприков - Зоя Паприкова – Крутилин, в личния архив на сем. Стоянович и др.
Достатъчно е да се наредят хронологично свързаните с обявяването на независимостта архивни документи, за да се очертаят щрихите на това колосално събитие и небивалият ентусиазъм, с който то е посрещнато от целокупния български народ. Конкретен израз на народното опиянение е химна на независимостта, написан от композитора Георги Шагунов (пазен от Държавен архив – Бургас) - един от най-ценните документи съхранявани в архивите.
Копия на документи от чужди архивохранилища илюстрират отношението на великите сили към историческия акт на провъзгласяване на независимостта на България. Така, например, за стремежа на княза да стане цар ценни сведения в доклад до Е. Рут, държавен секретар на САЩ, дава Х. Ноулис, американски дипломатически агент и генерален консул в Букурещ: "Казват, че князът на България е извънредно, страшно амбициозен в стремежа си да превърне княжеството си в царство. Такава възможност той имаше миналата година при честването на 20-годишнината от възкачването му на престола, но българите му казаха, че не може да стане цар, докато не присъедини към страната и Македония. Миналата година, той нямаше нужната смелост за това и успокояваше хората си като повтаряше думите "Много добре, тогава да я вземем". На него му е ясно, че никога няма да стане цар, докато Македония не стане действителна част от България, следователно сега е повече предразположен към това отколкото, когато и да е било ..." (Букурещ, 28 септември 1908 г. ЦДА, КМФ 19. Оригиналът се съхранява в Националния архив на САЩ).*
В доклад от Н. Хатчинсън до П. Нокс за телеграма от Т. Рузвелт, президент на САЩ, до цар Фердинанд за признаване независимостта на България и доуточняване датата на неговата коронация, ясно се вижда и позитивизма на американския държавен глава (Букурещ, 7 май 1909 г. ЦДА, КМФ 19. Оригиналът се съхранява в USA, NARA, Washington).