Евгений Еков: 22 септември 1908 г. – в паметта на архивите

На 22 септември 1908 г. в старата столица Велико Търново в църквата "Св. 40 мъченици", построена от цар Иван Асен II в памет на победата при Клокотница, княз Фердинанд прочита пред събраните хора "Манифест към българския народ", с който обявява България за независима държава. Председателят на Народното събрание Хр. Славейков и министър-председателят Ал. Малинов поднасят на княза титлата цар. На хълма Царевец Манифестът е прочетен от Ал. Малинов. Тържествата в страната продължават няколко дни. Тези съдбоносни за следосвобожденската ни история събития остават в паметта на българските архиви.

Групова снимка на цар Фердинанд, царица Елеонора, князете Борис и Кирил, членовете на правителството, военни, граждани и др. по време на тържествата по повод годишнината от обявяване на Независимостта на България. Цели фигури. Военно, цивилно облекло. Фото “GWolz.Sofia“. ЦДА, Ф. 173К.

Покритите с прах през годините лични и институционални фондове се съхраняват в Централния държавен архив (ЦДА), София, и в други регионални архиви. Запазените в тях документи очертават причините, опитите и предпоставките за обявяването на независимостта, акта на осъществяването й и трудния дипломатически път, довел до признаването й.

Особено важни са оригиналите и копията на документи в личните фондове на семейство Гешови, А. Ляпчев, Н. Мушанов, К. Стоилов, Р. Петров, Д. Станчов и Д. Ризов, във фондовете на Монархическия институт, Министерство на финансите, МВнР и в архивните фондове на българските легации в Цариград, Париж, Лондон, Белград, Букурещ, Атина и др. Има и богат снимков материал, пазен в архивните фондове на ЦДА, в личната колекция на внучката на ген. Ст. Паприков - Зоя Паприкова – Крутилин, в личния архив на сем. Стоянович и др.

Достатъчно е да се наредят хронологично свързаните с обявяването на независимостта архивни документи, за да се очертаят щрихите на това колосално събитие и небивалият ентусиазъм, с който то е посрещнато от целокупния български народ. Конкретен израз на народното опиянение е химна на независимостта, написан от композитора Георги Шагунов (пазен от Държавен архив – Бургас) - един от най-ценните документи съхранявани в архивите.

Копия на документи от чужди архивохранилища илюстрират отношението на великите сили към историческия акт на провъзгласяване на независимостта на България. Така, например, за стремежа на княза да стане цар ценни сведения в доклад до Е. Рут, държавен секретар на САЩ, дава Х. Ноулис, американски дипломатически агент и генерален консул в Букурещ: "Казват, че князът на България е извънредно, страшно амбициозен в стремежа си да превърне княжеството си в царство. Такава възможност той имаше миналата година при честването на 20-годишнината от възкачването му на престола, но българите му казаха, че не може да стане цар, докато не присъедини към страната и Македония. Миналата година, той нямаше нужната смелост за това и успокояваше хората си като повтаряше думите "Много добре, тогава да я вземем". На него му е ясно, че никога няма да стане цар, докато Македония не стане действителна част от България, следователно сега е повече предразположен към това отколкото, когато и да е било ..." (Букурещ, 28 септември 1908 г. ЦДА, КМФ 19. Оригиналът се съхранява в Националния архив на САЩ).*

В доклад от Н. Хатчинсън до П. Нокс за телеграма от Т. Рузвелт, президент на САЩ, до цар Фердинанд за признаване независимостта на България и доуточняване датата на неговата коронация, ясно се вижда и позитивизма на американския държавен глава (Букурещ, 7 май 1909 г. ЦДА, КМФ 19. Оригиналът се съхранява в USA, NARA, Washington).

Групова снимка на цар Фердинанд, царица Елеонора, военната свита на царя и др. пред митрополитската църква “Св. Петър и Павел“ при дефилирането на войсковите части в Търново по повод годишнината от обявяване на Независимостта на България. Цели фигури. Военно, цивилно облекло. Фотографи [“Шламбора & Хараламбиев“]. ЦДА, Ф. 173К.

Т. Рузвелт не е единственият лидер на велика сила изказал поздравленията си за провъзгласяване на независимостта. Това прави и австро-унгарският император Франц Йосиф, както е видно от телеграмата му до цар Фердинанд с поздравление за признаване независимостта на България (Виена, 26 април 1909 г. Оригинал. Ръкопис. ЦДА, Ф. 3к). В същия дух е и телеграмата от руския император Николай II до цар Фердинанд с поздравления за признаване независимостта на България (Царское село, 20 април 1909 г. Оригинал. Ръкопис. ЦДА, Ф. 3к).

Дори монарсите на две традиционно негативно настроени към страната ни балкански държави, каквито са Сърбия и Румъния, поздравяват българския владетел. В един и същи ден и сръбският крал Петър (Белград, 21 април 1909 г. Оригинал. Ръкопис. ЦДА, Ф. 3к), и румънският крал Карол (Букурещ, 21 април 1909 г. Оригинал. Ръкопис. ЦДА, Ф. 3к) изпращат до цар Фердинанд телеграми с поздравления за признаване независимостта на България.

Българската независимост представлява финална точка в решаването на едната страна от борбата на българите срещу решенията на Берлинския договор от 1878 г. - откъсване от васалната зависимост от Османската империя. С този смел, едностранен акт България се провъзгласява за самостоятелна, национално самостойна и равноправна държава в международните отношения, за равностоен международноправен субект на съседните балкански държави.

Безспорно е голямото положително значение на независимостта за бъдещата външна и вътрешна политика на новата суверенна държава, нейното въздействие и отражение върху националното самочувствие на българите и народопсихологията.

Обявяването на българската независимост дава подтик и законното право на младата държава не само открито да активизира външнополитическата си дейност за ускоряване решението на втората задача за отхвърлянето на несправедливия Берлински договор - освобождаване на съотечествениците от Македония и Одринска Тракия, но и да се пристъпи към осъществяването й по единствено възможния път - войната с Османската империя.

Отхвърляйки васалния режим, България, в същото време, се освобождава от задължението да плаща данък на империята, да участва в погасяването на османския държавен дълг, да издължава източнорумелийския данък. Премахва се и чуждата собственост и експлоатация на Източните железници върху българска територия.

Османската империя загубва всякакви права над Източна Румелия и с това се утвърждава и санкционира де юре акта на Съединението от 1885 г. Великите сили се лишават от гарантираното си от капитулациите привилегировано положение в страната.

Победата е пълна, защото българският народ е поел съдбата на държавата си в свои ръце, поставяйки пред свършен факт Османската империя и Европа. И те са принудени, въпреки целите си, да признаят официално великия исторически акт! /БГНЕС

Анотациите на представените в текста копия от чуждестранни документи имат кратко съдържание на документа, място и дата на написване на документа, оригиналност и начин на създаване, архив-хранител и фонд, мястото на съхранение на оригинала. Датите на чуждите документи са дадени по нов стил.

----------------------------

Евгений Еков, историк. От 2014 г. и понастоящем е главен експерт в дирекция “Централен държавен архив” при Държавна агенция “Архиви”. Автор е на анализи, коментари и интервюта по етническите проблеми, въпроси на външната политика, на националната и регионалната сигурност .