Европа и САЩ се отдалечават все повече, а Великобритания се лута
В продължение на десетилетия външната политика на Обединеното кралство имаше два стълба: ЕС и Вашингтон. Кои ще бъдат нашите съюзници в света на Тръмп 2.0?
Девет месеца са дълъг период от време, в който трябва да затаите дъх. Самоличността на следващия президент на САЩ няма да стане известна преди 6 ноември, но вече перспективата това да бъде Доналд Тръмп кара съюзниците на Америка да се държат в стратегическо напрежение.
В европейските демокрации страхът е екзистенциален. В продължение на 75 години тяхната сигурност е гарантирана от Северноатлантическия договор, който Тръмп презира като лоша сделка за САЩ. На митинг през уикенда бившият президент се похвали, че е насърчил Русия да "прави каквото си иска" с държавите, които според него не си плащат сметките в НАТО.
Ако се върне в Белия дом, Тръмп може и да не се откаже от ангажиментите на САЩ за взаимопомощ към страните, които се опасяват, че са на огневата линия с Владимир Путин. Но не е задължително бившият президент да има предвид точно това, което казва, или дори да спечели изборите, за да имат думите му ефект. Двусмислието подкопава възпирането.
Американската ненадеждност ще бъде тема на всяка дискусия, когато министрите на отбраната на НАТО се съберат в Брюксел тази седмица.
Оплакването, че европейците се възползват от американския бюджет за отбрана, е стар рефрен. Повечето членове на НАТО приемат, че той е и справедлив. Само малка част от тях са изпълнили поетия през 2006 г. ангажимент да отделят 2 % от БВП за разходи за отбрана. Но в миналото разочарованието от асиметрията на приноса е било смекчавано от историческата лоялност и съвпадението на ценностите. Дори и от гледна точка на реалната политика, която е от личен интерес, Вашингтон би могъл да оцени поддържането на европейската демокрация, стабилност и просперитет като дивидент за НАТО.
Не и Тръмп. Той не се занимава със съюзи, а само със сделки и заплахи. Взаимната изгода е за слабаци. Тестът за добра сделка в света на Тръмп е, че другата страна се чувства ощетена. По тази причина той презира ЕС дори повече от НАТО, защото не е клиент на САЩ. Той има своя собствена търговска тежест като континентален търговски блок.
В американската десница има фракция, която се възхищава на Путин по идеологически съображения - като бич за дегенеративния либерализъм. Но най-вече републиканците просто се радват, ако войната се развие зле за страната, която Джо Байдън е подкрепил, за да могат да представят неговото президентство като епоха на слабост на САЩ, а Тръмп - като възстановяване на силата.
Отвратителният цинизъм на тази игра ще отрови международните отношения на Америка, дори ако Байдън спечели втори мандат. Вече е ясно, че старият конгресен консенсус в полза на конституционната демокрация и върховенството на закона е изчезнал.
Виждайки написаното на стената, европейските лидери говорят с нова спешност за това, което Еманюел Макрон нарича "стратегическа автономия". Преди това това беше отхвърляно като неправдоподобен полет на галската фантазия. Сега то е в основата на дневния ред на континента. Последиците от гледна точка на това откъде ще дойдат допълнителните средства за по-големи бюджети за отбрана - дори повече от 2 % от БВП - и какво всъщност включва консолидираният отбранителен капацитет на континента, само бавно проникват във вътрешната политика.
Тези въпроси ще бъдат зададени и във Великобритания. Това е разговор, за който Уестминстър е безнадеждно неподготвен.
Близостта на парламентарните избори стесни хоризонтите на тази в най-добрия случай късогледа политическа култура. Външната политика рядко се намесва в предизборното говорене. Дори когато Брекзит беше доминиращият въпрос, фокусът обикновено беше тесен - междуособици между торите и националистическа митомания, никога рационално обсъждане на значението му за съюзите на Обединеното кралство.
Един от признаците, че Риши Сунак е чувствителен към мащаба на това, което може да се случи в САЩ в началото на ноември, е, че според сведенията той се отказва от идеята за провеждане на гласуване в Обединеното кралство по същото време. Победата на Тръмп, докато парламентът е разпуснат, би засилила шока и би усложнила реакцията на Великобритания.
Но Сунак не иска да бъде привлечен към по-дълбоките въпроси, които трябва да залегнат в отговора. Дейвид Камерън стигна дотам, че определи троленето на Тръмп по адрес на НАТО през уикенда като "неразумен подход". Вероятно това е и мнението на настоящия министър-председател.
Сунак върна предшественика си в кабинета, за да може да аутсорсва външната политика в година на избори. Собственият му дипломатически репертоар е оскъден. Основното му постижение е стабилизирането на отношенията с ЕС чрез сърдечно и реалистично взаимодействие с Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия. Двустранните европейски отношения бяха пренебрегнати.
Откакто се е преместил в кабинета на "Даунинг стрийт" № 10, Сунак все още не е посетил Берлин, което е доста грубо, като се има предвид значението на протокола в германската политика. Той е бил в Париж, което предизвика съобщения за зараждаща се дружба с Макрон. Но партньорството няма никакво съдържание. Френският президент очакваше обмен на геополитически анализи на високо равнище. Британският му колега искаше бърза сделка за спиране на малките лодки, пресичащи Ламанша.
Манията по морската миграция беше по-плодотворна като свързващ материал в отношенията с Джорджия Мелони, италианския министър-председател с прагматична жилка, която прикрива крайно десния си произход. Това е показателна близост за Сунак, която го поставя по-близо до лагера на европейските популисти, които ще се радват на втори мандат на Тръмп, отколкото до либералите, които настръхват при тази мисъл.
Предпочитанията му са забелязани в Париж и Берлин. То е в унисон с плановете на Сунак да освободи Великобритания от договорните ѝ задължения към бежанците.
Законопроектът за безопасността на Руанда, който тази седмица се разглежда в Камарата на лордовете, отхвърля Европейската конвенция за правата на човека в по-малка степен, отколкото на мнозина тори им се иска, но е замислен с неуважение към съда, който се произнася по нарушенията на тази конвенция. Той предполага, че международното право трябва да се разтопи под въздействието на нетърпението на правителството да депортира нежелани чужденци. Духът му е като на Тръмп.
В други контексти Сунак се стреми да бъде приятел на Европа. Подкрепата му за Украйна е непоколебима. Той договори рамката на Уиндзор за Северна Ирландия в отхвърляне на вандалския метод на Борис Джонсън за Брекзит. Но въздържането от саботаж е минималното изискване за функционални отношения. Добросъседството е настроение, а не политическа концепция. То не дава отговор на трудния въпрос как Великобритания се ангажира с Европа, която жадува за стратегическа автономия.
В продължение на едно поколение външната политика на Великобритания имаше два стълба - ЕС и трансатлантическия съюз. Лондон беше ключовият мост между Вашингтон и Брюксел. Брекзит взриви едната страна. Тръмп е подготвил за детонация другата. Това е криза на глобалната ориентация на Великобритания, която би трябвало да бъде централна тема на дебатите в кампанията за общи избори. Но това изисква политически лидери, които могат да признаят съществуването на кризата./БГНЕС
--------------------------------------
Рафаел Бер, „Гардиън“