Европа иска по-строг контрол върху начина, по който фирмите инвестират в чужбина

Трябва ли Европа да контролира как компаниите харчат парите си в чужбина? Да речем, ако европейски производител на чипове иска да купи акции в китайски стартъп или да построи нов завод там?

Това е въпросът за много милиарди евро, с който европейските политици, законодатели и експерти ще се борят тази година.

Европейската комисия обеща в работната си програма за 2023 г. да "проучи дали са необходими допълнителни инструменти по отношение на контрола на изходящите стратегически инвестиции", пише „Политико”.

Тази фраза носи тежък товар от политически последици и месеци на размисъл в Берлин и Брюксел. След нахлуването на Русия в Украйна, Германия и Европейският съюз започнаха да се замислят как търговията в тясно сътрудничество с държави като Русия или Китай може да застраши сигурността им.

Може би е изненадващо, че импулсът за скрининг на европейските изходящи инвестиции идва от Берлин - нещо, което би било немислимо по времето на бившия канцлер Ангела Меркел, когато тя още в края на 2020 г. настояваше за инвестиционен договор с Пекин.

В Германия идеята за скрининг се зароди от „зелената” част на правителството, отговаряща за министерствата на външните работи и на икономиката, която от трите партии в лявоцентристкото коалиционно правителство е най-твърдо настроена към Китай.

"Проучваме създаването на правна основа за проверка на чуждестранните инвестиции на германски и европейски компании в критични за сигурността области", се казва в проект на Стратегията за Китай на германското външно министерство.

Берлин вече е предприел стъпки, за да повлияе на инвестиционния избор на своите компании в чужбина: Миналата година той обяви, че вече няма да гарантира германски инвестиции в западния китайски регион Синдзян поради влошаващото се положение с човешките права там.

Европа все още е в много ранен етап на обсъждане на начина, по който да оформи потенциалните правила за проверка на инвестициите в чужбина, но експертите смятат, че блокът може да започне с поставянето под наблюдение на малък набор от критични за сигурността сектори.

Идеята държавите да контролират начина, по който компаниите харчат парите си в чужбина, се появи за първи път във Вашингтон.Тя идва в момент, когато американските ръководители все повече се стремят да отделят собствената си икономика от китайската, особено в технологичния сектор, който вероятно е бил първоначалното вдъхновение за Берлин.

Доказателство на концепцията

Според Тобиас Герке от мозъчния тръст "Европейски съвет за външни отношения", би било логично първо да се включат компании за полупроводници или високи технологии.

"Европейците ще започнат с много малки проекти, за да докажат концепцията си и да видят как тя работи за индустриите X и Y", каза Герке, като посочи как ЕС може да се насочи към високотехнологичните сектори, които ще получат значителни суми от правителството. Това, от своя страна, би създало ясен аргумент за държавите да гарантират, че техните пари няма да се окажат косвено финансиране на технологични разработки в държави, които се смятат за враждебни.

Проверката на изходящите инвестиции по същество би могла да бъде преобърната версия на механизма на ЕС за проверка на чуждестранните инвестиции. Съгласно съществуващите правила държавите от ЕС трябва да проверяват и могат да блокират чуждестранното придобиване на стратегически компании и инфраструктура в рамките на блока.

Засега обаче външният инвестиционен контрол е само във фазата на идеите в Комисията, заявиха двама служители, информирани за вътрешните дискусии в нея. Въпреки това те смятат, че процесът в Брюксел ще се ускори, ако Германия настоява активно за концепцията, още повече че тя е в съответствие с политиката на Европа за търговска защита спрямо Китай.

Може да се започне с малки стъпки, но насочването на начина, по който определени компании могат да инвестират в чужбина, има потенциално системни последици за световната търговска система, която изглежда се разделя все повече на политически съгласувани блокове.

"Това ще бъде нова глава за това как ЕС ще определи отношенията си с Китай и САЩ, но също така и как ще видим връзката между капиталовите пазари, националната сигурност и геополитиката, тъй като наистина липсва интегрирана визия", каза Елмар Хелендорн от мозъчния тръст Атлантически съвет.

Тази година Вашингтон със сигурност ще окаже натиск върху Брюксел да последва примера му.

Американските сенатори включват проверката на изходящите инвестиции в своя законопроект за Националния закон за защита на критичните възможности, който все още се разглежда в Конгреса, така че те са доволни да видят, че тяхната стъпка вдъхновява европейците.

"Окуражен съм да видя, че Германия обмисля такъв вид скрининг на изходящите инвестиции, за какъвто настоявам тук, в Америка, с моя Закон за защита на националните критични възможности", написа в Туитър американският сенатор Боб Кейси.

Но Европа все още има дълъг път до приемането на свой собствен закон, не на последно място защото инвестиционната политика все още се регулира на ниво отделна държава, за разлика от търговските въпроси. Така че може да се очаква, че страните от ЕС ще се сблъскат по въпроса къде да поставят границата между свободната пазарна икономика и националната сигурност.

Контролът на държавите върху изходящите финансови потоци е "следващата граница" в геоикономиката, каза Герке и добави: "Разделянето ще се увеличи - можем да кажем това с абсолютна сигурност. Но изобщо не знаем колко голям ще бъде [обхватът]." /БГНЕС

Брюксел / Белгия