Фатих Бирол по този начин отговори и на друг набиващ се на очи въпрос, който „Газпром“ също не засегна в своето съобщение: как руската държавна корпорация изпълнява нареждането да попълни своите газови хранилища в Германия и Австрия, което президентът Владимир Путин й даде още в края на октомври. Изминаха повече от два месеца, но поставената задача не е изпълнена.
Но руският президент явно не е и разчитал на това. Във всеки случай, ръководителят на МАЕ констатира, че „настоящият нисък обем на доставките на природен газ в Европа е съвпаднал с изострянето на геополитическото напрежение около Украйна“. Според Фатих Бирол Русия разполага с технически възможности да увеличи най-малко с една трета доставките на природен газ за Европа, но не го прави дори при тези високи цени, въпреки че едновременно с това преизпълнява своите ангажименти по отношение на Китай.
Изказванията на изпълнителния директор на МАЕ са много симптоматични. Те свидетелстват, че в западните експертни и политически кръгове укрепва убеждението: настоящата остра газова и като цяло енергийна криза в Европа частично или дори в значителна степен е предизвикана от Русия, при това целенасочено.
Маргрете Вестагер очаква отговор от „Газпром“
До този извод, ако вземем един от най-последните примери, е достигнало и правителството на Швеция. То, както и правителствата на редица други европейски страни, трябваше да отдели голяма сума за субсидирането на населението заради резкия скок на цените на енергоносителите. „Шведските потребители не трябва така силно да страдат заради руското поведение на европейския енергиен пазар“, коментира ситуацията шведският министър на енергетиката Хашаяр Фарманбар.