Европа обвинява Русия за дефицита на газ, иска разследване

Европейската комисия търси причините за намаляването на доставките на руски газ, Международната агенция по енергетиката /МАЕ/ вижда връзка между полупразните газови хранилища в Европейския съюз и конфликта около Украйна. Не са изключени глоби и нови закони.

„Запасите от газ в европейските подземни газови хранилища /ПГХ/ са на минималните за сезона равнища за дългогодишната история на наблюдения“, съобщи тези дни руският концерн „Газпром“. Най-големият доставчик на „синьо гориво“ на европейския пазар не уточни какви са причините за създалата се тежка ситуация.

Фатих Бирол: полупразни ПГХ в ЕС на фона на напрежението в Украйна

Но това направи ръководителят на Международната агенция по енергетиката Фатих Бирол. „Настоящият дефицит в хранилищата на ЕС до голяма степен възникна заради „Газпром“. Примерно половината от този дефицит е свързан с малките запаси в обектите на компанията в ЕС, макар че тя контролира едва 10% от общите мощности на ПГХ в ЕС“, каза той на 12 януари в централата на организацията в Париж. МАЕ е създадена от индустриално развитите държави като аналитичен и консултантски орган в областта на енергетиката.

Фатих Бирол по този начин отговори и на друг набиващ се на очи въпрос, който „Газпром“ също не засегна в своето съобщение: как руската държавна корпорация изпълнява нареждането да попълни своите газови хранилища в Германия и Австрия, което президентът Владимир Путин й даде още в края на октомври. Изминаха повече от два месеца, но поставената задача не е изпълнена.

Но руският президент явно не е и разчитал на това. Във всеки случай, ръководителят на МАЕ констатира, че „настоящият нисък обем на доставките на природен газ в Европа е съвпаднал с изострянето на геополитическото напрежение около Украйна“. Според Фатих Бирол Русия разполага с технически възможности да увеличи най-малко с една трета доставките на природен газ за Европа, но не го прави дори при тези високи цени, въпреки че едновременно с това преизпълнява своите ангажименти по отношение на Китай.

Изказванията на изпълнителния директор на МАЕ са много симптоматични. Те свидетелстват, че в западните експертни и политически кръгове укрепва убеждението: настоящата остра газова и като цяло енергийна криза в Европа частично или дори в значителна степен е предизвикана от Русия, при това целенасочено.

Маргрете Вестагер очаква отговор от „Газпром“

До този извод, ако вземем един от най-последните примери, е достигнало и правителството на Швеция. То, както и правителствата на редица други европейски страни, трябваше да отдели голяма сума за субсидирането на населението заради резкия скок на цените на енергоносителите. „Шведските потребители не трябва така силно да страдат заради руското поведение на европейския енергиен пазар“, коментира ситуацията шведският министър на енергетиката Хашаяр Фарманбар.

Сега ЕК се занимава да установи доколко са оправдани такива обвинения или подозрения. „Изпратихме въпроси до редица компании доставчици на енергийни ресурси. Много от тях ни изпратиха отговори. Но ние все още очакваме отговори от „Газпром“, съобщи на брифинг заместник-председателят на ЕК Маргрете Вестагер.

Попитана дали „Газпром“ е могъл със своите действия да провокира рязкото поскъпване на газа в Европа, тя отговори, че за ЕК въпросът с цените е приоритетен. „Когато компанията в условия на повишено търсене ограничава доставките, това ни кара да се замислим. Рядко може да се види такова поведение на пазара“, отбеляза Вестагер. В предишната Еврокомисия в качеството си на еврокомисар по конкуренцията тя провеждаше много активна антимонополна политика, за нея тя отговаря и на новия си пост.

Бирол препоръчва закон за минималното ниво на запасите в газовите хранилища

Пресслужбата на „Газпром“ съобщи, че се намира в контакт с ЕК и част от информацията вече е предоставена. Ако в хода на разследването бъдат открити нарушения от страна на някоя от компаниите, ЕК може или да се договори с нея за разрешаването на възникналите проблеми, или да я глоби.

Още един вариант предложи Фатих Бирол. Изпълнителният директор на МАЕ препоръча да се променят нормативните документи в Евросъюза и да се „въведе задължително минимално равнище на обемите в подземните газови хранилища, което ще е в интерес на потребителите“.

Ако страните от ЕС, включително Германия, последват този съвет, „Газпром“ няма да може да допусне положение, при което най-голямото в Германия и ЕС хранилище Rehden е запълнено на 5%, както това се случи през септември 2021 г. Тогава руската компания ще трябва да се подчини на германския закон, а не да чака, кога Владимир Путин ще й даде публично много строго указание да започне да нагнетява газ в европейските подземни хранилища. /БГНЕС

-----------

Андрей Гурков, „Дойче Веле“.