Илва Йохансон, еврокомисарят по вътрешните работи, която беше движещата сила зад законодателството заяви, че с реформите, насочени към "управление на миграцията по организиран начин", 27-членният блок прави стъпка към неутрализиране на популистката крайна десница, пише „Гардиън“.
"Вече оборихме много от аргументите на крайната десница, като постигнахме това споразумение", каза тя пред репортери и добави: "Надявам се, че ще получим утвърдителен вот, защото това беше дълго пътуване, маратон. Това наистина ще бъде голям момент за Европа, който ще покаже, че можем да се справим с много предизвикателни политически въпроси в среда, която е още по-предизвикателна", каза тя.
Но пакетът от закони остава спорен дори сред подкрепящите политици, като критиците казват, че вместо да неутрализират крайната десница, новите закони на практика нормализират аргументите им и не правят нищо, за да спрат все по-нарастващия брой смъртни случаи по миграционните пътища към ЕС.
Малин Бьорк, евродепутат от шведската лява партия, заяви: "Това е адаптация на това, което крайната десница иска от години. Можем ли да измислим нещо още по-дехуманизиращо? Проектът взема някои от най-лошите практики в ЕС и ги институционализира".
В навечерието на гласуването представители на 161 организации на гражданското общество призоваха евродепутатите да отхвърлят законодателството, заявявайки, че то е било "погрешно от самото начало".
Стефани Поуп, експерт на Oxfam по миграцията в ЕС, заяви, че пакетът няма много общо с човешките права на отчаяните хора, а повече с "възпиране, задържане и депортиране". Законодателството, което ще бъде гласувано два месеца преди европейските избори през юни, е "много политизирано и не се основава на опит", добави тя.
Широкообхватният пакет от закони, предложен за първи път през 2018 г., има за цел да ускори процесите на предоставяне на убежище, като решенията относно допустимостта и принудителното връщане ще бъдат вземани в рамките на 12 седмици.
Законите също така ще въведат единна централна система за скрининг във всички точки по външните граници на ЕС, както и механизъм за "солидарност", изискван от Гърция и Италия, за да се позволи на страните, претоварени от обема на пристигащите, да прехвърлят процедурите за получаване на убежище в друга държава членка.
Ако бъде прието, законодателството ще създаде и Евродак, централна база данни, която ще позволи на държавите-членки да видят дали някой е подал молба за убежище в друга държава./БГНЕС