Европейската политическа общност се събира на фона на войната с Русия

Лидерите на Украйна, Великобритания и Турция се присъединиха днес към своите колеги от ЕС за учредителната среща на върха на Европейската политическа общност, чиято цел е да обедини континента на фона на руската агресия срещу Украйна.

Срещата в Прага - идея на френския президент Еманюел Макрон, беше обявена от Брюксел за "платформа за политическа координация" между 44-те държави, които ще присъстват.

Но сред някои от участниците има дълбоки разногласия - и дори открити конфликти - и скептицизъм, че еднодневното събитие ще бъде само възможност за снимки.

Сред участниците в срещата в историческата сграда на Пражкия замък са и лидерите на Албания, Армения, Азербайджан, Босна, Грузия, Исландия, Косово, Лихтенщайн, Молдова, Черна гора, Северна Македония, Норвегия, Сърбия и Швейцария.

"Това е преди всичко послание за единство", заяви Макрон при пристигането си за срещата на върха.

"Целта е преди всичко да споделим общ прочит на ситуацията, която засяга нашата Европа, а също и да изградим обща стратегия."

Русия, която не е поканена, ще бъде тема на срещата, тъй като дискусиите ще се съсредоточат върху икономическите сътресения и проблемите в сферата на сигурността, предизвикани от нейното нахлуване в прозападната ѝ съседка.

"Ако само погледнете присъстващите тук, ще усетите важността", заяви белгийският премиер Александър де Кро.

"Целият европейски континент е тук, с изключение на две държави - Беларус и Русия. Това показва колко изолирани са тези две страни."

Украинският президент Володимир Зеленски, който в момента наблюдава контраофанзивата срещу силите на Москва, се свърза чрез видеовръзка от Киев. Неговият министър-председател Денис Шмихал го представлява в Прага.

"Европа посреща най-голямата си криза след Втората световна война с единство и решителност", написа в Туитър британският премиер Лиз Тръс.

"Трябва да продължим да бъдем твърди, за да гарантираме, че Украйна ще спечели тази война, справяйки се със стратегическите предизвикателства, които тя разкри."

Въпреки реториката се очаква да има малко конкретни резултати от срещата на върха.

Франция заяви, че се надява да определи потенциалните възможности за сътрудничество между лидерите в областта на защитата на критичната европейска инфраструктура като тръбопроводите, киберсигурността и енергийните доставки.

Служители от ЕС очакват да се споразумеят за провеждане на последваща среща на общността след шест месеца в страна извън блока, като Великобритания и Молдова предлагат да бъдат домакини.

Въпреки че съществуват сериозни въпроси относно полезността на начинанието, в кулоарите ще има голяма активност, тъй като лидерите ще провеждат двустранни разговори.

Говорилня

Срещата поне преодоля първото си препятствие - да убеди ключови европейски сили извън ЕС да се явят.

Тръс - яростен поддръжник на независимия път на Великобритания след Брекзит, осъществи едно от първите си големи пътувания в чужбина след встъпването си в длъжност.

Лондон се опасяваше, че събитието ще бъде доминирано от Европейския съюз и, според съобщенията, искаше да промени името от "общност" на "форум".

Възможно е Тръс да се надява на глътка въздух от неволите си у дома, след като отприщи сътресения в британската икономика. Но тя може да се сблъска с трудна задача във връзка с усилията на Обединеното кралство да предоговори търговското споразумение за Северна Ирландия след Брекзит.

"Приветствам възможността да работя с лидери от целия континент в този нов форум", цитира вестник "Таймс" думите на Тръс.

"Но това не трябва да влиза в противоречие с Г-7 и НАТО и не трябва да се превръща говорилня".

Присъствието на турския президент Реджеп Тайип Ердоган беше болезнена тема за някои.

Членовете на ЕС Гърция и Кипър имат дългогодишни спорове с Анкара, а непредсказуемият турски лидер се оказва главоболие за Швеция и Финландия като заплаха за техните кандидатури за членство в НАТО.

Още по-неприятно може да се окаже присъствието на лидерите на Армения и Азербайджан, чиито войски продължават да водят кървави сблъсъци по нестабилната си граница.

Премиерът на Армения заяви, че ще се срещне с президента на Азербайджан заедно с Макрон и ръководителя на ЕС Шарл Мишел в Прага.

Държавите, които се стремят да се присъединят към ЕС - Украйна, Грузия, Молдова и страните от Западните Балкани - приветстваха инициативата, но са нащрек, че тя е алтернатива на членството.

"Моля ви, не третирайте европейската политическа общност като заместител", заяви президентът на Литва Гитанас Науседа. /БГНЕС, АФП