Това не е нещо съвсем ново, тъй като газопроводът „Син поток“, който също минава по дъното на Черно море, снабдява нарастващия турски пазар с руски газ още от 2003 г. Но „Турски поток“, новата линия, не само има почти два пъти по-голям капацитет, но е и политически по-амбициозен.
Едно разклонение преминава към България и от там трябва да води към Сърбия, Унгария и към босненската Република Сръбска. Атина и Скопие също проявяват интерес. Изолирано и в краткосрочен план връзката с „Турски поток“ може да бъде изгодна за страните в региона. Москва и Анкара обаче получават достъп до част от енергийната сигурност в крехкия свят на малките държави в Югоизточна Европа.
Това не е успокояваща перспектива за ЕС. Тяхното влияние намалява също и поради това, че перспективата за членство в ЕС вече не е правдоподобна след френското вето срещу преговорите за присъединяване с Албания и Македония миналата година. Ако ЕС, Берлин и Париж не играят по-активна роля, те ще продължат да изостават в Югоизточна Европа. /БГНЕС
-----------
Михаел Мартенс, „Франкфуртер алгемайне цайтунг“.