Фатаморгана на сръбския свят

Чудо невиждано!

Правителството, което, благодарение на дипломатическото си аматьорство, пропито с безпрецедентна степен на страхливо подчинено идолопоклонничество спрямо чуждите сили, ще загуби огромен процент от своята територия, в която е съсредоточен историческият духовен субстрат на сръбската държава; правителството, което включи Сърбия сред бившите най-бедни страни от третия свят, където развитите западни страни преместиха своето „мръсно производство“, за да наемат най-евтината работна сила в света; правителството, чиято държава има най-ниския БВП в региона, след Хърватия (поради значително по-малобройното население на последната); правителството, което премахна върховенството на закона, а следователно и независимата съдебна система, като по този начин обезправи до безпрецедентна степен по-голямата част от своите граждани, оставяйки ги в медийно-информационна тъмнина, а останалата част изнудва по различни начини: партийна заетост, притежаването на криминални досиета заради дела на мизерната милостиня, която идва от нашите пари, поддържа илюзията, че живеят в хуманна държава, която се грижи за жителите си, и поради всичко това те трябва да ѝ се отплатят с абсолютно подчинение; единственото правителство, за което се твърди, че е пътувало до ЕС, успяло, без да подбира средства, да трансформира парламентарната система в еднопартийна държава, в която волята на председателя на неговата партия е решаваща, което му осигурява статут на недосегаем суверен - единственият закон за всички граждани на Сърбия, такова правителство обявява гръмко проекта за създаване на „сръбски свят“ чрез „придворните мегафони“ на автократа.

Тези, които смятат, че амбивалентността или, още по-добре, объркването на този израз е случайно, се заблуждават. Неяснотата на това понятие, без съмнение, е напълно умишлена.

Авторът на неяснотата на този термин е не друг, а основният виновник за най-голямото унижение на Сърбия досега, която, ако начинът му на управление не бъде спрян, ще доведе до пълния ѝ разпад.

Авторът на този странен израз вероятно се надява, че за по-голямата част от патриотично настроените сърби той ще бъде свързан с призива на Великия вожд да обедини всички сърби, където и да живеят, за да създадат своя собствена Велика Сърбия.

Съзнавайки, че предишен подобен призив доведе до война, а това може да предизвика страх у хората, той заяви не директно, а косвено, че обявеният проект ще бъде реализиран „без нито един куршум“ (трябва да се вярва на думите на Вулин, защото той, доколкото знам, той не е изстрелял нито един куршум през живота си).

Съществува обаче резервен вариант, според който това не е план за създаване на „Велика Сърбия“, а загриженост на Сърбия „като родина“ за положението на сърбите в други страни в региона, начело на който той отново би бил най -щедрият сърбин в историята на Сърбия.

Разбира се, възможни са и други тълкувания, в зависимост от развитието на обстоятелствата.

Тезата за конституирането на „сръбски свят“ за всички сърби, в който пламъкът на самоуважение и уважение към нередките звездни моменти от сръбската история все още тлее, напълно съм убеден, че изглежда трагикомично, унищожително. Защото не може човек, който е накърнил гордостта не само на сръбския етнос, но преди всичко на Сърбия като гражданска парламентарна държава, която като такава трябва да зачита личната идентичност и индивидуалните свободи на всеки свой гражданин, независимо от етнокултурната му идентичност, да има какъвто и да е авторитет на държавник.

Така нашият господар „плува“ към славния период на Кралство Сърбия, в което всеки от негов гражданин е от същата националност, с уговорката, че в духа на автентичната либерална система му е било позволено, ако желае, да спазва своите обичаи на ниво общност.

Либералните националности, независимо от техния произход, не могат да покажат уважение към онзи, който мълчаливо подминава последната брутална поредица от етнически прочиствания в Косово и Метохия, за да направи тази територия етнически чиста, и към неговата апологетична интелигентност, която защитава истински либерален принцип (настояване за запазване на териториалната цялост на гражданската държава), присъщ на либералното разбиране за нация, като защитници на архаичния етнонационализъм.

Според мен, а вярвам, че и според по-голямата част от либерално мислещите хора, фразата „сръбски свят“ е само проекция на въображаема компенсация преди всичко за вероятно пълната загуба на голяма част от територията на Сърбия – Косово и Метохия, която вероятно ще бъде въведение в тоталния разпад на Сърбия на независими етнокултурни общности-държави.

Тезата за създаването на „сръбския свят“ трябва да предложи утеха на гражданите на Сърбия за акта на отделяне, с който никой голям държавник в историята на света не е бил съгласен.

В това отношение някои цитират действията на Де Гол - може би най-големият европейски държавник с либерално-националистически произход.

Но това е сравнение на „риба и рак“, защото едно е да се признае независимостта на колонията, а съвсем друго е да се признае независимостта на част от родната територия.

В първия случай става въпрос за хладнокръвен анализ на входа и изхода: когато разходите, свързани с бунтовете на населението на колонията, надвишават дългосрочните ползи, които колониалната власт извлича от колонията си, тогава тя се съгласява да признае независимостта на бившата си колония по чисто комерсиални причини.

Подобно бяха сметките в случая с отношенията между Великобритания и Индия.

Не може този, който обявява имперската концепция за конституиране на държавата на всички сърби, да бъде убедителен в очите на сериозните граждани, ако не успее да запази Косово и Метохия като част от Сърбия, без значение какъв е статутът на тази сръбска провинция, в която е осигурено правителство на етническото малцинство.

Той не може да бъде възприет като държавник от сериозен калибър, а като компрадор – манипулатор, който продава идеологическа мъгла, за да увеличи собствената си власт, а не властта на държавата, която управлява, независимо от конституционните правила.

За тези, които са застанали на колене, не остава нищо друго, освен да разработят мегаломанска история за вътрешно ползване, която обаче ще разсмее околните държави и най-вече великите сили. Спасението на Сърбия за тези, които я носят в сърцата си, се крие единствено в масовото радикално гражданско патриотично неподчинение, което ще върне предишното ѝ достойнство.

***

Слободан Дивияк, в. „Данас”