След 30-годишният опит нещата изглеждат по съвсем друг начин. Вече не говоря за преход, а че вървим по лош път и преди всичко в икономиката, която не е в състояние да се пребори на световния пазар и разчита на помощта от емиграцията. Приказките за либерализма, свободния човек и правата на човека бяха подменени от жесток капитализъм и невъзможността да създадем общество.
Преди в Албания нямахме общество. Имаше принудителна колективизация. Диктатура, в която властваше един човек, която задушаваше всяка личност, но и носенето на отговорност. Гражданите бяха в позицията на деца. На децата, които бяха загубили родителите си попаднаха в света на екстремния индивидуализъм. В същото време не трябва да забравяме за авторитартния манталитет, който вирееше в продължение на столетия. Партиите, които бяха формирани, не носеха в себе си демократичен дух, те са партии на олигархията с престъпно обкръжение. Те не водят икономическа политика в полза на народа, но имат престъпното им обкръжение, което им гарантира съществуването. Отново живеем в условията на авторитарен режим. Единственото нещо, което ще добавя е, че няма полицейски режим от времето на Енвер Ходжа.
Олигарсите превзеха всички партии, които загубиха собствените си ресурси. Медиите също са в техни ръце. Те напълно контролират и правосъдната система. В крайна сметка ние имаме три банди: Социалистическата партия на Еди Рама, партията на Сали Бериша и една по-малка. Това нещо аз наричам - путинизъм. Опозицията и медиите съществуват, но тяхното влияние е незначително. Навлязохме в период, в която няма смяна, няма ротация.
От друга страна, САЩ и ЕС си партнират с авторитарните режими. Те не са достатъчно заинтересовани за случващото се на Балканите. Още повече като се има предвид, че и те самите преминават през кризисни времена и не са заинтересовани от напредъка на демократичните процеси в региона. Европа също загуби своя компас. Ние вярвахме, че в Европа е настъпил краят на историята, но това не е точно. Така ние се изправихме в ситуацията, която аз наричам наркокапитализъм. Не е ясно в каква посока върви Европа, а и ние самите в каква посока вървим. С една дума тази Европа, не е онази, за която ние си мечтаехме. Останахме без перспектива.