Узаконяването на продажбата на млечни продукти - сирена и кашкавал, е доста сложно в България. Не мога да продавам свободно – нито мога да имам някаква сергия на пазара, нито да участвам във фермерски пазар, нито да ги продам на някоя верига от търговската мрежа. Трябва, който иска да си ги закупи, да дойде във вкъщи или във фермата.

Има една Наредба 26, която ти позволява процент от добитото мляко да го преработиш и евентуално да го продадеш. Но въпросът е, че тази наредба е правена за фермери, които са с доста повече животни, с повече мляко - по-индустриално ориентирани. Докато такива ферми като моята, с по 100 – 200 овце, или по-малко, не ги устройва, тъй като не добиват толкова мляко и просто не си заслужава, чисто от икономическа гледна точка, дори да кандидатстваш, тъй като одобрението при кандидатстване не е лесна процедура.

Поради тази причина със заместник-министъра на земеделието Георги Събев, с Гергана Кабаиванова и още няколко души, работим по проект, целящ да узакони производството, продажбата и търговията на домашни храни.

Това каза в интервю за БГНЕС младият фермер Ерик Борисов, който отглежда 120 овце в плевенското село Ясен и произвежда различни млечни продукти.

Ерик Борисов сподели, че в момента проектът е в много начален стадий на преговори, тъй като има много неясноти как ще се продават продуктите – дали ще подлежат на проверка от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), дали производителите ще трябва да се регистрират някъде, дали ще работят със собствена суровина, или ще я купуват от други ферми, за да произвеждат млечни продукти. „Въобще, има доста неизвестни, но в крайна сметка затова сме се събрали, имаме и подкрепа от държавата в лицето на зам.-министъра, тъй че вярвам, че вървим в една доста добра посока нагоре“, заяви той.

По думите му с оглед на нестабилната политическа обстановка, каквото и да се прави, мисли и говори, ще дойде един период, в който ще дойдат нови хора и ще застанат начело на държавата и младият фермер не е сигурен дали те ще искат да помогнат за реализирането на проекта. Той обаче все пак е обнадежден, че би трябвало следващите поколения министри да не игнорират проблема, както се е случвало досега.

27-годишният мъж споделя, че е израснал с животните, тъй като дядо му и баба му цял живот се занимават с това. В момента, в който Ерик завършва училище заминава да учи първо в София, но след това решава да запише „Журналистика“ във Великотърновския университет.

„Дойде един период, в който след като вече бях студент, реших, че животът в града не е за мен и лека-полека започнах да се прибирам на село“, разказа той, като уточни, че първо започва да помага на дядо си през уикендите във фермата, която по онова време тъкмо е била регистрирана и била значително по-малка. След като приключва следването си в старопрестолния град започва да се занимава активно с отглеждането на овце от породата „Плевенска черноглава овца“, която е традиционна и е свързана с обичаите в плевенския край.

„Животът на село ми харесва, привлича ме“, споделя още Ерик и допълва, че намира доста голяма ниша в този сектор, тъй като през последните 10 – 15 години не само в Плевенска област, но и в цяла България, масово фермерите са разпродали животните си, защото това е един неатрактивен бизнес от гледна точка на изкупните цени на млякото и на месото, които са доста ниски.

„От изкупната цена до цената на продукта в търговската мрежа, цифрата скача с 500% сигурно. И в крайна сметка от бизнес гледна точка реших да се върна на село и да запълня бизнес нишата, която за в бъдеще да мога да развия и както се вижда тук, в последно време, доста добре се развиват нещата за мен и за моята ферма“, заяви Ерик.

Въпреки успехите на младия фермер и до ден-днешен му е трудно, но с течение на времето трудностите стават от различно естество. „Докато науча кое как става и как се получават нещата, доста ми трябваше, за да се науча“, подчерта той.

Младият фермер обясни и какви грижи изискват животните. "Овцете се доят, когато са в активен сезон (когато се оагнят), или 180 дни в годината имат мляко. Трябва да им се чисти постоянно, както и да се хранят, което е много важна част от овцевъдството. Овцете от тази порода не са капризни и нямат специални нужди като чуждестранните породи, които са доста популярни у нас", разказа още той.

Стадото на Ерик се храни на пасище, което се намира на метри от фермата и от пролетта до ноември месец животните са навън през цялото време. Подобен тип пасища са изключително полезни за овцете, защото не са третирани по никакъв начин с препарати, както например са земеделските земи. Освен това по този начин овцете се хранят свободно, а не по график и насила.

Стадото се прибира или само за да бъде издоено, или за медицински грижи като профилактични прегледи и обезпаразитяване.

„Единствено през зимата, когато е студено, когато вали сняг и дъжд, температурите са минусови, животните не излизат от фермата и се хранят на ясла, т.нар. оборно хранене“, сподели Ерик и добави, че тогава на овцете се дава царевица, пшеница, сено, люцерна.

От получената суровина по време на активния сезон на овцете, той прави сирене, кашкавал, кисело мляко и катък. Интересното е, че освен, че обработва цялата суровина, Ерик прави и няколко вида сирене. Техниката за първото сирене е специфична – в момента, в който се издоят животните и млякото е все още топло, започва процесът за направата му, млякото се съсирва, получава се сиренина, след това се разрязва, завива се в калъп и се получава т.нар. селско сирене. Вторият вид сирене е по БДС, по технология, с пастьоризация и със закваска, а през лятото прави и трети вид – с люти чушки.

От 2 – 3 години Ерик прави и кисело мляко. А тази година е научил как да прави и кашкавал от овче мляко, също и катък.

„При катъкът е интересно, че се получава само от овце, които са в края на лактационния си период, когато млякото им е най-мазно и най-маслено и сирене вече не може да стане, тъй като понеже е много мазно млякото не може да се съсирва“, обясни той.

Всеки един от продуктите се правят по занаятчийски начин – няма скъпи уреди като пастьоризатор или промишлени роботи, всичко се прави на огън, на водна риза, с подръчни материали.

По думите на Ерик, въпреки че направата на млечните продукти е трудоемка и отнема време, всичко в крайна сметка си заслужава, защото клиентите го оценяват.

"Повечето мандри не въобще не използват суровината. Доколкото знам, овчето мляко, което се добива в България от повечето ферми, независимо дали са индустриални или по домашен тип като моята, се изкупува на цена от 2 лева и въобще не отива в български мандри, а се изнася за чужбина", разказа фермерът.

Той обясни, че за направата на един килограм зряло овче сирене са нужни между 4 и 6 литра мляко, а при изкупна цена от 2 лева, както и пастьоризацията, закваската, сирищната мая и солта, също и периодът на ферментация от поне 40 дни, в който сиренето трябва да зрее в хладилна камера, значително оскъпяват крайния продукт.

„В крайна сметка в търговската мрежа и с надценка от търговеца, имаме една цена на сиренето от около 25 лева за килограм. И масово хората като видят такава цена в магазина, още повече от някоя мандра, която например не са чували и нямат някакви впечатления от нея, по-скоро не искат да рискуват с тази цена и предпочитат късите доставки, т.е. директно от фермер да си купят“, каза Ерик.

Проблемът е, че такива фермери в последно време не се намират много. „Броим се на пръсти тези хора, които директно от фермата си използваме суровина и я преработваме“, подчерта той.

Младият фермер отбеляза, че заради инфлацията през 2023 г. цената на продукцията му ще се увеличи. Към момента обаче селското сирене, което е с минимална топлинна обработка, струва 14 лева за килограм, сиренето тип БДС – 17 лева, а сиренето с люти чушки – 22 лева. Овчият кашкавал се продава на цена от 30 лева за килограм. Киселото мляко е 5 лева за 800 грама, а прясното – 3,50 лева за литър. 800 грама катък струва 10 лева.

„Цените с една дума са приемливи, но въпросът е, че суровината си е моя“, уточни Ерик.

Плановете на фермера от село Ясен са да направи още една сграда - по-голяма и по-модерна, в която да могат да се съберат поне 200 – 250 овце. Инфлацията обаче оказва влияние и върху разрастването на фермата.

На въпроса дали взима субсидия за отглеждането на 120 овце, Ерик отговори, че получава т.нар. директни ставки. „По принцип директните ставки са два вида. Аз взимам от този, които са по-ниските. Субсидията, която се дава на овца майка, е 39 лева на животно, като се субсидират само овце, които са навършили една година“, обясни той и поясни, че млади овце, т.нар. агнета, шилета, както и мъжките животни не се субсидират.

Ерик сподели, че и до ден-днешен има хора, които не разбират желанието му да се върне да живее на село и да се занимава с отглеждането на животни, никога обаче не е обръщал внимание на това. „Винаги съм знаел накъде отивам и винаги следвам пътя, по който съм поел“, категоричен е той. /БГНЕС