Foreign Affairs: За и против среща на върха в подкрепа на демокрацията

Новоизбраният президент на САЩ Джо Байдън обяви, че през първата година от престоя си в Белия дом ще организира среща на върха в подкрепа на демокрацията. Фактът, че подчертава значението на демократичните съюзници и партньори на САЩ е положителната разлика между него и отношенията на Доналд Тръмп с автократите.

За цел на програмата на срещата е обявена „укрепването на демократичните институции, честно противодействие на предизвикателствата, които идват от изоставащите от демокрацията държави и изработване на общ дневен ред за преодоляване на заплахите пред нашите общи ценности“. На пръв поглед това изглежда просто, пише списание „Foreign Affairs“. В политиката, обаче, идеологията е преплетена с интересите и тя може да се окаже нецелесъобразна, когато минусите са повече от плюсовете. Новата администрация може да установи, че в нашето сложно време такава среща на върха е излишно натоварване, което ще създаде главоболие на САЩ при съставяне на списъка на поканените. В такъв случай Вашингтон рискува да се сблъска с неприемането на идеята да оглави по право такава среща от глобален мащаб. Съединените щати би трябвало да съсредоточат вниманието си върху неголеми групи на вече съществуващи демократични съюзници и партньори и да възстановят собствените си инструменти за поощряване на демократичните промени и спазването на човешките права. Първият проблем на САЩ ще бъде да реши, кого да покани на срещата на върха в подкрепа на демокрацията и на базата на какви критерии. По-голямата част от държавите-членки на ЕС и НАТО се вписват изцяло в определението „демокрация“, но не всички. Трябва ли администрацията на Байдън да покани Унгария и Полша – държави, чиито лидери нарушават една след друга демократичните норми и които в продължение на няколко седмици блокираха приемането на бюджета на ЕС и пакета от антикризисни мерки в условията на пандемия заради изискването да се спазва върховенството на закона? За такава международна демократична среща едва ли подхожда и Турция, която е член на НАТО и която „Фридъм Хаус“ квалифицира като „несвободна“ държава. Но изключването от групата на потенциалните участници в срещата на стратегически важни държави като Турция може да доведе до последици в двустранните отношения със съюзниците, които са важни в борбата срещу нарастващата агресия на Русия. Администрацията на Байдън трябва да използва отношенията на САЩ с такива държави, за да оказва натиск върху техните лидери. Да започне мандата си с публично пренебрегване на съюзниците, недопускайки ги да участват във важно международно събитие, едва ли е най-конструктивното решение, пише изданието.

Що се отнася до държавите извън Европа, Вашингтон ще трябва да вземе няколко не особено прости решения. Например, Индия, която често бива представяна като най-голямата демокрация в света и член на Индийско-Тихоокеанската „четворка“, в която влизат още САЩ, Япония и Австралия. САЩ привлякоха Индия към този съюз за реализацията на общите интереси на четирите държави в регион, доминиран от Китай. Япония и Австралия са убедени демокрации, но според анализа на компания „Economist Intelligence Unit“, през последните шест години Индия се е класирала на второ място (от 167) сред страните, потъпкващи гражданските свободи. През февруари миналата година бяха извършени нападения над индийски мюсюлмани, които по жестокост могат да бъдат сравнени с погрома срещу евреите в „Кристалната нощ“ в нацистка Германия. Не липсват подобни дилеми и при други държави-кандидати: Индонезия постигна известен демократичен прогрес след падането на авторитарния режим през 1989 г., но през последните години е налице стагнация, а сега се наблюдава упадък на демокрацията. В Бразилия президентът Жаир Болсонаро изпитва удоволствие, когато го наричат „тропическия Тръмп“ и се радва на своята „война с демокрацията“. Филипините са стратегически важна държава за САЩ. Но президентът ѝ Родриго Дутерте разреши бруталното убийство на над 8 000 души и наруши много други основни демократични норми и процедури, въплъщавайки „мрачното бъдеще на демокрацията“. Има много държави в Близкия Изток и в Африка, в които ситуацията е плачевна. Единствената арабска страна, която „Фридъм Хаус“ оценява като „свободна“, е Тунис. Дали рамките на срещата ще бъдат разширени, за да се допусне участието в нея на „частично свободни“ приятелски държави като Йордания, Кувейт и Мароко? Справедливо би било да не се канят Саудитска Арабия и ОАЕ, които ще разчитат да наваксат пропуснатото с друг тип отношения с Вашингтон. За участие в срещата ще имат претенции Южна Африка, Ботсвана, Кабо Верде, Гана, Мавриций и Намибия, но и тук изборът между демокрацията и геополитическия интерес ще се отрази на двустранните отношения.

Болсонаро - Тръмп от тропиците

Привържениците на провеждането на подобна среща биха казали, че за лидерите, поканени за участие в нея това ще се превърне в своеобразен стимул за промяна на действащите методи на управление. Но американските политици, оценяващи трезво ситуацията, не могат да разчитат на това Виктор Орбан, Реджеп Тайип Ердоган, Нарендра Моди, Болсонаро и други подобни на тях да проявят интерес към „честното противодействие“ на своето отстъпление от демократичните принципи в подкрепа на „общия дневен ред“, основан на „общи ценности“. Ако бъдат поканени, те ще се върнат у дома като лидери на страни, които само по име ще се водят демократични. А ако не бъдат поканени, ще се възползват от това пренебрежително отношение и ще разпалят допълнително ксенофобския национализъм в своите държави. Вместо организирането на такава среща на върха, за САЩ ще бъде по-полезно да действа чрез вече съществуващи структури като НАТО и Г-7. Вашингтон може да заздрави сътрудничеството си с Европейския съюз, да насърчава увеличаването на многостранността сред основните си азиатски съюзници и дори да намери по-добри начини за взаимодействие със своите съюзници от НАТО и азиатските държави. Администрацията на Байдън трябва да насочи част от своите усилия и средства за активизиране на дейността на своите структури и политики в областта на развитието на демокрацията и спазването на човешките права. Средствата са орязани, моралният дух е спаднал, а ефективните програми са сведени до нула. При Тръмп почти беше унищожена Агенцията за международно развитие на САЩ, а много фондации и институти на изпълнителната власт се нуждаят от подкрепа. Администрацията на Байдън може да разпространява американските ценности с помощта на вече съществуващите съюзи и партньорства, като същевременно възобнови финансирането на американските институции, които се занимават с проблемите на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона. /БГНЕС