Форин полиси: Намаляването на добива от ОПЕК+ ще има незначителен ефект за Русия

ОПЕК+ се споразумя за значително намаляване на производството на петрол, въпреки опитите на Байдън да се противопостави, пише „Форин полиси“. Въпреки че решението ще засегне неговата администрация, положителният ефект за Русия също ще бъде незначителен, смятат авторите на статията.

Става дума за бизнес, а не за нещо лично: задаващата се световна рецесия застрашава търсенето на петрол.

Картелът на страните производителки на петрол, воден от Саудитска Арабия, се договори за драстично намаляване на производството. По този начин картелът пренебрегна задкулисните дипломатически усилия на администрацията на Байдън, която се опитваше да предотврати подобно намаление, тъй като то щеше да застраши повишаването на цените на бензина по света и донякъде да подпомогне руската икономика, засегната от конфликта в Украйна.

На среща във Виена картелът на водещите световни износители на петрол се споразумя да намали производството с два милиона барела дневно. Това е най-голямото намаление от началото на пандемията COVID-19 през 2020 г. Подобно споразумение обаче е само на хартия – в действителност картелът ще намали производството с около един милион барела, тъй като повечето членове на ОПЕК вече произвеждат по-малко от определените им квоти. Цените на петрола се повишиха леко в сряда, но не се наблюдаваше рязък скок.

„Те договориха по-голямо намаление на хартия, за да запазят квотите, защото това е болезнено, като вадене на зъби“, казва експертът от петролната индустрия Матю Рийд, който е вицепрезидент на базираната във Вашингтон консултантска фирма Foreign Reports. „Това е много важно. Това означава, че ОПЕК изтегля от пазара по-малко петрол, отколкото прогнозират медиите“.

Причината за намаляването на производството не е наказателната политика, срещу която протестира Вашингтон. Това е по-скоро страхът от предстояща световна рецесия, която ще намали значително търсенето на петрол в световен мащаб. Миналата седмица „Голдман Сакс“ намали прогнозата си за цената на петрола през 2023 г. от 125 на 108 долара за барел, като обясни това с вялото търсене, което се наслагва върху рязкото намаляване на лихвените проценти от страна на централните банки.

Решението обаче е удар за стопанина на Бели дом, който тази година порица Саудитска Арабия и други държави от Персийския залив за поддържането на свръхпредлагане на петрол. Най-важните партньори на Вашингтон в Близкия изток – Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства – застанаха на страната на други големи страни производителки на петрол, включително Русия, и подкрепиха решението за намаляване на производството на петрол. В неуспешната кампания за оказване на натиск върху членовете на ОПЕК+ участваха много висши ръководители от администрацията на Байдън, включително Амос Хохщайн, главният съветник на президента по въпросите на енергетиката.

Решението на картела предизвика раздразнението на американските законодатели, включително на съюзниците на Байдън от Демократическата партия. Те разкритикуваха президента за опитите му да се сближи със Саудитска Арабия през последните месеци. „Мислех…, че когато има международна криза, Персийският залив ще предпочете Америка пред Русия и Китай", написа в Туитър сенаторът от Демократическата партия и член на сенатската комисия по външни отношения Крис Мърфи.

„Президентът Байдън трябва ясно да заяви, че ще спрем да доставяме оръжия и части за самолети на Саудитска Арабия, ако тя измами американския народ и засили позициите на Путин, като направи сериозни съкращения на производството на петрол“, заяви членът на Камарата на представителите от прогресивните демократи Ро Ханна, след като научи новината за решението на ОПЕК+. „Те се нуждаят от нас много повече, отколкото ние от тях“.

Съветникът по националната сигурност Джейк Съливан и директорът на Националния икономически съвет Брайън Дийс направиха съвместно изявление от името на Белия дом, в което отбелязват, че президентът е „разочарован“ от решението на ОПЕК+ да намали производството в условията на енергийна криза, предизвикана от военната операция на Русия в Украйна, и нарича решението „недалновидно“.

„В момент, когато подкрепата за световната система за енергийни доставки е от първостепенно значение, решението ще има най-неблагоприятно въздействие върху страните с ниски и средни доходи, които вече страдат от повишаващите се цени на енергията“, заявиха Съливан и Дийс. Администрацията заяви, че ще реагира положително на драконовските антитръстови закони, които се изготвят почти всяка година в продължение на десетилетия, и няма да има нищо против проверката на действията на ОПЕК.

Администрацията на Байдън извлича политически и икономически ползи от ниските цени на бензина, които достигнаха рекордни стойности през лятото, а след това започнаха да намаляват. Членовете на ОПЕК обаче са обезпокоени от две неща: резкия спад на търсенето (и цените на петрола) и плана на Г-7 да наложи минимална цена на износа на петрол от Русия. ОПЕК иска да остане картел на продавачите и не възнамерява да прехвърля ценообразуването върху потребителите.

„Администрацията на Байдън и производителите от ОПЕК имат различно виждане за пазарните условия и различни опасения. Те винаги действат от личен интерес. Не можем да очакваме от тях да пожертват своите интереси заради нашите“, казва Саманта Грос, експерт по енергийна сигурност в института „Брукингс“.

Сред високопоставените служители, които присъстваха на срещата на ОПЕК+ във Виена, беше руският вицепремиер Александър Новак. Той играе важна роля в усилията на Кремъл да поддържа дипломатически връзки с други големи страни производителки на петрол, докато САЩ и западните им съюзници водят кампания за дипломатическа и икономическа изолация на Русия, откакто тя започна военната си кампания в Украйна. Решението на картела е и символичен удар по опитите на САЩ да лишат Русия от десетки милиарди долари приходи от петрол, които са истински спасителен пояс за нейната икономика. Западът обвинява Кремъл, че използва енергийните доставки като инструмент за геополитически натиск.

Ако това е символичен удар върху антируските усилия на Запада, практическите последици от съкращаването на производството за Москва ще бъдат незначителни, смята Рийд. „Те просто записаха на хартия барелите, които Русия вече е загубила заради санкциите. В противен случай тя няма да защити по никакъв начин пазарния си дял, тъй като броят на купувачите, които е имала тази година, е намалял рязко. Глупаво е да се представя това решение като услуга, оказана на Русия от саудитците. Става дума за цялостната картина и за световната икономика, която е на ръба на фалита“, добави експертът.

През последните месеци Русия затяга все повече енергийната примка около врата на Европа, а цените на газа вече се покачиха до небето. Европа и голяма част от останалия свят са в разгара на сериозна енергийна криза, която предизвика социални вълнения и наложи спешни интервенции за подпомагане на населението и стабилизиране на пазарите.

Страните с нововъзникващи икономики вече се борят да се справят с нарастващите цени на енергията и повишаващите се разходи за живот. В този контекст Белият дом и експертите предупреждават, че решението на ОПЕК ще има изключително негативно въздействие върху страните, които са се превърнали в заложници на световните цени на петрола.

„За съжаление, повишаването на цените на енергията винаги има най-лошо въздействие върху развиващите се страни. А в сегашната обстановка, когато доларът се засилва и повишава цените още повече, Югът естествено е най-силно засегнат“, каза Грос. /БГНЕС