Фръчковски: Без коридор №8 Македония е малка гара по магистралата Гърция-Сърбия

Коридор №8 е една трагична приказка и една голяма болка, за която непрекъснато говоря в различни контексти.

Тук не става въпрос само за българо-македонските и македонско-албанските отношения. От чисто егоистичен, национален интерес за Македония е изграждането на този коридор. Той трябва да бъде основен приоритет. Като страна на кръстопът, вярно е, че всички балкански държави се определят като държави на кръстопът между Изтока и Запада, между Европа и Азия, но Македония единствено е на истински геостратегически кръстопът.

През нея минават двете основни магистрали - Виа Егнация и Виа Милитарис. Ние сме в буквалния смисъл на думата страна на кръстопът. Македония може да бъде стабилна и балансирана само и единствено ако и в четирите посоки функционира по един балансиран и равноправен начин. Тогава тя няма да бъде застрашавана. Само така тя ще живее добре.

В противен случай, когато само едно от тези направления действа по политически причини, а това у нас е така точно по политически причини още от времето на бивша Югославия и има форсиране само в едната посока Сърбия-Гърция, тогава страната ни губи от стойността си и на практика е значително по нестабилна. Така тя не може да изпълнява своята роля на страна-кръстопът. В този смисъл, нашето значение и сила в региона е, ако при нас се действа и в четирите посоки. От стратегическа и технологична гледна точка Коридорът Изток-Запад е много далеч от направлението Север-Юг. И това е голям стратегически проблем.

Ние нямаме никакво оправдание за тази ситуация.

Вярно е, че Гърция ни създаде известен проблем, защото тя ни блокира възможностите за получаване на кредит за Виа Егнация. Самата Гърция построи паралелно своя Виа Егнация в северната част на страната си. И така започна да твърди: За какво ви е на Вас Виа Егнация, имате Виа Егнация? Така тя блокира финансовите средства в Европейския съюз. Но ние сме длъжни да намерим средства и да преодолеем този проблем. Става въпрос за около 400-600 млн. евро за връзката с България и около 200-300 млн. евро за връзката с Албания.

Тук говоря за жп връзката, за пълната пътна инфраструктура и телекомуникационни връзки. Имаме едно малко подобрение по пътя през Щип за България, но това е много далеч от необходимото. Длъжни сме да изградим връзката през Куманово /Кюстендил, бел.ред./ на необходимото ниво и с необходимия стандарт.

Но това, което трябва да направим много бързо след това, е много по-съществено, защото в региона ние не се познаваме. На политическо ниво имаме договори, но реално нашите университети не си сътрудничат. Ето, аз преподавам в Москва, но прескачаме региона. Аз не познавам българските и албанските си колеги. На практика ние нямаме реално сътрудничество. Ние трябва да имаме всекидневно партньорство. Всеки месец български учени да преподават в Скопие, а аз да ходя в София. Това е сътрудничество, а не политически договори за сътрудничество, пълни с дрънканици. Трябва да имаме истинско партньорство, което тази пътна инфраструктура трябва да стимулира, тя да стане по-достъпна, по-лесна, ежедневна.

Аз лично много натискам това да бъде сред приоритетите на македонската страна и това истински да бъде реализирано. След това да настъпи всекидневно сътрудничество. /БГНЕС

Анализът е направен специално за Агенция БГНЕС.