Франция и Германия опитват да заздравят връзките

Канцлерът Олаф Шолц посещава Париж днес, за да отпразнува 60-годишнината от следвоенното френско-германско сътрудничество, предаде АФП.

Личните отношения на Шолц с президента Еманюел Макрон не са толкова топли. Двамата лидери се срещат сутринта в университета Сорбона преди съвместното заседание на кабинета от 12:30 ч. по Гринуич.

Но "има структурни проблеми, които отиват по-далеч от личните отношения", каза Якоб Рос, изследовател в Германския съвет за външни отношения (DGAP) в Берлин.

Търканията се усещат дори от обществеността, като 36% от френските респонденти и 39% от германците заявиха тази седмица пред социологическата агенция Ipsos, че отношенията страдат.

Елисейският договор от 1963 г., подписан между лидерите след Втората световна война Конрад Аденауер и Шарл дьо Гол, предвижда всичко - от военно сътрудничество до младежки обмен.

Оттогава насам Франция и Германия често изграждат основите на съвместното реагиране при кризи в Европа и сега други държави отново гледат към тях.

Основните въпроси, които трябва да се решат, включват конфликта в Украйна, климата и енергетиката, както и европейската конкурентоспособност, изправена пред нова вълна от американски субсидии в САЩ.

"И в двете страни сме наясно, че ние сме двигателят на Европа", заяви в интервю за АФП Баербел Бас, председател на Бундестага, долната камара на германския парламент.

"Много се надявам, че френско-германските отношения ще намерят нов тласък благодарение на тържествата в неделя", каза тя.

Германия все още не е решила дали да достави - или да позволи на съюзниците си да доставят – танкове „Леопард“ 2 на Киев почти година след инвазията.

Впечатлението, че "има обединена коалиция и че Германия стои на пътя, е погрешно", заяви в петък новоназначеният министър на отбраната Борис Писториус.

Франция притиска Германия да действа по-бързо, като през април избърза с мобилната артилерия, а този месец - с леките танкове.

На други места действията за съвместно разработване на изтребители и танкове от следващо поколение се бавят, а Франция отсъства от инициативата за противоракетна отбрана "Небесен щит" на 14 държави, ръководена от Германия.

Рос предположи, че част от проблема се крие в това, че Франция държи на историческото си самочувствие на суверенна, ядрена сила с място в Съвета за сигурност на ООН. За разлика от Париж, Берлин през последните десетилетия с удоволствие оставя въпросите на отбраната предимно на САЩ.

И от двете страни се забелязват първи признаци на промяна - Франция активизира ролята си в НАТО след инвазията в Украйна, а Германия модернизира въоръжените си сили за 100 млрд. евро.

Встрани от отбраната, взаимосвързаните търговски и енергийни главоблъсканици засягат както Франция, така и Германия.

За Берлин "нещата станаха много сложни, защото икономическият и политическият модел на Германия е поставен на изпитание", казва Морис Гурдо-Монтан, бивш френски посланик в Берлин.

Без евтин руски газ или ядрена енергия Берлин е принуден да се върне отчасти към въглищата, тъй като възобновяемите енергийни източници все още не могат да компенсират разликата.

За разлика от тях Франция се бори да ремонтира и замени остарелия си парк от ядрени реактори.

Някои в Берлин се опасяват, че Китай ще последва руското нахлуване в Украйна и ще завладее Тайван и ще откъсне Германия от жизненоважен пазар.

Лидерите в цяла Европа се опасяват от нарушения в трансатлантическата търговия, предизвикани от Закона за намаляване на инфлацията (IRA), който ще влее милиарди долари в американски технологии, щадящи климата.

Очаква се Макрон да настоява пред Шолц днес да се присъедини към съвместния отговор, след като тази седмица получи подкрепата на испанския лидер Педро Санчес.

За Франция и Германия в частност има и фундаментални неща, които трябва да бъдат обгрижени, за да се запазят отношенията в бъдеще.

"Отношенията са станали по-малко реални" за обикновените французи и германци, каза Гурдо-Монтан, и "са загубили част от емоцията си". /БГНЕС