"Първоначално багетата е смятана за луксозен продукт. Работническата класа е яла селски хляб", казва Лоик Биенасис от Европейския институт за история на храните и културите, който е помогнал за изготвянето на досието на ЮНЕСКО.
"След това потреблението става широко разпространено и през 60-те и 70-те години на миналия век багетите завладяват и селата", казва той.
По-ранната история на багетите е доста неясна.
Някои твърдят, че дългите хлябове са били разпространени още през XVIII в., а според други е било необходимо въвеждането на парните пещи от австрийския хлебар Август Занг през 30-те години на XIX в., за да се оформи съвременното им въплъщение.
Според една от популярните истории Наполеон наредил хлябът да се прави на тънки пръчици, които да се пренасят по-лесно от войниците.
Друга пък свързва багетите със строежа на парижкото метро в края на XIX в. и идеята, че багетите по-лесно се късат и споделят, като се избягват споровете между работниците и нуждата от ножове.
Франция подаде искането си до ЮНЕСКО в началото на 2021 г., като багетите бяха избрани пред цинковите покриви на Париж и фестивала на виното в Арбоа.
"Това е признание за общността на занаятчиите хлебари и сладкари", заяви в изявление Доминик Анрак, президент на Федерацията на хлебопроизводителите.
"Багетата е брашно, вода, сол и мая - и майсторлъкът на хлебаря." /БГНЕС, АФП
Париж / Франция