ФТ: Британските въоръжени сили трябва да се адаптират радикално, за да посрещнат бъдещите заплахи

Може ли днешна Великобритания да се смята за могъща военна сила? Уви, не. Въпреки че Обединеното кралство няма да влезе в никакъв конфликт без подкрепата на партньорите си, неговите конвенционални сили вече са критично малки. Общият брой на активния персонал е около 150 000 души. Това е дори по-малко от морската пехота на САЩ.

Политическият документ от миналия месец, в който се излага стратегия за справяне с настоящите и бъдещите заплахи, не помага на нещата. В него не се предлагат нито реални мерки, нито стратегически план за обръщане на настоящата тежка тенденция. Документът до голяма степен повтаря концепции от Националната отбранителна стратегия на САЩ, вместо да определи нов курс, който днешната действителност изисква. Необходимо е по-радикално мислене.

Британският министър на отбраната в оставка Бен Уолъс обеща, че до 2030 г. страната ще харчи поне 100 млрд. паунда годишно за въоръжените сили - приблизително два пъти повече, отколкото харчи днес. Но като се вземе предвид инфлацията, покупателната способност на тази сума ще бъде значително намалена след седем години.

Основната слабост на програмния документ е объркването на целите и средствата. Първите четири глави се отнасят до персонала, технологиите и „кампаниите“, които Министерството на отбраната възнамерява да разгърне. И едва след това се очертават перспективите за предстоящата трансформация. Но в крайна сметка именно промяната би трябвало да е в центъра - и нищо друго. В края на краищата те са остро закъснели, като се имат предвид предизвикателствата, които поставят Китай, Русия и бюджетът, който очевидно е недостатъчен за поддържане на въоръжените сили.

И накрая, подобно на много други документи за военна стратегия, тя е написана на военен жаргон, а не по същество. Концепцията за „всеобхватно“ възпиране - лозунг, заимстван директно от лексикона на американската армия - е неясно дефинирана. Понятията „кампания“ и „глобална конкуренция“ също не са дефинирани.

През 1971 г. завърших двегодишна служба в Кралския флот като офицер на обмен. Тогава Кралските военноморски сили бяха огромна сила, разполагаща с три самолетоносача, 81 разрушителя и фрегати, 39 дизелови и атомни подводници и около 250 изтребителя "Фантом" и щурмови самолета „Буканер“.

Днес флотът се е свил до два самолетоносача, 18 разрушители и фрегати, два десантни кораба, шест ядрени подводници и четири катера "Авангард". Очакваше се до 2025 г. флотът да получи 48 изтребителя F-35B Lightning II, въпреки че доставките бяха забавени. Армията също ще се свие до 72 500 души и само 148 танка.

Когато специална парламентарна комисия миналия месец зададе въпроса дали армията някога ще може да разположи третата си бойна дивизия, началникът на щаба адмирал сър Тони Радакин избегна директен отговор. „Ние признаваме, че тази дивизия трябва да бъде подсилена“, съобщи Радакин и добави: „Вече сме в процес на изпълнение на тази задача и ще я укрепим още повече“. Казано на прост човешки език, третата дивизия не е готова за война. Дори боевете в Украйна изглежда никога не са придавали на армията необходимата спешност.

Способността на британската армия да възпира конфликти и да защитава страната зависи от това дали може да направи потенциална вражеска атака толкова скъпа, че тя дори да не я обмисля. А това е възможно дори със сили от 150 000 души.

Дезорганизацията на противника ще бъде постигната с помощта на кинетични (огнева мощ и маневри) и некинетични (кибернетични оръжия, електронна война, дезинформация, дезориентация и измама) средства за обезглавяване на противниковото командване. Това предполага и създаването на „експедиционен“ капацитет за бързо разгръщане, независимо дали в рамките на НАТО или отделно.

Това ще изисква дълбоко преструктуриране, но необходимите технологии вече са налични. Украйна демонстрира как дори евтино гражданско оборудване - като безпилотни самолети и сателити - може да бъде използвано за мощни военни приложения. Продължаването на същия курс без никаква промяна ще доведе само до по-нататъшно отслабване на британските въоръжени сили. /БГНЕС

----------

Харлан Улман е бивш американски морски офицер и старши съветник в Атлантическия съвет, един от авторите на доктрината „Шок и ужас“. Неговият анализ е публикуван във „Файненшъл таймс“.