Въпреки отслабените икономически показатели, по-голяма част от анкетираните от ФТ експерти очакват ЕЦБ да се въздържи от по-нататъшно отслабване на финансовата кредитна политика. Германия едва ли ще отстъпи на натиска, който да я принуди да провежда политика на допълнително бюджетно стимулиране.
Очаква се да продължи общата политика на съобразяване със ситуацията, породена от липсата на глобално търсене и изчерпаните възможности за финансова подкрепа.
Няма единодушие сред експертите по въпроса за намаляването на процентните ставки през тази година, както и относно продължаването на програмата за закупуване на еврооблигации.
Най-голям риск за икономиката на еврозоната са търговските взаимоотношения между САЩ и Китай и Брекзит.
Икономическите експерти изразяват съмнение, че призивите на Кристин Лагард към Германия и Нидерландия за използването на данъчни стимули ще бъдат успешни.
Темповете на ръст в еврозоната са много ниски. Това се дължи както на ниската производителност на труда, така и на песимистичните прогнози относно демографията. Затова цикличните спадове водят леко до стагнация. Финансово-кредитната политика вече не може да даде резултат, а бюджетното стимулиране е закъсняло, смятат експертите.
По данни на ЕЦБ, инфлацията в еврозоната е спаднала рязко с 1,8 % през 2018 г., а през 2019 г. достигна 1,2 %. Прогнозите са за по-нататъшно намаляване на инфлацията и през тази година, което е по-ниско от целевия показател на ЕЦБ, доближаващ се до 2 %.
През 2019 г. обемът на промишленото производство в еврозоната намаля, но сферата на услугите, ориентирана към вътрешния пазар, се оказа устойчива. Тази тенденция може да претърпи промяна през настоящата година, като според икономистите, областта на услугите и пазарът на труда ще продължат да бележат тенденция към забавяне. /БГНЕС