Днес преобладаващата част от наблюдателите са съгласни, че отслабващият щатски долар не може да загуби статута си на доминираща световна валута, тъй като на хоризонта няма алтернатива. Това може и да е вярно, но не го казвайте на многото държави, които бързат да намерят алтернатива на американската валута. Нещо повече, подобно самодоволство само ще ускори търсенето им.

Най-добър пример за това в момента е златото, чиято цена се е повишила с 20% за шест месеца. Нарастването на търсенето му днес се дължи на много необичайни причини. Това не означава, че инвеститорите, както малки, така и големи, търсят в златото начин да се предпазят от инфлацията и ниските лихвени проценти. Не, основните купувачи са централните банки, които драстично намаляват своите доларови авоари и търсят сигурни алтернативи на тях. Днес те купуват повече злато, отколкото когато и да било от 1950 г. насам, когато започват да се записват подобни данни. Месечното търсене на централните банки сега е рекордно високо и възлиза на 33% от общото световно търсене.

Поради този рязък ръст на покупките цените на златото достигнаха рекордни нива. Сега то е с 50% по-скъпо, отколкото показват моделите, които се основават на реалните лихвени проценти. Явно има някаква нова движеща сила, която стои зад цените на златото.

Ако се вгледате по-внимателно в централните банкери, ще видите, че 90% от тях са от развиващите се пазари, включително Русия, Индия и Китай. Неслучайно тези три държави водят преговори с Бразилия и Южна Африка за създаване на нова валута, която би могла да предизвика долара. Тяхната непосредствена цел е да търгуват помежду си директно, в собствените си валути. „Всяка вечер се питам защо всички държави трябва да търгуват в долари“, заяви бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва по време на посещение в Китай. Той отбеляза, че една алтернатива на долара би спомогнала за „балансиране на глобалната геополитика“.

Така златото, най-старият и традиционен от всички активи, сега се превърна в движещата сила на бунта на централните банки срещу долара. В миналото доларът и златото много често се разглеждаха като сигурни и безопасни пристанища, но сега златото се разглежда като по-сигурно. По време на кратката банкова криза през март стойността на златото се покачва, докато доларът пада. Разликата в това многопосочно движение никога не е била по-голяма.

Защо развиващите се страни се бунтуват сега, след като доларът се използва в световната търговия от края на Втората световна война? Защото САЩ и техните съюзници все по-често използват финансовите санкции като средство за натиск.

Удивително е, но днес 30% от всички държави в света са подложени на санкции от страна на САЩ, ЕС, Япония и Великобритания. В началото на 90-те години на миналия век те бяха 10%. Доскоро санкциите се налагаха предимно на малки държави. Но след това тази група държави започна тотална санкционна офанзива срещу Русия заради войната в Украйна, като изключи руските банки от световната система за разплащания в долари. Изведнъж за всички стана ясно, че всяка държава може да бъде мишена.

САЩ са прекалено уверени в непобедимостта на долара и смятат, че санкциите са евтин начин да се борят с Русия, без да използват войски. Но Америка плаща цената за това самодоволство, защото държавите се отказват от долара. Днес дори дългогодишни съюзници на САЩ като Филипините и Тайланд ограничават търговията в долари.

Броят на държавите, чиито централни банки се стремят да пуснат свои собствени цифрови валути, се е утроил от 2020 г. насам. Днес те са повече от 110. На тях се падат 95% от световния БВП. Много от тях тестват такава цифрова валута за използване в двустранни търговски сделки. А това е още едно открито предизвикателство към долара.

Някои се съмняват, че господстващото положение на долара е важно за икономиката на САЩ. Но голямото търсене на валутата като цяло намалява цената на заемите в чужбина - привилегия, от която САЩ отчаяно се нуждаят днес. Сред 20-те най-развити икономики Америка сега има втория по големина дефицит по текущата сметка и бюджетния дефицит след Великобритания и втория по големина външен дълг след Португалия, както показва позицията ѝ по отношение на чуждестранните инвестиции.

Историята за „липсата на алтернативи“ подхранва самодоволството на Америка и това представлява заплаха за САЩ. То се основава на световното доверие в американските институции и върховенството на закона, но като превръщат долара в оръжие, САЩ го подкопават. То се основава и на убеждението, че Америка е в състояние да изплати дълговете си. Това доверие обаче също отслабва, защото зависимостта на САЩ от чуждестранно финансиране само се увеличава. Последната защитна линия на долара е държавата Китай. Това е единствената икономика в света, която е достатъчно голяма и централизирана, за да оспори господството на американския долар, но тя е още по-затънала в дългове, а институциите ѝ са нефункционални.

Когато един гигант залага на слабостта на своите съперници, той трябва да се огледа внимателно в огледалото. Когато е предизвикан от „варварска реликва“ като златото и нови съперници под формата на цифрови валути, той трябва да търси начини да изгради доверие в своите фондове, без да приема позицията си на финансова суперсила за даденост. /БГНЕС

----------------

Ручир Шарма е инвеститор, автор, управител на фондове и колумнист на „Файненшъл таймс“. Той е ръководител на международния бизнес на Rockefeller Capital Management и е бил инвеститор в развиващите се пазари в Morgan Stanley Investment Management. Неговият анализ е публикуван във „Файненшъл таймс“.