Най-добър пример за това в момента е златото, чиято цена се е повишила с 20% за шест месеца. Нарастването на търсенето му днес се дължи на много необичайни причини. Това не означава, че инвеститорите, както малки, така и големи, търсят в златото начин да се предпазят от инфлацията и ниските лихвени проценти. Не, основните купувачи са централните банки, които драстично намаляват своите доларови авоари и търсят сигурни алтернативи на тях. Днес те купуват повече злато, отколкото когато и да било от 1950 г. насам, когато започват да се записват подобни данни. Месечното търсене на централните банки сега е рекордно високо и възлиза на 33% от общото световно търсене.
Поради този рязък ръст на покупките цените на златото достигнаха рекордни нива. Сега то е с 50% по-скъпо, отколкото показват моделите, които се основават на реалните лихвени проценти. Явно има някаква нова движеща сила, която стои зад цените на златото.
Ако се вгледате по-внимателно в централните банкери, ще видите, че 90% от тях са от развиващите се пазари, включително Русия, Индия и Китай. Неслучайно тези три държави водят преговори с Бразилия и Южна Африка за създаване на нова валута, която би могла да предизвика долара. Тяхната непосредствена цел е да търгуват помежду си директно, в собствените си валути. „Всяка вечер се питам защо всички държави трябва да търгуват в долари“, заяви бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва по време на посещение в Китай. Той отбеляза, че една алтернатива на долара би спомогнала за „балансиране на глобалната геополитика“.
Така златото, най-старият и традиционен от всички активи, сега се превърна в движещата сила на бунта на централните банки срещу долара. В миналото доларът и златото много често се разглеждаха като сигурни и безопасни пристанища, но сега златото се разглежда като по-сигурно. По време на кратката банкова криза през март стойността на златото се покачва, докато доларът пада. Разликата в това многопосочно движение никога не е била по-голяма.
Защо развиващите се страни се бунтуват сега, след като доларът се използва в световната търговия от края на Втората световна война? Защото САЩ и техните съюзници все по-често използват финансовите санкции като средство за натиск.
Удивително е, но днес 30% от всички държави в света са подложени на санкции от страна на САЩ, ЕС, Япония и Великобритания. В началото на 90-те години на миналия век те бяха 10%. Доскоро санкциите се налагаха предимно на малки държави. Но след това тази група държави започна тотална санкционна офанзива срещу Русия заради войната в Украйна, като изключи руските банки от световната система за разплащания в долари. Изведнъж за всички стана ясно, че всяка държава може да бъде мишена.