Има една поговорка в областта на Източна Германия, известна като Лаузиц, която улавя както красотата на региона, така и проклятието на неговата геология. "Бог е създал Лаузиц", казва се в този израз. "Но Сатаната сложи въглища под нея".
През последните 100 години местните хора са сключили сделка с дявола: позволили са на минните машини да издълбаят парчета от буйните зелени гори, разрушили са вековни села, за да изкопаят милиони тонове от мръсните лигнитни въглища, които се намират под тях, и са замърсили планетата по време на процеса. В замяна на това бяха създадени хиляди работни места и гордостта от задвижването на германския икономически гигант.
Но времето на пакта изтича. Европа се бори с рекордни горещини, които заплашват да станат все по-често срещани, а крайният срок 2038 г., когато германските въглищни електроцентрали трябва да бъдат затворени, наближава. Това представлява екзистенциално предизвикателство за Leag, въглищния гигант със седалище в град Котбус в Лаузиц, и хилядите жители, които разчитат на работата му.
Компанията, която разполага с четири действащи открити мини за лигнитни въглища и четири електроцентрали, работещи на въглища, е поела необичаен ангажимент да се превърне в енергиен център за възобновяема енергия. Залогът е не само бъдещето на втория по големина производител на електроенергия в Германия след RWE и неговите около 7000 работници, но и успехът на енергийния преход в най-голямата икономика в Европа, както и политическите и социалните перспективи на този край на бившия комунистически изток на страната.
"Това е най-голямата енергийна трансформация досега за Германия", казва Торстен Крамер, главен изпълнителен директор на компанията, който преди това е помогнал за трансформирането на испански строителен бизнес в играч в областта на възобновяемите енергийни източници. "След 15 години нашият [сегашен] бизнес ще приключи."
Leag планира да използва обширните си поземлени владения, за да изгради, както твърди, най-големия соларен парк в Европа и да издигне десетки вятърни турбини в рамките на инвестиция от 10 млрд. евро. Надеждата е, че, произвеждайки евтина зелена енергия, тя ще привлече производители на чипове, батерии за електромобили и технологични компании от рода на тези, които вече навлизат във водата в други части на бившата Германска демократична република, създавайки просперитет и работни места в този процес.
Но времето е ограничено, а мащабът на задачата е огромен. Екологичните групи и някои местни жители са скептични към ангажираността на собственика на Leag, чешкия "крал на въглищата" Даниел Кржетински, който заложи милиарди на идеята, че целите на Европа за отказ от изкопаемите горива са прекалено амбициозни, придобивайки въглищни активи от Обединеното кралство до Словакия.
Кржетински, който притежава и дялове в клуба от английската Висша лига "Уест Хем" и се очаква да поеме френския търговец на дребно "Казино", купи Leag чрез своя разрастващ се конгломерат EPH от шведската група Vattenfall през 2016 г., месеци след като германското правителство подписа нови цели за емисиите на парникови газове на конференцията за климата в Париж. Паневропейските въглищни дейности на компанията генерират над 3 млрд. евро от нейните 37 млрд. евро приходи през миналата година.
Фабиан Хюбнер от кампанийната група "Европа отвъд въглищата" казва, че да се иска от една въглищна компания да играе централна роля в енергийния преход е смешно: "Това е все едно да искаш от злодей да промени курса си".
Вървим на зелено
Присъединяването към една от най-големите германски въглищни компании може да е изглеждало странно за Фабиан фон Оесен, 34-годишен строителен инженер, който е прекарал по-голямата част от предишното десетилетие в работа по офшорни вятърни централи. Но фон Оесен, който е израснал недалеч от Котбус, е привлечен от възможността да превърне една от най-мръсните компании в Европа в зелена. "Чувствам се нужен и задължен", казва фон Оесен, който работи за Leag от 2019 г. и сега ръководи отдела за възобновяеми енергийни източници на компанията. "Това ме мотивира."
Застанал на покрива на централата на компанията, той посочва три от въглищните електроцентрали на Leag, осеяни на хоризонта. В една от тях, електроцентралата "Йеншвалде" от 70-те години на миналия век, два спрени блока бяха върнати в експлоатация миналата година, тъй като кризата в Украйна принуди Германия да увеличи производството на въглища, за да компенсира загубата на руски газ.
По-късно фон Оесен се качва в електрически джип VW и тръгва на разходка извън града, през полета с ръж, оградени от яркосини метличини. Спира до обрасло с храсти широко открито пространство - бивша открита мина, която бавно се пълни с вода с цел да се превърне в част от изкуствен "езерен район", който ще привлича посетители от цяла Германия и извън нея.
В един все още сух участък от земята стърчат редици от 34 високи стоманени пръта. Те ще поддържат "плаващи" фотоволтаични [PV] слънчеви панели. "Изключително се гордея с този проект", казва фон Оесен, като добавя, че много компании отхвърлят идеята за поставяне на соларни панели върху вода като твърде скъпа. "Всеки може да направи нормална фотоволтаична централа, но ние започнахме с нещо подобно". Той добавя: "Дори EPH, които са много фокусирани върху залагането на въглища, бяха отворени да направят това възможно."
Комбинирани с около 5500 хектара вятърни турбини и 6000 хектара наземни фотоволтаични панели, които ще представляват един от най-големите соларни паркове в Европа, те ще образуват това, което Leag нарече "гигаватна фабрика" - център за възобновяема енергия с общ капацитет от 7GW. До 2040 г. компанията планира да удвои този капацитет до 14 GW.
Капацитетът на възобновяемите енергийни източници от 7 GW, който ще зависи от нивото на вятъра и слънчевото греене, няма да се равнява пряко на капацитета от 7 GW на електроцентралите на Leag на лигнитни въглища, които работят денонощно и произвеждат около 9 % от електроенергията в Германия. Отчасти затова планът включва и четири нови електроцентрали, захранвани с газ - разглеждан от Берлин като ключово "мостово" гориво в енергийния преход - които могат да бъдат адаптирани да използват зелен водород в бъдеще, както и съоръжение за съхранение на енергия и инсталация за производство на водород.
Това е смел план за компания, която не само няма предишен опит в областта на възобновяемата енергия, но и има значителен принос за емисиите на CO₂ в Германия.
Leag обаче има някои големи предимства, най-вече своите поземлени владения, които се простират на 33 000 хектара, което я прави един от най-големите собственици на земя в региона. През последните години тя започна да наема служители, като нае около 100 експерти в областта на възобновяемата енергия.
Но тя се сблъсква и с много от същите пречки, с които се сблъскват и други разработчици на вятърни и слънчеви инсталации в страната, включително с процесите на одобрение, които остават бавни въпреки обещанието на германския канцлер Олаф Шолц за ново "Deutschland Tempo", което да ги ускори и да изпълни целите на страната по отношение на изменението на климата. Германия е поела ангажимент до 2030 г. 80 % от енергията в страната да се произвежда от възобновяеми енергийни източници, а до 2045 г. да бъде неутрална по отношение на климата - и всичко това без ядрена енергия, след като през април тази година бяха затворени последните останали атомни електроцентрали.
"Общините имат един или двама души, които отговарят за издаването на разрешителни - и те трябва да се справят с хиляди заявления", казва фон Оесен, като изчислява, че преминаването през всички необходими процедури за изграждане на соларна ферма отнема две до три години, а за вятърна - шест години. Той изброява и редица други пречки - от затруднения във веригата за доставка на вятърни турбини до проблеми с адаптирането на електрическата мрежа и осигуряването на достъп до водородни тръбопроводи.
Въпреки това той е категоричен, че Leag ще спази поставените от нея срокове за соларните и вятърните инсталации. Той е воден от мисълта да осигури бъдещето на региона, който след падането на Берлинската стена стана свидетел на изтичане на мозъци. "Бих бил много щастлив, ако [бъдещите поколения] имат възможност да останат", казва той.
Разделен град
Сътресенията от онова време все още тегнат над Лаузиц. По времето на ГДР Котбус е бил важен център на въгледобива и текстила. В пика на производството на лигнитни въглища в региона са били заети около 100 000 души.
След обединението на Германия през 1990 г. районът претърпява срив на местната промишленост, рязко нарастване на безработицата и огромно изселване на хора, особено на млади хора. "Деиндустриализацията беше много болезнена и катастрофална", казва Щефен Крестин, директор на градския музей в Котбус.
Кръстин вижда в плана за превръщането на района от замърсител с въгледобив в център за възобновяеми енергийни източници поредния "преломен момент" за региона. Той е оптимист: смята, че концепцията е амбициозна, но възможна, с шанс за нова икономика и идентичност за хората след въглищата. Но той признава, че градът е "разделен" по отношение на екологичния преход, като някои изпитват дълбоко безпокойство и несигурност.
Това е настроение, което е използвано от германската крайнодясна партия "Алтернатива за Германия" (AfD), която отдавна смята Котбус за една от своите крепости и предизвиква тревога сред основните политици, като отбелязва рекордно високи резултати в национален мащаб. "Хората тук се чувстват много несигурни, защото посоката, в която ще се развива всичко, не е ясна", казва Жан-Паскал Хом, 26-годишният ръководител на клона на партията в Котбус.
Хьом признава, че в Котбус, където има университет, оживено кафене и ежегоден филмов фестивал, не се чувстват лишени или депресирани. "Въпросът е какво ще се случи след 10-15 години", казва той, като твърди, че в зелената енергия няма да има толкова много работни места, колкото в мините.
Подробен план за преквалификация на всеки служител е едно от основните искания на представителите на работниците от Leag. Дружеството планира да даде приоритет на по-младите служители, на които им предстоят десетилетия работа; по-възрастните могат да се възползват от щедра схема, която им позволява да се пенсионират на пълна заплата. "Младите се страхуват най-много", казва Рени Рихтер, чийто синдикат IG BCE представлява близо 90 % от работниците на компанията. "Загубихме цяло едно поколение [след падането на стената] и се страхуваме да не загубим следващото".
Крамер, главният изпълнителен директор на Leag, е наясно колко много е заложено на карта. "Котбус, където се намира седалището на тази компания, има [население от] 100 000 души - и близо 10 процента от тях работят в нашата компания", казва той. "Ние носим отговорност и за нашите служители, за региона".
И все пак той признава, че в бъдеще в Leag ще работят много по-малко хора - около 1000. Ето защо той възлага надежди на идеята да използва достъпна чиста енергия, за да привлече други големи инвеститори: "Идеята е, [че] влагаме толкова много зелена енергия в този регион... че много големи индустриални предприятия ще дойдат в този регион и ще създадат нови работни места, основани на технологиите".
Има някои признаци, че районът може да бъде привлекателен за бъдещите индустриални гиганти. Други части на Източна Германия наскоро привлякоха важни инвестиции от големи мултинационални компании, включително производителите на чипове Intel и Infineon и производителя на автомобили Tesla. Този месец германският химически гигант BASF откри завод за производство и рециклиране на рециклирани материали за батерии в Шварцхайде, на около 50 км от Котбус.
Някои от служителите на Leag обаче казват, че макар да подкрепят плана за трансформация на шефовете си, се притесняват, че темпото на промяна в региона не е достатъчно бързо, за да осигури бъдещето им. "Най-големият ни проблем е времето", казва Ларс Кацмарек, техник, който е и посланик на Лаузиц в конфедерацията на германските профсъюзи. Той посочва дългогодишния план за разширяване на еднопътната железопътна линия по част от маршрута от Берлин до Котбус, който не трябва да бъде завършен до края на 2027 г., и добавя "Как ще можем да планираме и да се развиваме, ако прости инфраструктурни проблеми не се решават бързо?"
Тези по-широки пречки помагат да се обясни защо мнозина в региона се противопоставят на стремежа на министъра на зелената икономика Роберт Хабек да последва другия голям въглищен регион в Германия - Северен Рейн-Вестфалия, и да ускори постепенното спиране на използването на въглища до 2030 г., за да ускори намаляването на емисиите.
Leag твърди, че не е реалистично само за седем години да се замени изцяло енергията, произвеждана от въглища, с възобновяеми източници.
Симоне Таубенек, независимият кмет на лаузитския град Форст, казва, че регионът ще получи "много пари", ако се съгласи на по-ранна дата. Но тя казва, че "парите не са всичко", и добавя: "Нуждаем се от време за подобряване на инфраструктурата и за много други неща".
Германия не може да си позволи да провали прехода на своя регион, предупреждава тя. "Историята на гигаватните фабрики трябва да бъде успешна", казва тя. "Това е пилотен проект. Много важен. Всички се нуждаят от него, за да проработи."
Награди от преоткриването
За някои хора в Лаузиц е смущаващо, че съдбата на района - и бъдещите енергийни доставки на Германия - е в ръцете на чешки милиардер, който няма особена връзка с региона.
Природозащитниците отдавна се опасяват, че компанията, която според тях е потайна и непрозрачна, просто ще прибере в джоба си пакета от държавни субсидии в размер на 1,75 млрд. евро, който идва със сделката за постепенно спиране на производството през 2038 г., въпреки че ЕС все още не я е одобрил. Или пък, че ще извлече печалба от въглищата и след това ще изостави района, оставяйки данъкоплатците да поемат разходите по рекултивацията му.
Собствениците на Leag - EPH и PPF, чешка група за частен капитал, твърдят, че това не е вярно, като изтъкват, че не са получили никакви дивиденти, откакто са купили компанията през 2016 г., поради наложените от правителството ограничения. Даниел Частвай, говорител на EPH, казва, че печалбите - включително миналогодишните високи приходи, дължащи се на съживяването на въгледобива след нахлуването на Русия в Украйна - се задържат в компанията за финансиране на прехода.
"Нашата инвестиция в Leag се разглежда по-скоро като мисия, отколкото като типично бизнес начинание", настоява Частвай. "Нашата цел е ефективно да управляваме социалната и екологичната трансформация не само в рамките на тази значима компания, но и в целия регион, който разчита на нея. Преходът от въглища към възобновяеми източници представлява забележителна възможност."
Преходът от въглища към възобновяеми източници представлява забележителна възможност
Макар че мнозина все още недоумяват какъв план за действие преследва Кржетински, наричан "чешкия сфинкс" заради непрозрачния си маниер, в Leag той може би просто е осъзнал, че в зелената енергия могат да се правят пари благодарение на големите поземлени владения на компанията. Това е накарало някои други участници в сектора на възобновяемите енергийни източници да се почувстват неудобно. "На практика те седят върху планина от пари в брой", казва един от представителите на вятърната индустрия, който смята, че Leag има несправедливо предимство, тъй като част от земите ѝ са придобити чрез експроприация по време на комунистическата епоха. "Една въглищна компания, която в миналото не се е ангажирала с прехода и го е забавила, ще извлече огромна полза."
Въпреки това дори зеленият министър Хабек, който не е естествен съюзник на въглищните компании, изглежда смекчи тона при посещението си в Leag миналия месец. Като похвали плановете за трансформация на компанията, той каза: "Това е, от което се нуждаем сега". Той изглеждаше по-спокоен по отношение на официалните срокове за спиране на въглищните централи на компанията, като твърдеше, че енергията, произвеждана от лигнитни въглища, може да не е рентабилна до началото на следващото десетилетие и че "коридорът" на постепенното спиране ще настъпи по естествен начин през този период.
Йоханес Щаемлер, академик, който четири години проучва местните виждания за излизането от въглищата в Лаузиц, а сега работи като съветник на президента на Бранденбургския технологичен университет, смята, че дебатът за времето до голяма степен е без значение. "Хората са готови", казва той. "Не всеки е стереотипният упорит въглищар".
Той разказва един анекдот, който за него олицетворява пътя, който регионът е изминал. Той казва: "Когато преди четири години дойдох в Котбус на изнесено заседание с моя екип, видях кола със стикер "Fuck Greta" - препратка към шведската активистка за климата Грета Тунберг. "Сега това е самата въглищна компания, която се занимава с възобновяеми енергийни източници". /БГНЕС
---------
Лаура Пител, „Файненшъл таймс“.
